понеделник, 25 май 2015 г.

Водопад Канарата - Средна гора



   Средногорието. Ако има планина, която да страда от липса на водопади, или те да са достатъчно малки за да се нарекат такива, то това е планината Средна гора. Надлъж и нашир се стелят на вид непристъпни гори, разлати хълмове, преливат от възвишение във възвишение и стигат до безкрая... В миналото тук туризмът е бил добре развит, за което свидетелстват десетките хижи, повечето от които пустеещи в днешни дни. За масовите изяви в миналото свидетелстват и цветните маркировки, които вече са избледнели дотолкова, че се сливат с цвета на дървета и камъни. Липсата на дъждове и слънчевото време не са сред най-желаните за пейзажи, но все пак решихме да оползотворим почивния ден и тръгнахме да търсим водопад Канарата-20м.

Църквата "Света Неделя" в ранното утро, селото е Старосел. Старосел се слави с безброй могили и гробници, облагородени за посещение от туристите. Като знам какво ще заварим там - наилони, парапети, сергии с балони и локум, свърнахме бързо към наречената за деня цел - водопад Канарата.

Но не пропуснахме да се насладим на хладината на утрото докато разгледаме.

Тревите в църковните дворове вече избуяват и няма нищо общо с пролетните пейзажи, вече е лято.

Подходи до водопад Канарата много, не ми се изпада в състояние да описвам нашия, тъй като до водопада се стига след изискване на специално разрешение, тъй като е във вододайната зона на селата наоколо. Личеше, че човешки крак не стъпва тук, или ако е така, то е изключително рядко. По гладки-хлъзгави скали, без пътека, с риск да се претрепем по трудния терен, се озовахме в подножието му. Средна гора, както казах, е с не толкова труден релеф. Тук терена спокойно се конкурира с този в труднодостъпните Старопланински дерета.

Зарадвахме се, не очаквахме такова количество вода да се излива по отвесната скала. Водопадът и скалния масив наоколо са наречени Канарата. 




Постояхме час, въпреки че това е една от най-ужасните сцени за пейзаж. Преосветени скали и водопад, с тъмни камъни в дерето, затова и снимките не се получиха. Това не ни попречи на настроението и се свлякохме бързо надолу, да пием бира в близкото село. Жегата беше станала почти непоносима, но в комбинация с приятен ветрец, я преглътнахме.

Още една църква по път. Селото е Кръстевич.

До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар