Вяра и разруха в Дивият северозапад

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Дивият северозапад...  

   Дали е съдба, случайност, или просто минус на времето, не можем да разберем, но Дивият северозапад се "бори" с все сили, устоявайки на природата и стихиите. Контрастен в много отношения, съчетаващ разруха и модерното, вяра и суетата, обезлюдени махали и кичозните къщи накацали по живописни хълмове, зрелищни ждрела и водопади, модерните пътеки по европейски проекти и тънещите безславно, давали сили на българите в трудни времена църкви и храмове, скрити в дън гори от поробители и нечисти помисли. Дивият северозапад... Шумата по едва видимата пътека понася крачките на любопитните ни погледи. Дали за да се докоснем до миналото, дали заради сенките там, изплуващи с всеки изгрев и залез, докосващи последните следи от руините, крепящи се сякаш все още от вярата. А дали вярата е изчезнала, дали сме твърде суетни и устремени към модерното, надбягвайки се с времето? Можем ли да си позволим да потърсим скритите останки, вероятно не е трудно, стига да имаме малко желание?
Отварям една малка скоба, тъй като голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

   С Ванката и Катя поехме по разбитите и липсващи пътища в северозападнала България, за да снимаме и разгледаме пролетните манастири, които бях замислил. В списъка отлежават още 29. Според Иван, сме се били изкъртили от пътуване и видяното, аз лично давам 6 от 10 точки, (едната е бонус) защото можеше да извлечем и повече. Това му е хубавото на срещите с него. Твърде контрастни личности сме, допълваме се и успявам да си почина и взема доза въздух, когато сме с него някъде по баирите. :) Драматични и повратни точки в успешното пътуване бяха сменилата се в последно време прогноза за времето, която предвещаваше микро апокалипсис и неясното състояние на пътищата, които в картите са обозначени като второстепенни със знаци за винетка, а асфалт по тях чисто и просто няма или има, но колкото да пречи на пухкавия чакъл под него! Последователността на посетени манастири кротко пое по скала от накичени и комерсиални към диви и с липсващи указания за тях. Към манастирите вървят водопади и затова имаше и бонус няколко от тях. Последователността на посетените водопади също беше стратегически измислена. От такива разположени почти до пътя, до такива криещи се в тонове кал и ерозирали пътеки, по които течаха кални реки. :)

   Скравенски манастир "Св. Николай". Там стартирахме духовната разходка. Много неща мога да кажа за тук, но! В двора на манастира расте 540 годишен дъб, който е с уникално красива корона обгърнала манастирската църква. Миналата есен нямах късмет и нямаше никой. Не успях да разгледам. Сега обаче беше отворено. Манастирът е обозначен по БТС.

   Манастирската постройка е съвсем невзрачна.

   Ето и църквата с вековното дърво, което тъкмо се разлиства.

   Цветните градини на манастирите в дните на пролетта са приказни.

   Продължихме към Правец и Правешки манастир "Св. Теодор Тирон".

   С къс синджир и дълъг лай, бяхме предупредени да не скъсяваме разстоянието! :)

   И въпреки, че тръгнахме рано, не таяхме особени надежди, радио прогнозите напомняха за предстоящи гръмотевични бури и дъждове нейде в ранния следобед.

   Не след дълго бяхме и пред портите на Чекотински манастир "Св. Архангел Михаил". Красиво място, силно комерсиализирано и с любезни хора. Табла със забрани, табели обозначаващи какво се продава и какво не. Купихме си мед и разгледахме наоколо. Има аязмо, има и водопад.

   Толкова оттук. Поради естеството и липсата на пътна настилка, бяхме предупредени за правилен и безавариен, но много обиколен подход към следващия - Струпецки манастир, който беше в списъка. И ако до тук всичко беше в близост до цивилизацията, следваха още по-интересните неща, които остават малко в сянка поради отдалечеността от столицата.

   Струпецки (Струпешки) манастир "Св. Пророк Илия". Трупаха се облаци и ни подсказваха за предстоящото. Стара е сградата на манастира. Мартеницата на дървото не толкова. :) 

   Манастирът е разположен в атрактивен каньон с пещери и скални образования, които заслужават да им бъде отделен поне уикенд.

   Има две църкви - стара и нова.

   Новата постройка.

   И старата - 17-и век, в която срещнахме уникални стенописи, съхранени до днес. Стените и са дискретно сковани в метал, който да държи цялото това богатство, да не се срути някой ден.

   Много интересна чешма в двора на Струпецки (Струпешки) манастир.

   И черешката на тортата - уникалните стенописи в старата църква.

   Фрагмент от модерната църква ни показва контраста старо-ново.

   В коприва, мирис на изгнили греди и паднали камъни покрити със зелен мъх, пътеката ни извежда до Долнобешовишки манастир "Св. Архангел Михаил". Манастирът е възникнал през 12-и век. Всичко там е изгаряно и издигано отново и отново в годините. В началото на османската власт е разорен и останал забравен за дълго време. Неопределимо е, въпроси и отговори пронизват мислите. Нищо не можем да кажем какво точно се е случвало там. А Долна Бешовица, това малко селце и то отиващо си, пагубно докоснато, както повечето села в района... Преминете ли с лунохода си град Роман, успехът ви е почти сигурен. :) Отбивка преди запустялите къщи на Долна Бешовица ни повежда към дивите гори. Гори недокоснати все още от поголовната сеч, останали на заден план от безумните помисли на тези над нас. Губим се за миг, но скоро намираме следите на пътеката отново. Чисто е наоколо. Неусетно, като в миг от приказка, сетивата се насищат с миризмата от старите кандила, носени от вятъра. Указват вярната посока.

   Църквата се руши, въпреки импровизирана намеса това да не се случва. Трябват много пари, но хапката не е апетитна и никой не влага...

   Усетили първите капки и гърмежите, забързахме крачка към колата, която оставихме по средата на черния път от селото. После пътя става проходим единствено за верижни машини. :) И тук се сещам за лафа - "колкото е по проходим джипа на човек, толкова от по-далеч го вади трактора. :)

   Завършвам с наскоро обновения през 2012-а Етрополски манастир "Св. Троица", където бяхме на другата сутрин. Оранжевото по камбанариите преди беше в син нюанс и се зачудих защо така, докато не видях модерните табели. :) Има водопади, за които ще спомена отделно и особено атрактивен извор, интересно е да се посети! :)

   Докосваме се до миналото и сме взели с нас частица от този контраст. Див и неподправен! Дивият северозапад... Продължаваме да тормозим автомобила. Очакват ни много километри и дупки към пролетните водопади, и парк Искър-Панега, където пренощувахме с приятния аромат на пушено месо и ромолящи върху палатката дъждовни капки. До скоро! :)
   Интересен, див, запустял и скрит е Маломаловски манастир "Св. Николай", за който съм писал ТУК. Манастирът, както много други, следват пътя на разрухата и се нуждаят от средства и подкрепа.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.