петък, 31 август 2018 г.

Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава


   Якубица планина - Мокра планина или Мокренска планина е разположена в централната част на Македония западно от град Велес и южно от град Скопие. Мокра е съвкупност от няколко планини: Якубица, Сува планина, Караджица, Китка, Голешница и Даутица. В планината могат да бъдат разгледани циркуси, валози и морени, както и ледникови езера. Най-висок връх е Солунска глава или Мокров - 2540 м.н.в. В по-широк обхват Якубица обхваща целия планински масив между реките Треска (Голема), Вардар и Бабуна. Други по-високи върхове там са: Караджица 2473 м.н.в., Попово бърдо 2380 м.н.в., Остро бърдо 2365 м.н.в., Убава 2353 м.н.в., Остри връх 2275 м.н.в., Даутица 2178 м.н.в. и Шилигарник 1830 м.н.в. 

  Якубица планина и първенецът и връх Солунска глава - 2540 м.н.в. не бяха в плановете ни за тази година, но излязоха съвсем спонтанно на дневен ред, след като нашите пловдивски приятели Ива и Иван, ни споделиха плановете си. Речено-сторено, направихме бърза организация, като изместихме с един ден деня на тръгването, заради нестабилната прогноза.
   Върхът и планината са интересни с това, че са комбинация от красиви гледки, скалисти билни откоси, просторни ливади с множество стада, безкрайни поляни, осеяни с папрати, къпинаци, малинаци, горски ягоди и боровинкови плантации по билото, които са "врагове" на бързото придвижване. :) 
   Подходът от град Велес е сравнително лесен, но разстоянието от изходната точка - село Папрадище до върха и обратно е продължителен. В двете посоки се преодолява разстояние от 29 км с 1700 метра положително изкачване и решихме да се завъртим в района с две нощувки - една на хижа Чеплес и една в село Папрадище.
    Попътно се отбихме до село Мърводол и средновековната църква, намираща се в землището му, която е включена като обект в книгата Изгубената вяра - Последно отворени врати.
  Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
  
Църквата в село Мърводол.

   Пътят ни се удължи и с отбиване до Кадин мост в град Невестино, а и тръгнахме по-късно. Пристигнахме в село Папрадище към 18 ч. и се запътихме бързо към хижа Чеплес, до която се стига по черен път за 3 часа или пряка отсечка през гората, според табелата за която, разстоянието се преминава за 2 часа.  

   Имаше и къпинови изкушения.


   Но наложихме темпо, защото скоро щеше да се стъмни. Тук, на следващата снимка, е разклонът за прекия и по-дългия път към хижа Чеплес. По-пряк, но към гробищата, както щяхме да разберем съвсем скоро. Подмамихме се по лъскавите табели и завихме надясно. Имах и гпс трак на въпросната "пряка" отсечка, което също внасяше доза спокойствие, от хора преминавали пътеката преди няколко години. Природата обаче бързо се променя, особено след тежки зими и бурни ветрове, когато дърветата натежават, чупят се и падат по пътеките, които не се поддържат. В общи линии дългата отсечка е широк черен път, който върти 7 километра до хижата, по него слязохме на следващия ден. Пряката пресича направо деретата и излиза в подножието на хижата...
 
   Благата на вид и широка в началото пътека, ни пое в мъгливата гора и с Катя се движихме сравнително бързо, докато скоро не забихме във високи папрати и в поредица от стотици нападали в деретата дървета, които се пързаляха от дъждовете и ни свличаха в кал, вода и потоците под тях.
   Маркировката по дърветата я имаше, но и тя на места бе заличена. В лутане, забихме и по "пътека" със задраскана маркировка, която отведе в непроходим у-к, която вероятно е използвана в миналото. Почти беше се стъмнило, а за връщане в изходна позиция до широкия път нямаше вариант. Бяхме навлезли много дълбоко в гората и не беше правилно да се върнем нагоре, където движението е още по-трудно. Ива и Иван се забавили до колата и тръгнали по следите ни, но се отказали сравнително навреме, още при губещата се в папратите пътека.
   Още броени минути и щеше да е непрогледна тъмнина, бяхме мокри до кости и в главата ми се завъртя сценарият за принудителен бивак, в тъмнина няма измъкване оттук. Все пак гпс-а показваше, че остават около 200 метра по права линия и имаше някакъв шанс...

   Със сетни сили излязохме от гората и ето ни, с отиващата си светлина, часът наближаваше 21. В заораване и с изпилени нерви силите ни намаляха. Оставаха близо 400 метра изкачване, което изгубихме като височина в дерето. А то бе през гъсти двуметрови папрати, но поне пътеката бе видима. :)

   Още малко до хижата и си разпънахме лагера до пътя над нея. Бързо смених дрехите със сухи и нагласих палатката. Хижарят нещо се притесни, защото ровех и тъпчех с щеката наоколо, докато търся подходящо място и си говоря някакви неща на висок тон... Бях останал съвсем без сили, а небето вече се беше изяснило, след напоителния дъжд през деня. Катя направи богата салата и употребихме загряващи напитки. След малко нещата придобиха друг смисъл и бързо заспахме.

   Станах малко преди 6ч. Бях решен да изкача върха ударно. С време, което споменават в табелите за 3ч., разстояние от 7 км и денивелация 1200 метра, имах шанс да се запиша от билото под върха за по-малко от 2 часа и да стана свидетел на изгрева.
Връх Солунска глава в мъгла
   И сякаш бързо се издърпах нагоре в нощта. По Македонско време съм тръгнал малко след 5ч, защото македонци са с час назад. Слънцето, далеч зад хоризонта, опитваше да оцвети облаци и небеса.

   Бях изгубил сякаш мотивация в този ден. След дългия път вчера, мократа гора и безсмисленото, изтощително драпане в нея... а и планината споделяше нейната гледна точка. Ниски облаци и мъгли се вплътниха набързо и времето се развали - от ясно и тихо преди час, до такова с ниска видимост, с ветровити закачки и влага, което не беше по прогноза. Мокра гора си заслужи името. Започна да става много студено от вятъра, реших да се облека и намаля темпото, за да не се изпотя и да увелича шанса за гледки, като стигна по-късно горе. Случвало се е и друг път - ясна нощ, но мъгливи гори и била, докато слънцето не се засили по обяд и вдигне изпаренията. Хапнах и един кроасан след малиновото пиршество, за което без малко, улисан в бързане, да забравя да споделя. :)
Якубица планина и денивелацията до върховото било.
Горна Бабина дупка
   Връх Солунска глава се намира на скалист рид, на който зад оградата, се помещава военна техника и постройки. Достъпът до котата е ограничен.




   По билото. Време е за слизане.

   Сякаш имаше шанс да разгледам внушителните стени на скалния масив на Солунска глава, с което най-вече е атрактивен върхът.

   И вятърът започна да чисти.


   Прекарах поне час наоколо, само сменях гледните точки, придвижвайки се по няколко десетки метра.



   Уникална динамика раждаше чудеса - ниска и висока облачност.

   Към билото и предвършията на Солунска глава.



   Валозите, при вглеждане се забелязва огромно стадо овце.

   Местност долна Бабина дупка, а малко над нея се засякох с Катя, която също нямаше мотивация да стигне до мъгливата кота на върха. :)

   Селфи с горската фея. :)

   Хижа Чеплес, която е ремонтирана и обновена напълно.

   Лада Нива - возилото на хижаря.

   Слизането по широкия черен път е скучна история, за разлика от вчерашното ни приключение по "пътеката на смъртта". :) Солунска глава - острото връхче в далечината. Оттук до котата му са 1700 метра положително изкачване, но в хладен пролетно-есенен ден би било приятна еднодневка със слизане в изходна позиция.

 И отново към разклонението от началото на публикацията... :)

   Паркирахме автомобила на широка поляна в края на Папрадище. Селото е пасторално и тихо, а хората добронамерени, затова решихме да си починем тук. Дойде хижаря на Планински дом Папрадище и набързо се снабдихме с тонизиращи безалкохолни напитки. :) Беше ранен следобед, Ива и Ванката дойдоха по тъмно, заради късното им тръгване сутринта. Заформихме кулинарно пиршество до селската чешма под уличното осветление, гласовете на щурци и вълшебната покривка на Катя... Салати, ракия с рози и други гъдели, спомагащи за перфектния завършек на поредното приключение.



   За пореден път се оказа, че никоя планина не бива да бъде подценявана, а в Якубица определено има какво да се види. Пътят от Велес се вие в продължение на 50 км до подхода за Солунска глава, преминава през живописни местности, параклиси, тихи села и реки, което е добре дошло. Не остана време да се отбием до Осоговския манастир, което е пропуск, но до другия път...
   Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
Проклетия - връх Мая Езерце

Косово - връх Джеравица

Черна гора, Дурмитор - връх Боботов кук

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн

Швейцария - връх Матерхорн

Планината Олимп - връх Скала, връх Сколио, връх Митикас

Карпатите - връх Негою и връх Молдовяну

Карпатите, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина

Шар планина - Титов връх

Сърбия, Сува планина - връх Трем

Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина, Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора Албания) - Проклетия: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава

- Словения - връх Триглав

Гросглокнер по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина / Комови - връх Кучки Ком (2487 м.) - връх Васоевички Ком (2460 м.) - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора / Албания

- Тимфи (Τύμφη) - Гамила-2497 м. (Γκαμήλα) - Гърция

- Пинд (Пиндос/Πίνδος) - Смолика-2637 м. (Σμόλικα) - Гърция
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар