МАРТИН ПЕТРОВ photography: Средна гора - село Кръстевич - връх Вълк (Влък)

понеделник, 13 май 2019 г.

Средна гора - село Кръстевич - връх Вълк (Влък) - хижа Бунтовна

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Кръгов пешеходен маршрут в планината Средна гора, с изкачване на връх Вълк (Влък) - 1243 м.н.в. и слизане през хижа Бунтовна и хижа Воеводска в изходна позиция. В прекрасно, почти прохладно пролетно време, изминах 23 пешеходни километра по пътища, пътеки и сред красива букова гора на слизане. Положително изкачване - 800 м. Време за преминаване 6 часа с почивки, снимки и обяд.

Село Кръстевич е едва на 500 м над морското равнище, но до билото над него се полагат доста усилия, за да се стигне до хубавата гледка, с каквато бях подготвен предварително, че "разполага" връх Вълк... :) Ама, че име само! :) Прогнозата за времето вещае, че днес трябва да бързам много, а именно, заради превалявания с гръмотевици в следобедните часове, добре че не се сбъдна. Препускането по билото се получи обаче!

Освен с връх Вълк, районът разполага с интересни за посещение кътчета, изпълнени с история. Около хижа Бунтовна е изграден Възпоменателният комплекс Бунтовна. Той е разположен на огромна площ сред букови гори, включва изградени 24 чешми, много паметници, плочи и барелефи, а основният архитектурен комплекс е съставен от четири хижи. Имената на две от хижите напомнят за времето, в което са построени – най-голямата хижа се е наричала "Червена гвардия", разполагала е със 180 места и е използвана основно от пионери и комсомолци за провеждане на различни "мероприятия". Тази хижа в момента не работи, както и разположената наблизо хижа "Средногорска". В момента в експлоатация са две от хижите – това са първата построена в комплекса хижа, наречена "Партизанска", в която има 80 места и хижа "Воеводска", която е построена във възрожденски стил и има 70 места.
На територията на туристическия комплекс има множество исторически места, свързани с близкото и по-далечно минало, в т.ч. останки от средновековни укрепления – Калето, Кулата и Канарата, пътят по който са минавали керваните на копривщенските търговци, същият път по който след погрома на Априлското въстание оцелелите са търсили спасение.
Именно, заради изграждането на този комплекс, територията около него се е съхранила и не е играла поголовната сеч, както е в много други райони от Средногорието...

В началото на деня и крайната улица над село Кръстевич. До хижата води 12 км път, който не е асфалтиран, но движение имаше здраво в съботния ден - нагоре и надолу. Пушилка до небесата... Поставени са табели и няма как човек да се обърка, реши ли да се разходи в планината, дали пеш или с МПС.

Пролетните гори са изпълнени със свеж въздух и дори за няколко часа, човек се презарежда от природата.

По пътищата на Средногорието.

В последствие гпс-а начерта това! Черната криволичеща линия в дясно от следата е пътят от горния кадър.

Продължавам напред и пробивам без пътека през гъстите шубраци, оставяйки в ниското подхода за водопад Канарата. Без гпс надали щях да се справя. С импровизирано движение и с пресичане на няколко по-малки дерета, излизам стръмно на стар черен път, като упражнението съкращава донякъде километрите, но бързо набира височина.
Изпръсках предварително половин спрей против кърлежи, защото в момента им е времето на гадинките. Растителността вече е превзела пейзажа. И както се движих по гпс, изведнъж в горния му десен ъгъл кротуваше един от тях. Продължих да се пръскам, кърлежите са особено неприятна напаст и могат да вкарат човек в голям филм...

Старият черен път скоро ме изведе до такъв в що-годе добро състояние за бързо придвижване и разни "еко" табели...

И каменна коза в местност с беседки.

Последни метри преди билото с красивата букова гора.

И най-накрая - гледката се разкри. Зеленото средногорско море на юг. Някъде в безкрая е село Кръстевич, откъдето походих до тук.

Към град Стрелча и Рила планина, която белее в далечината.

Хижа Бунтовна, през която ще сляза кръгово при колата.

Още безсмислени беседки на откритото, негостоприемно и ветровито било. Поне един заслон да бяха изградили с изхарчените ресурси...

Пролетните цветя на Средногорието.

И най-накрая - връх Вълк или Влък, както още се среща. Облачност за чудо и приказ, която ме прикани да побързам надолу.

Но не и преди да попия колкото се може повече от приказния пейзаж наоколо. Изглед към буреносното било на Стара планина.

Отново на юг към долината.

Опа... :)

Време е за обяд.

Надолу по пътя е пълно с интересни чешми, паметниците и места, на които отделих доста време в разглеждане и снимки.

Хижа Воеводска (превърната в музей), намираща се непосредствено до хижа Бунтовна.

Буковите гори на Средногорието.

Надолу реших да забързам ход. Бягайки, срещнах тази спокойна костенурка да се препича по пътеката. Как да не доживяват до 100 години... :)

Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.