понеделник, 30 юли 2018 г.

Паниците - хижа Рай - Благови пътеки - Тарзановата пътека

   Районът на връх Ботев и водопад Райското пръскало, е благодатен за еднодневни и многодневни преходи за любителите на природата. В последните години, хиляди хора се качват тук и се наслаждават на красивата природа. Някои, като нас за пореден път - други за пръв.

   В аналогични посещения, сме изкачвали първенеца на Стара планина - връх Ботев-2376м.н.в., като това може да се случи дори за половин ден със слизане в изходна позиция, стига времето да е с вас и да имате здрави колене. :) Описание на подхода - тук.
Връх Ботев през лятото
   По-ентусиазираните могат да изкачат Ботев връх през зимата, когато навалиците са далеч и наоколо е пусто, а красотата - свирепа и впечатляваща. И описание на това какво може да очаквате - тук.
Зимен преход до връх Ботев
   Цялата тази красота е разположена в резерват южен Джендем, а наоколо, с подход извън туристическите пътеки, може да видите - големия Джендемски водопад, за който съм направил кратък фотоочерк тук и тук. Ждрелото е подходящо и за каньонинг, ако имате излишни пари за актове, каквито биха ви съставили, ако ви хванат на място извън маркираните пътеки. :)
Голям Джендемски водопад
   Както и водопад Сухото пръскало-90м., разположено източно от първенеца Ботев връх, сред отвесни скали и дълбокото ждрело на шумната река голяма Бъзовица.


   Сега плановете ни бяха да палаткуваме в района под хижа Рай и на другия ден да се изкачим по т.нар. "Благови пътеки", излизайки над Райските скали и водопада.

   Райските скали и бивака ни.

   Уютно горско огнище. Цяла мисия е човек да намери дърва наоколо. Стотици палаткуващи са се погрижили горските склонове да са напълно чисти.


   Последни слънчеви лъчи и тъмните сенки, които приветстват свежа и прохладна - безветрена вечер.

   Делчо никога не знае кога да спре и е дежурен по скара. :)

   Докато Катя се занимава с украсата на салатата. :)

   Утро в Рая.
Стълпотворение.
   През зимата тук е много по-спокойно и уединено. Зима в Рая и мъглите над Джендема...
Райското пръскало през зимата.

Новопостроен параклис с изглед към Джендема.
   По Благови пътеки.

   Благови пътеки са две екстремни за преминаване отсечки, които траверсират Райските скали, източно от водопада и излизат над него, след което имате право на избор - да се изкачите на връх Ботев или да слезете на хижа Рай по Тарзановата пътека. Има и по-сложни подходи към източните склонове на връх Ботев, за които се изисква внимание и повече алпийска екипировка...

   По Благови пътеки.
По Благови пътеки
По Благови пътеки. Изглед към Пръскалото.
   По Благови пътеки - излизането от тях с изглед към водопад Райското пръскало.
По Благови пътеки. Изглед към Пръскалото.
   И част от резерват Джендема.

   Над водопад Райско пръскало. От тук водите поемат своя път надолу и падат в 124 метровата бездна.

   Стандартно слизане до хижа Рай по Тарзановата пътека.

   През лятото, късните следобедни часове обикновено генерират бури и лошо време, с което още е известен районът. Бързо слизане в надпревара с предстоящата буря... :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

събота, 21 юли 2018 г.

Босна и Херциговина: Маглич планина - връх Маглич-2386 м.н.в. - Вишеград - Сараево - Мостар

   
   Босна и Херциговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Контрастна в много отношения - Босна и Херциговина отдавна будеше любопитството ни със своята природа, междуетническите напрежения от миналото (в гражданската война там са загинали около 100 000 души), религиите, архитектурата.
   Основният акцент и цел на пътуването, бяха планината Маглич - част от Динарските Алпи и първенецът и връх Босански Маглич-2386м.н.в., който планувахме да изкачим. Предвид разположението на планината и екзотичните градове наоколо - Сараево и Мостар, решихме да допълним разходката и с посещението им. Като бонус предвидливо бяхме сложили и няколко водопада, като жокер в ръкава, така че планът отново граничеше с почти неизпълнима лудост.     Все пак имахме на разположение дните събота и неделя, с тръгване в петък след работа и прибиране евентуално в понеделник за работа, който е на работа... Катя си взе двата дни, а Жоро в последствие отиде на работа в понеделник на обяд, след няколко безсънни нощи, прекарани в шофиране и тапи по границите, но да започнем от началото...

   Тръгването от София. Петъкът беше, като че ли първият ден, отличаващ се с по-висока температура след поредици от дъжовни дни и седмици, наводнения. Отлагахме дълго Босански Маглич, както и Голем Кораб, който изкачихме в отминалата седмица, заради прогнозите и уикендът сякаш прогнозираше стабилен съботен ден. Едва в късния следобед успяхме да излезем от задръстванията в София. До подножието на планината ни деляха точно 590 км и следващите 14 часа. Сметнато в средна скорост на движение, излиза, че сме се движили с около 42км/час, но... Множество завои, прекосяване на цяла Сърбия, двучасов престой на сръбско-българската граница (подозирахме какво ще е на връщане, имаше километрична опашка от гастербайтери - хиляди автомобили), планински път до подхода за върха и час, отделен за разтъпкване и снимки в нощен Вишеград. На излизане от Сърбия, на границата с Босна, заплатихме 100 динара такса парк "Мокра гора" и минахме бързо. Нямаше никакво движение...   

   И право към Вишеград. А там пристигнахме, около 2ч. след полунощ. Малкото градче, с население от около 6000 души е под егидата на Юнеско. По улиците му се носеше миризма на алкохол и силна музика. Дискотеки, млади хора по улиците - градчето беше особено оживено в петъчната нощ. Не пропуснахме мраморните улици на каменния град - Андричград и се раздвижихме по моста над реката, за който знаехме предварително, че е развил градчето Вишеград в миналото. Мостът е свързвал пътя от Сараево за Инстанбул. През войните е бил полуразрушаван и съответно - възстановяван. Много интересни факти има покрай този мост и като нищо, ако изпадна в подробности, може да напиша отделна публикация... :)
Моста над река Дрина
   След като създава Дървения град в Сърбия, с който финиширахме, Емир Кустурица се захваща с каменния град във Вишеград. Смесицата от архитектурни решения контрастира навсякъде и човек се отнася, все едно е на кино.



   Ефектното оранжево осветление и отраженията на нощта добавяха доста лъскав завършек тук, но ни очаква още път и е време да се захванем с шофирането. :)

   Продължаваме по завоите в мъгла и мокър асфалт. И по светло сме на подхода за връх Босански Маглич. 15 километровата отсечка към края си е нелош черен път, започващ от Tjentishte, който с повече внимание се преминава без проблем. В тъмнината не се виждаха респектиращите силуети на върхове и скалните стени, наоколо. Пътят спестява, около 800 метра положителна денивелация и няколко часа безплодно ходене. Времето през нощта ни изненада и валя до скоро, а на някои отсечки в Сърбия имаше дори порои, които също допринесоха за забавянето ни, но ето ни тук, на изходна позиция...
Маглич планина
   Това автоматично означаваше, че ще имаме мъгли, които се надявахме, след като слънцето се вдигне, да отворят прозорци с видимост наоколо...Излязохме от колата, а настървените комари само това и чакаха. Стягаме експедитивно леките раници и като зомбирани, след нощ прекарана в сгънато положение, поехме първата си доза планински въздух. Амбициозен план, като за първо посещение в Босна и Херциговина. :)

   Долината и утрото. На табелата в началото е отбелязано, че до котата на Босански Маглич имаме 4 часа и половина. С нелошо темпо успяхме да се изкачим за 2 часа и 40 минути.


   Стената на Босански Маглич изглежда ефектно в налазващите мъгляци.



   Туристическият подход към Босански Маглич, подсича стената в обезопасена с метално въже пътека, навлиза в дълбок кулоар с нападали в него и нестабилни камъни, и към края си, излиза по стръмен склон под билото, откъдето до върха се преодолява къс скален ръб. Червената кал се беше изгладила от стъпки на туристи и поройни дъждове, така че се наложи да използваме техниката на движение 5х5 - 2 крака, 2 ръце и 1 дупе при слизане. :)

   Предстоящото откатерване, липсата на сън, мъглата, мокрите скали и калта по-нагоре, ни държаха нащрек...

   Прокраднаха се и подхвърляния - дезертьорски идеи, на които дори не исках да се хващам... Като изключим мъглата - маркировката беше през пет метра, имах подробен гпс трак и пейзажът предстоеше да се изясни.



   По билото - връх Босански Маглич-2386м.н.в. Споменах на групата, че виждам сините нюанси във фона, но бях изгледан с недоверие... Е, все пак на медицинският преглед за далтонизъм, познах всички картинки... :)

  На върховата кота - връх Босански Маглич.

   Появи се и Брокенският призрак. Явление, което виждам за втори път. Брокенският призрак е придобил известност благодарение на връх Брокен в планината Харц в Германия, където постоянните мъгли позволяват често да се наблюдава това явление. Слънцето пробиваше мъглата зад нас и отразяваше ефектно фигурите ни на склона отсреща .






   Скоро изплува и стената на внушителния Маглич.


    Постояхме половин час, предполагайки, че вятърът и по-силното вече слънце, ще разкрият пейзажа, но не дочакахме и скоро поехме надолу по "пързалката на смъртта". :)


   Стената на върха е наистина впечатляваща и сякаш отгоре вече имаше някаква гледка.




   Катя ни чака в подножието на върха. Набрала билки, събрала ухапвания от комари и снимки. :)


   Броени минути и всичко отново потъна в мъгли.

   Стената и мъглата. Маглич - подходящо име.




   Слизайки, заумувахме къде да останем да нощуваме. На мястото от табелите имаше прекрасна поляна с беседка и чешма със студена планинска вода в ниското. Добър бонус за разтопените ни шоколади, храни, прегрели глави и завиращите кенчета с бира... :) Твърде рано е, обади се вътрешното гласче. Въпреки умората, решихме да продължим към Сараево и край път да потърсим някое скътано място, винаги е проработвало, но сега сбъркахме. Надолу по пътя за Tjentishte имаше бариера, която сутринта бе вдигната и се разделихме с 24 босански марки (24 бг лева) за такса Природен парк. Следващите няколко часа ни дойдоха в повече след интензивните нощ и ден, докато не се закотвихме на първото що-годе равно място, след множество проби в разни глухи отбивки и похабени нервни окончания. Бяхме се пренаситили, преуморили и напрежението витаеше сред нас. :)

   Поляната и бивака. Топлата бира нямаше сама да се охлади, но все беше бонус след успешния ден. :) Надморската височина в поредния планински проход е 1100 м. Скоро температурата рязко спадна, слънцето се скри бързо и топлият чувал веднага влезе в употреба.


  Будим се и рано поемаме към град Сараево. Сараево е столицата на Босна и Херциговина и е най-големият град в страната. Страшна е гледката във височина, когато паркирахме на панорамните места. Върху огромните планински хълмове, са накацали десетки хиляди паметни плочи, формиращи огромни гробища, свидетелстващи за страшната война, която се е провела тук през 90-е години на миналия век. Голяма част от сградите са в дупки от безразборната стрелба, но всичко сякаш е останало в миналото. Паркирахме в тесните улици и се разходихме до старата част на Сараево.


















   Не пропуснахме и 98 метровия водопад Скакавац, разположен високо над Сараево, който определено заслужи отделеното време. Няколко часа, в които с движение по черен път с кола, а в последствие и пеш до подхода, ни отведоха в подножието му. Отдавна бяхме прекрачили лимита. Денят е неделя и вместо да отпътуваме към България, както сме правили друг път, ние все още навлизахме в Босна и Херциговина, отдалечавайки се от България. Не знаейки кога да спрем, в късния следобед поехме и към Мостар - интересен град под егидата на Юнеско, с който увеличихме още дистанцията към дома.

Водопад Скакавац - 98м.


   Мостар - привечер е и меките лъчи оцветяват интересната част на старото градче.















   На кой ли му се шофираше още 700 км след цял ден прекаран под слънчеви лъчи и разходки? Предстоеше ни тежко пътуване и за финал - четири часовата тапа на сръбско-българската граница... По обяд сме в София и пътуваме още няколко часа с колата по Подбалканската линия... Босна и Херциговина е екзотична държава, която заслужава да и се отдели много време. Пътищата пресичат живописни каньони и планински вериги. Не успяхме да се доберем до красивите каскади - Кравице край град Мостар и още други водопади, които бяха в плановете ни, заедно с град Яйце, но преизпълнихме плана и в среднощните светлини, се разходихме по тихите улици на Дървения град на Емир Кустурица в Сърбия, разположен сред живописните гори на парк Мокра гора... :)



   Ако публикацията ви е харесала, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

Проклетия - връх Мая Езерце

Косово - връх Джеравица

Черна гора, Дурмитор - връх Боботов кук

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн

Швейцария - връх Матерхорн

Планината Олимп - връх Скала, връх Сколио, връх Митикас

Карпатите - връх Негою и връх Молдовяну

Македония - Кораб планина

Шар планина - Титов връх

Сърбия, Сува планина - връх Трем

Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

- Босна и Херциговина - Маглич планина, Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора Албания) - Проклетия: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)