понеделник, 11 април 2016 г.

Вяра и разруха в Дивият северозапад

   Дивият северозапад...  

   Дали е съдба, случайност, или просто минус на времето, не можем да разберем, но Дивият северозапад се "бори" с все сили, устоявайки на природата и стихиите. Контрастен в много отношения, съчетаващ разруха и модерното, вяра и суетата, обезлюдени махали и кичозните къщи накацали по живописни хълмове, зрелищни ждрела и водопади, модерните пътеки по европейски проекти и тънещите безславно, давали сили на българите в трудни времена църкви и храмове, скрити в дън гори от поробители и нечисти помисли. Дивият северозапад... Шумата по едва видимата пътека понася крачките на любопитните ни погледи. Дали за да се докоснем до миналото, дали заради сенките там, изплуващи с всеки изгрев и залез, докосващи последните следи от руините, крепящи се сякаш все още от вярата. А дали вярата е изчезнала, дали сме твърде суетни и устремени към модерното, надбягвайки се с времето? Можем ли да си позволим да потърсим скритите останки, вероятно не е трудно, стига да имаме малко желание?

С Ванката и Катя поехме по разбитите и липсващи пътища в северозападнала България, за да снимаме и разгледаме пролетните манастири, които бях замислил. В списъка отлежават още 29. Според Иван, сме се били изкъртили от пътуване и видяното, аз лично давам 6 от 10 точки, (едната е бонус) защото можеше да извлечем и повече. Това му е хубавото на срещите с него. Твърде контрастни личности сме, допълваме се и успявам да си почина и взема доза въздух, когато сме с него някъде по баирите. :) Драматични и повратни точки в успешното пътуване бяха сменилата се в последно време прогноза за времето, която предвещаваше микро апокалипсис и неясното състояние на пътищата, които в картите са обозначени като второстепенни със знаци за винетка, а асфалт по тях чисто и просто няма или има, но колкото да пречи на пухкавия чакъл под него! Последователността на посетени манастири кротко пое по скала от накичени и комерсиални към диви и с липсващи указания за тях. Към манастирите вървят водопади и затова имаше и бонус няколко от тях. Последователността на посетените водопади също беше стратегически измислена. От такива разположени почти до пътя, до такива криещи се в тонове кал и ерозирали пътеки, по които течаха кални реки. :)

Скравенски манастир "Св. Николай". Там стартирахме духовната разходка. Много неща мога да кажа за тук, но! В двора на манастира расте 540 годишен дъб, който е с уникално красива корона обгърнала манастирската църква. Миналата есен нямах късмет и нямаше никой. Не успях да разгледам. Сега обаче беше отворено. Манастирът е обозначен по БТС.

Манастирската постройка е съвсем невзрачна.

Ето и църквата с вековното дърво, което тъкмо се разлиства.

Цветните градини на манастирите в дните на пролетта са приказни.

Продължихме към Правец и Правешки манастир "Св. Теодор Тирон".



С къс синджир и дълъг лай, бяхме предупредени да не скъсяваме разстоянието! :)

И въпреки, че тръгнахме рано, не таяхме особени надежди, радио прогнозите напомняха за предстоящи гръмотевични бури и дъждове нейде в ранния следобед.

Не след дълго бяхме и пред портите на Чекотински манастир "Св. Архангел Михаил". Красиво място, силно комерсиализирано и с любезни хора. Табла със забрани, табели обозначаващи какво се продава и какво не. Купихме си мед и разгледахме наоколо. Има аязмо, има и водопад.






Толкова оттук. Поради естеството и липсата на пътна настилка, бяхме предупредени за правилен и безавариен, но много обиколен подход към следващия - Струпецки манастир, който беше в списъка. И ако до тук всичко беше в близост до цивилизацията, следваха още по-интересните неща, които остават малко в сянка поради отдалечеността от столицата.

Струпецки (Струпешки) манастир "Св. Пророк Илия". Трупаха се облаци и ни подсказваха за предстоящото. Стара е сградата на манастира. Мартеницата на дървото не толкова. :) 

Манастирът е разположен в атрактивен каньон с пещери и скални образования, които заслужават да им бъде отделен поне уикенд.

Има две църкви - стара и нова.

Новата постройка.

И старата - 17-и век, в която срещнахме уникални стенописи, съхранени до днес. Стените и са дискретно сковани в метал, който да държи цялото това богатство, да не се срути някой ден.


Много интересна чешма в двора на Струпецки (Струпешки) манастир.

И черешката на тортата - уникалните стенописи в старата църква.









Фрагмент от модерната църква ни показва контраста старо-ново.

В коприва, мирис на изгнили греди и паднали камъни покрити със зелен мъх, пътеката ни извежда до Долнобешовишки манастир "Св. Архангел Михаил". Манастирът е възникнал през 12-и век. Всичко там е изгаряно и издигано отново и отново в годините. В началото на османската власт е разорен и останал забравен за дълго време. Неопределимо е, въпроси и отговори пронизват мислите. Нищо не можем да кажем какво точно се е случвало там. А Долна Бешовица, това малко селце и то отиващо си, пагубно докоснато, както повечето села в района... Преминете ли с лунохода си град Роман, успехът ви е почти сигурен. :) Отбивка преди запустялите къщи на Долна Бешовица ни повежда към дивите гори. Гори недокоснати все още от поголовната сеч, останали на заден план от безумните помисли на тези над нас. Губим се за миг, но скоро намираме следите на пътеката отново. Чисто е наоколо. Неусетно, като в миг от приказка, сетивата се насищат с миризмата от старите кандила, носени от вятъра. Указват вярната посока.


Църквата се руши, въпреки импровизирана намеса това да не се случва. Трябват много пари, но хапката не е апетитна и никой не влага...



Усетили първите капки и гърмежите, забързахме крачка към колата, която оставихме по средата на черния път от селото. После пътя става проходим единствено за верижни машини. :) И тук се сещам за лафа - "колкото е по проходим джипа на човек, толкова от по-далеч го вади трактора. :)

Завършвам с наскоро обновения през 2012-а Етрополски манастир "Св. Троица", където бяхме на другата сутрин. Оранжевото по камбанариите преди беше в син нюанс и се зачудих защо така, докато не видях модерните табели. :) Има водопади, за които ще спомена отделно и особено атрактивен извор, интересно е да се посети! :)

Докосваме се до миналото и сме взели с нас частица от този контраст. Див и неподправен! Дивият северозапад... Продължаваме да тормозим автомобила. Очакват ни много километри и дупки към пролетните водопади, и парк Искър-Панега, където пренощувахме с приятния аромат на пушено месо и ромолящи върху палатката дъждовни капки. До скоро! :)

Интересен, див, запустял и скрит е Маломаловски манастир "Св. Николай", за който съм писал ТУК. Манастирът, както много други, следват пътя на разрухата и се нуждаят от средства и подкрепа.

Много от манастирите в България се крепят все още от разрухата, или са в критична близост до нея. Те не са апетитна хапка и в тях не се влагат ресурси, откъснати са и остават в дълбока сянка. За много от тях съм писал в аналогични публикации, тъй като пътувам, посещавам, търся често тези свети места. Такива са Голямобуковски манастир "Животоприемний източник", за който съм писал ТУКМаломаловски манастир "Св. Николай", за който съм споменал ТУК, Шумски (Лопушненски) манастир "Св. Архангел Михаил", Зелениковски манастир "Свети Йоан Кръстител" ТУК.

През май 2016-а година предприемам тази инициатива. Презентация по темата. Оставената банкова сметка е за доброволно дарение, от което по план да издам пътеводител за Изгубената вяра в България и с парите от разликата по редакция-печат-плюс да извърша дарение за част от местата, които биват стопанисвани в днешно време от възрастни хора. Парите изцяло ще бъдат дарени на няколко манастира, които спешно се нуждаят от това, за да не се разрушат, завинаги! Може да се свържете с мен на e-mail martooo@abv.bg, facebook или на телефон 0877477127.

Мартин Петров Балтаджиев
Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Няма коментари:

Публикуване на коментар