понеделник, 16 април 2012 г.

По Великден

Горна Оряховица, Елена, махала Мийковци, хижа Чумерна, връх Чумерна

   Горепосоченият обход се очертаваше да се сбъдне, след замисъла му за изпълнение по великденските празници. Датата 13-ти петък и галимацията покрай изпълнението ни преследваха като някакво заклинание, въпреки старателно обмисления план. 

След странните изпълнения с транспорта се озовахме и в град Елена. Подранили, поошетахме по опразнените улици, докато изчакаме от София да допълзят Виктор и компания. Такъв бе и плана. Да се срещнем и продължим покрай махаличките в дебрите на планината. Времето хладно, въздуха свеж-планински, чудна комбинация, далеч непозната в родния ни град. 

Подранихме и имаше време да се разходим по калдаръма. Камбанарията на църквата Успение Богородично се показа зад дебелия зид.


Влязохме и в двора, където присъстваше друга атмосфера. 

Свежестта на пролетта допълни идилията в църковния двор.Камбанен звън отекна, поглеждаме часовниците, време е и за кафе. След срещата с компанията и за по още едно, а от там лъкатушещият път ни поведе в свежестта на пролетната планина.

Махала Мийковци, една от многото в района, откъснати от шумната цивилизация и осакатените екстри на 'модерния живот'.

Идилия, спокойствие и пролетна топлина - човек полита, отнася се в друго измерение. Няма боклуци и изнервени шофьори, претъпкани заведения и злобни погледи на освирепелите произведения на мелачката наречена 'град'.

Приятна пътека с усмихнати дървета ни повежда в гората. Следите от пролетната идилия очакват бъдещите дни, а снега напомня за суровата зимна действителност, която върлуваше до скоро.

Показателите на времето достигаха критичните стойности след прекрасното време по ниското, за да затвърдят името на хижа Чумерна и района около нея. Това не ми попречи да полегна в сухата трева и да отморя след двучасовата разходка, с някой свеж кадър, а пролетно ухание на минзухар се понесе навсякъде.

Щеше ни се да стигнем и до върха преди времето да се е сбозило от всякъде. Облаци прелитат ниско, вятъра се усилваше, а и тези прогнози дето все ги познават, не бяха от най-обещаващите. Нямаше много ентусиасти, но се намериха все 2-ма да ми угодят и да се пореем сред бурния вятър по начумереното било.

Не лъжеше, накъдето и да се завъртах ме обграждаха сиви, буреносни облаци.


Времето за разходка се оказа кът, вятъра взе да се усилва, за капак започна и да гърми. Броени минути и поривите на вихъра станаха ураганни. Знак за бърза евакуация от билото.

Все пак и нещо цветно, за контраст на сиво-бурната обстановка, след което право в хижата. Там пък компанията стопли сърцата: смях, веселба и много приятни емоции в дъждовната нощ.

Ранно утро, обстановката не е по различна, гората хладна, свежа, идеални условия за разходка. Смешковците по дърветата се сливат в мъглата,...

... а синкавото сияние долавя шепота на горските обитатели: тролове и сиви джуджета.

Последваха люти шкембета, а час по късно отново в забързания град. Незаменими мигове, подаръка на планината! :)))

5 коментара:

  1. Много хубава разходка сте си направили, невероятни снимки. Сигурна съм, че въпреки всички и въпреки мъглата все пак е било вълнуващо :)

    ОтговорИзтриване
  2. Вълнуващо, динамично и зареждащо! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Не съм била по тези места и ти благодаря за виртуалната разходка! Чудесни снимки, както винаги!:)

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесна разходка,не съм била по тези места!
    Хубави снимки,зареждащи и вдъхновяващи!

    ОтговорИзтриване
  5. Супер екскурзия и страхотни снимки, браво! Винаги много им се наслаждавам!
    А Елена е прекрасно място, точно след Великден и ние бяхме там - останахме абсолютно очаровани от градчето! Няма друг толкова чист и спретнат български град!
    Прекрасно място...

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване