понеделник, 27 май 2019 г.

Твърдица - крепост Твърдица (Градището) - Скоковете - хижа Чумерна - връх Чумерна

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Отдавна планувах да посетя град Твърдица и да се разходя в планината над него. Заглавието на публикацията определено загатва, че в района могат да се видят много неща, но с нищо не можех да предположа колко красота предлага Стара планина, в тази му част. Крепости, кацнали върху отвесни скали, скрити водопади, до които водят едва личими пътеки и десетки километри (живописни пътища и планински пътеки), прорязали планината, преодоляващи много денивелация до билото при хижите и върхове, гледките от които са невероятни. 
   В този ред на мисли остава какво? Да уцеля и правилното време... Краят на май във високите части е ранна пролет. Дърветата вече са зелени, а мирисът на десетки видове цветя, с пеперудите, пчелички и разнообразни песни на птици, са прекрасен спътник по пътеките. Имах и дилема как да се организирам с транспорта, особено за тази дестинация. Не посмях да правя двудневен преход, оставяйки колата в Твърдица, предвид малцинствата, затова влакът се включи в уравнението, макар и като не най-удобен вариант. Разбира се, типично в мой стил, обмислях да бързам много и на бегом да видя само част от обектите - крепостта Твърдица и местност Скоковете с водопадите, а преходът до билото да оставя за друг път... Все пак се качих и нагоре, дори реализирах изгрев от билото и връх Чумерна, но да започнем отначало... 

   Със закупен двупосочен билет съм, ама каква диагноза само! :) Очаквам с нетърпение да се кача на влака. Времето е с въпросителна за късните часове на деня и имам едно наум. :) Колкото и странно да звучи, тази дестинация отлагам от поне година назад...

   "Кацам" сравнително бързо на жп гарата в Твърдица и бързо поемам по улицата към подножието на планината. Цветен надпис ме посреща на кръговото движение, създавайки настроение. Върба и хубава чешма, от която човек да си напълни вода. Зад тях е общината, зад нея планината.

   Наближавам мостчето, по което се пресича Твърдишка река и двете маркировки. В синьо-бяло и зелено-бяло. Качването и по двата маршрута преодолява около 1000 метра положителна денивелация в немалък километраж - 17-18 км на посока. Добра тренировка за двупосочно, кръгово и еднодневно преминаване, каквото щях да направя, ако не беше схемата с влакове и придружаващите ги разписания... Имах опция да си хвана и нощен влак, което да е придружено със слизане на челник в рамките на деня... Така нямаше да видя нищо от този красив горски дял на планината и просто зарязах идеята... А и синьо-белият вариант, по който слязох, предоставя на няколко места опция от изгубване на пътеката, което в тъмнината щеше да е голяма "забава" и дори екстремия. Къде от усет, къде от опит, реших да не се забърквам в това! :) Движението е с километри по черни и кални пътища от сечищата на горите... Е, преглътнах факта, че ще спя на хижа, нещо което избягвам да правя и хукнах нагоре с леката раница и тежкия фотоапарат. :)

   Още преди да изляза на черния път, по който се върви доста време, омазах малко нещата, замотавайки се... Наложи се да преодолея стръмен и неприятен сипей от ляво, но ето ме тук. Малко йод на ожулените от падането по сипея пръсти и! Време е за преход! :) Тези два варианта са и сред най-атрактивните за преход от юг. Възможно е да се върви и по шосето от Твърдица за Елена, но там километрите са много и се ходи изцяло по асфалтов път.
 
   Дотук се стига, като при последните къщи на града се достига до малкия парк Ваял и началото на черния път. Според запазено в Твърдица предание, от планината към източния край на града често слизал изключително красив елен. Хората много му се радвали, но веднъж местните ловци стреляли по него и го убили. В момента на смъртта му един турчин извикал съжалително "Вай, аллах!" и оттогава местността в източния край на града се нарича Ваял.
   Пътят навлиза в северна посока към планината и предлага панорамни гледки, като денивелацията по него се набира плавно (две трети от маршрута). В последствие отсечката преминава в стръмна и нещадяща силите гора, която излиза на панорамно място преди билото. Засега се абстрахирам от камънака и електропреносните стълбове. Облачността е по поръчка, както за снимки, така и за леко придвижване! :)

   Скалната порта край пътя. Тук, вляво, по тясна пътечка се излиза край основите на крепост Твърдица (Градището). Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление), и е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно от града - "Градището". Изградена е по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, достига своя връх през ХІІ-ХІVв. По времето на Втората българска държава се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на реките.


   Стълбовете, които също служат за ориентир.

   Част от крепостната стена на крепост Твърдица. Тук-там пропълзяват гущери и някое друго малко змийче. Още съм в ниското и е жега, но скоро, навлизайки в планината, няма да е така!

   И каменна кула.

   Наоколо теренът е хаос от непроходими дерета, с прилежащите реки и гори. Прекрасно място за строеж на крепост. :) А под тях китното градче Твърдица е...

   Растителността превзема всичко наоколо.

   По пътя между крепост "Твърдица" и местност "Скоковете" е построен заслон в местност "Бобенището". Прилична постройка, макар и без врати и прозорци, с масивен покрив, който е изолиран и здрави маса и пейки. До него тече реката, която създава прохлада и е изградено огнище с работеща чешма. Прекрасно място за раздумка и качествен бивак. Все пак има равно място за палаткуване тук. :)

   Отърсвам се бързо от мечтите за почивка и пържоли на барбекю и продължавам. Пътят става все по-приятен, горите наоколо хипнотизират с цветове и мирис на пролетни цветове. Природата е оживяла отново след дългата зима.

   Скоро табелите по пътеката ме извеждат с малко отклонение до тези 3 вира, наименувани като местност "Скоковете". Красива каскада, която да запиша в колекцията с водопади!

   И все нагоре и напред! :) Гората взе да подсказва, че съм в Стара планина с буковете наоколо. Изоставям пътя, който сякаш няма край и подхващам оставащите ми 500 метра денивелация. Въпреки прекрасната зелено-бяла маркировка, по обраслите още от сега в края на май пътеки, си личи, че туризмът тук отдавна е мит. По калните пътища и пътеки няма и следа от отпечатъците на туристически обувки.
 
   За Чумерна и билото над хижата съм се качвал преди години през махала Мийковци от северна България по пътеката с маркировка - "усмихнати човечета".

   Панорамата на юг след излизане от гората. Твърдица остава много далеч. Около мен ухае на бели и лилави люляци, попаднал съм в рая на цветовете.



   Изоставените съоръжения малко преди хижа Чумерна. Дъждът ме хвана на няколко места. Тътени продираха зловещо небето в далечина, но буря нямаше.

   Хижа Чумерна. Време е за релакс, салата и почивка със залезните цветове. Сградата е огромна, с голяма леглова база и условия, но за жалост изисква голяма инвестиция. Имаше топла вода, в столовата беше топло и чисто, но хора почти няма. Предполагам все пак, че в други почивни дни тук е пълно с народ. Все пак от прохода Елена-Твърдица води приличен път, само на километър под хижата. И така денят отлетя като миг. Слънцето се скри, затваряйки поредния си цикъл.

   Местните обитатели на голямата поляна пред хижата се възползват от пролетната и украса, унищожавайки я! :)


   Утрото на другия ден е повече от зареждащо. Хладно, ветровито и с излизане по-тъмно от хижа Чумерна, съм на билото над нея малко преди изгрева.

   Долината на юг.

   Постройките на връх Чумерна, който е зад ограда и е недостъпен за посетители.

   На север.

   И разни други постройки по билото.

   Красивите хълмове се сливат с хоризонта в безкрая. Цветовете преливат, чанове отекват някъде в ниското. Наоколо е магично.

   Един кадър по Великден, в средата на април преди няколко години от тук. Тогава, в бурен вятър и черни облаци, които изляха големи количества дъжд през нощта. Беше страховито на откритото било по това време.


   Изгревът.







   Ясно се забелязва енергийният ветропарк в далечината и сливенския Балкан.

   А надолу забързвам ход, очакват ме близо 20 километра до жп гарата в Твърдица.


   Сечта, за съжаление е нанесла грозни, непоправими и зловещи следи, навсякъде в горите ни... Тук изключение няма! Слизам без пътека до пътя в прохода и се отделям от него по черен такъв, следвайки синьо-бялата маркировка. Бера левурда, а наоколо е пълно с празни туби от моторно масло за резачките и какви ли не боклуци...

   По-надолу стигам до цветни поляни, на които в почивка човек се отнася и забравя за миг какво го очаква долу... :)

   "Цветните градини", за които споменах в началото на публикацията, която е към своя край. Толкова много красота в палитра от цветове, комбинирана с ухание, носещо се навсякъде! :)





   Последен поглед от високо към град Твърдица. Подредено, малко, уютно градче, скътано в приказните усои на планината. Нагоре реки, причудливи скали, дълбоки ждрела, живописни пътища, прорязали планината...

   На връщане трябваше да почакам няколко часа, защото слязох доста по-рано от предвиденото, тръгвайки от хижата рано, за да не се залутам по обраслата пътека. Взех си сладолед и пепси, а сменяйки няколко пейки в различните краища на почти целия град :) си починах доволно! :) Все пак имах нужда след извървени 37 км с 1200 положително изкачване.
   И ето ме в изходна позиция. Последния от поредицата почивни дни по празниците. Чакам претъпкания влак и си спомням за поляната от по-горната снимки и описанието към нея... "По надолу стигам до цветни поляни, на които в почивка човек се отнася и забравя за миг какво го очаква долу... :) "
Идилия! :)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Няма коментари:

Публикуване на коментар