вторник, 26 април 2016 г.

Резерват Орлицата и Злостенските водопади

   Резерват Орлицата се намира дълбоко в източните дебри на Стара планина. Резерватът е разположен сред стръмни склонове в източния дял на Котленска планина и по-скоро в землището на Котел, и село Медвен. При създаването си през 1984-а година, както при всички резервати, е било забранено разчистването на тогава съществуващи туристическите пътеки. Това е така, за да може всички видове (флора, фауна) да живеят, да се размножават и да се съхранят, така както трябва да е и за да остане природа в България. Тук, в резервата, тече красивата и дива Медвенска река, която в землището на село Медвен и екоселище Сини вир, образува приятни водоскоци, до които е изградена екопътека. Обикновените туристи стигат в подножието на водопад Сини вир, където се къпят и разхождат наоколо. После посещават екоселище Сини вир и преспиват. Мястото е подходящо за туризъм, който като цяло липсва в източна Стара планина. Дълбоко в резерват Орлицата са Медвенските карстови извори и водопадите голям и малък Скок.

   Стигнахме до екопътеката. Водопад Сини вир. Ранен следобед е. Не най-подходящо време за това, с което се заехме. Сутринта бяхме загряли с водопад Войнишки дол и водопад Караджейката, и поехме уверено по пътеката.

   Нашата цел беше да продължим по стръмния десен скат над водопад Сини вир, откъдето по стари наченки на пътека да пробием срещу течението на Медвенска река и стигнем местност Злостен, и водопадите, за които само бяхме чували, че били труднодостъпни. Тук-там изкатерихме няколко скали и сякаш ентусиазмът ни в търсене на пътека започна да се изпарява, когато случайно стъпихме на нея. Пътека като пътека. Измамно хубава, върви се бързо и скоро разбрахме, че сме изминали два километра срещу течението на реката, която се чуваше в ниското. Предварително бяхме проучили, че нагоре нещата ще загрубеят и пътеката, губейки се, навлиза в почти непроходимите дебри на резерват Орлицата. Нападалите дървета там изгниват от десетилетия, храстовидна растителност е покрила всичко и тъмнината на ждрелото на места е плашеща. До едно време пътеката следваше бреговете на реката, която пресичахме непрекъснато - клип :). Трудно е читателят да разбере по този невзрачен клип какво точно се случва, освен че може би се забавляваме като хлапета. Забавата ни в последствие се оказа мисия и борба за оцеляване, но ние предположихме какво може да се случи... Пробивахме или по левия, или по десния бряг, но на места склоновете бяха толкова стръмни, ерозирали и с нападали вековни дървета, че се налагаше да слизаме и вървим единствено срещу течението на Медвенска река.

   Останки от укрепване на стара пътека, която свършва в нищото.

   В началото, преди да стигнем резерват Орлицата, всичко изглеждаше благо, дори се прокрадваха мисли да слезем сухи при колата, ако пресичаме по камъни или пък бързо, за да не влиза вода през гети и панталони, но ако има класация, в която да подредя сложността на терена от 1-10, спокойно този преход влезе в топ 5. Нещата бързо може да се объркат и наглед простата ситуация да се превърне в...

   Впрочем, денят беше неделя и с Жоро плануваме от година това ходене в Котленска планина. Все нямаше време, някой беше зает, или други фактори заплашваха това да се случи след година или две. :) Затова решихме да тръгнем, въпреки шарената прогноза за времето, която до последния момент се променяше. Тя гласеше за краткотрайни превалявания и може би гръмотевици, с които екшънът по-късно да влезе в действие за нас. Оказа се, че ще направим хард тест на техниката и уменията си. Оказа се, че сме повредили няколко телефона, един фотоапарат, имаше и лошо ударено от пропадане в изгнили дървета коляно. Облаците сякаш умишлено ни обикаляха цял ден, за да навлезем дълбоко по труднодостъпните склонове на планината и да се излеят с всичка сила върху нас. И както си проправяхме път, изведнъж в продължение на половин километър, попаднахме на най-голямото находище див чесън, което съм виждал някога. Огромни плантации в поляни с цъфнала левурда, а те ухаеха на шкембе чорба, докато буковите дървета наоколо, ни караха да се чувстваме като джуджета в този приказен горски рай.

   Радостта ни беше кратка. Небето скоро притъмня и се отвори, за да се излее върху нас - неверниците, които снимаме в манастири и църкви безнаказано от години насам, докато забрани по лъскави, комерсиални табели и "духовни лица", стопанисващи ги, крещят по нас... :) От черните облаци падаха мълнии, които виждахме веднага, а по случващия се на секундата грохот-тътен, знаехме че падат на по-малко от 300 метра от нас. Интересно е да спомена, (за тези, които не знаят ) че всяка секунда забавяне мълния-тътен, определя на колко метра пада смъртоносната енергия. При една секунда това се случва на разстояние до 300м. Електричеството е милиони волтове и дори светкавицата да падне на десетина метра от нас, е твърде близо и пагубно. Само мисълта, че сме тук, няма къде да се скрием и всичко, около нас е потънало в електрически реки, ни накара да разберем, че нещата вече са се объркали достатъчно и че най-лошото може да се случи във всеки един момент. Правилно е, човек да се отдалечи от водоеми, където падат обикновено светкавиците, но знаехме, че няма как да се измъкнем без да се движим в реката. Видял съм и малко и много в планината, бивакувал съм в непоносими условия, ураганни ветрове са ме принуждавали да се боря, неведнъж. Ще отбележа и това как всички скъпо струващи дрехи с мембрани и какви ли не рекламни трикове, не струват и стотинка при тези тежки условия. На моменти клякахме и изчаквахме светлината от небето да потъне в мрака с тежките си тътени. Намирахме се на километър от водопад малък Злостенски Скок и на няколко от колата. Сметнахме, че нагоре разстоянието е много малко и че дали ще се върнем или продължим, не е от особено значение при тези условия. Видях как Катя вади и прибира фотоапарата си от една наилонова торба, и как от него течеше водата. Стана ми жал, защото знаех, че както ще се окаже в последствие, той се повреди, поради липса на запечатка. Телефонът на Жоро се повреди. Аз се разминах с лошо ударено коляно, пропадайки в реката през изгнилите дървета, които прескачахме неведнъж. Наоколо имаше стотици дъждовници. Наблюдаваха ни от скали и дървета по земята и се радваха на приказната за тях, дъждовна гора.

   И скоро Злостенските водопади се показаха, както сочеха координатите на гпс-а. Абсолютно диво и недокоснато от човек място. Дълбоко в дебрите на източна Стара планина, резерват Орлицата се оказа поредния Рай за тези, на които им стиска, въпреки всичко да стигнат тук.

   Водопад малък Скок. Така е отбелязан на картата единия от Злостенските водопади, за който бяхме тръгнали.



   На километър нагоре е отбелязан и втори водопад, за който знаем, че се нарича голям Скок (водопад голям Злостенски Скок) и пада от отвесна скала. Той не се намира по Медвенска река, а на паралелен приток, вливащ се в нея. Бленувахме да го достигнем от години. И тъй като преди малко не се отказахме и то не заради нужда да стигнем тук, а заради условията, в които е без значение това, знаехме че ако продължим още, тъмнината на нощта ще ни свари на връщане в непристъпните дебри на резервата, където ще се лутаме дълги часове с риск от хипотермия, която вече ни подсказваше, че сме прекрачили лимита. Шестте часа в студ, дъжд, вятър, мълнии и газене в Медвенска река ни се отразяваха вече. Треперихме, на моменти неудържимо. Първите признаци на хипотермията. Снимките на малък Скок не се получиха. Водите се изливаха по лещата на обектива, беше тъмно и контрастно, пръски от водопада ни приветстваха сърдито. В този ден бяхме пресекли реката над 40 пъти. По и срещу течението вървяхме няколко километра, заради свлачища и нападали дървета, подгизвайки - клип :). Бивачно фолио в раницата при подобни преходи е задължителна част от екипировката. В резерватите теренът е труден, а в подобни условия и опасен, и екстремен, заради вероятност от контузии. Не копирайте нашия подход, пазете чистота, носете си резервни дрехи в колата и дано природата се съхрани в този си див, непристъпен и стряскащо красив вид! :)

Ако тази публикация ви е харесала, отбийте се и ТУК :).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро! :)

1 коментара: