четвъртък, 12 април 2012 г.

Русе-София-Русе

   Няма как да не опиша подобна глупост, в предвид фактите, които я породиха. Рядко се случва да изляза да се разходя и поснимам нещо пролетно в града и три минути по-късно да пътувам за София.

Щракнах си кадъра, за който излязох, а именно паметник Пантеона, след което събитията наредиха това да се случи.


 Телефонен разговор с баща ми, който звучеше така:

-Свободен ли си?
За какво, питам аз?
-Да идем до София?


Не ми трябваше повече за да закова кукичката и след секунди се понесохме към бензиностанцията.
Там разбира се сюжети бол, стига човек да има по развинтено въображение, а моето е дори в излишък :).

динамичното ежедневие в поредния пролетен ден


Оттам последваха куп премеждия, покрай психопатите на пътя и няколко часа по-късно се озовахме в столицата.

Опитах се да не пресъздавам динамиката на движението, изчаквайки всякакви превозни средства и вписах Витоша през една от натоварените артерии. Пресичането се оказа като в осмо ниво на играта 'супер марио брос 3' , а мисията кадър без коли почти успя да се реализира. Наблюдавах драмата с облачното време, докато колите летяха покрай мен.



Последваха няколко часа в най-натоварените зони на центъра на столицата, плюс ползотворна разходка и нито една снимка. Обичам изчистените композиции, а столицата определено не е от местата, в които това може да се случи. Поне сега не се получи, което ме демотивира. Така завърши този импулсивен ден, изпълнен със спонтанни решения, лабиринт от улици и 3 кадъра представящи една 800 километрова разходка.

2 коментара:

  1. :):):), как разказваш само:), не са нужни снимки, за да си представи човек:). Весел Великден!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, подобно и на теб. И да избереш яйце борец! :)

    ОтговорИзтриване