От град Своге до село Церецел и изоставените Цецерелски махали и оброци, с връщане през връх Церия... Пешеходен (35 километров преход), с около 2 к денивелация по живописен кръгов маршрут пропит с история... От ж.п. гара Своге - махала Косматица - махала Габрико - ловен заслон Своге - връх Василева Могила - махала Лешнето - махала Ялна - река Дълбочица - махала Делова Мома - махала Бойна орница - махала Бербатица - махала Ливаге - махала Рудениче - Махала Равния Рът - Церецелски ханчета / Еремие - връх Циганка - връх Церия - Своге
Богатството от пътеки, върхове, махали, селца и просторите, които разкриват множеството планини, кацнали над Искърското дефиле, ме поведоха за пореден път към висините им. В обиколките по Пролома, имах възможност да се докосна до много малки махали и селца в годините, докато търсех и снимах водопади... От проучване на пътеки, водопади и върхове, през годините, обиколих и част от оброчните места в Искърското дефиле. В тази публикация разглеждам част от оброчните места, които са свързани пряко с махалите, върховете и селата от заглавието на публикацията.
Искърското дефиле и планините над него са съхранили арсенал от оброчни места, оброци, оброчни кръстове, счупени такива (кръстове, камъни), които са разположени по безкрайните баири, кацнали навсякъде. Над села, махали, горски дъбрави, в дворове на къщи, поляни, сечища, край вековни дървета, училища, църкви, гробища... Някои от тях се поддържат, други са изоставени или обрасли, вдън гори. На места са изградени маси, пейки и огнища, а бурените, могат да покажат дали мястото се използва и поддържа... Тези оброчни места са стари, като времето, като някои са правени от майстори в каменоделски школи, други не, но това ги прави по-различни и интересни... Изработени от различни камъни, бигорни блокове (по-стари), мраморни (по-нови), дървени и т.н. и т.н. На места са по няколко: нови, по-стари или в комбинация нов-стар, нов и парче от стар... Над буйните и дълбоки меандри на река Искър са кацнали много планини: Софийска Планина, Мала Планина, Голема Планина, Понор Планина, Врачански Балкан, Козница, Ржана... Именно в тях е събрана най-голямата концентрация от оброчни места на територията на България, както и в Трънското Краище, в което съм обикалял много през годините...
В миналото тези оброчни места са били средища, на които хората от многолюдните махали и села са се събирали, изпращали са молитви, правили са курбани. Нямало е църкви и манастири навсякъде и там, тези свети места са играели и такава роля. Сега, голяма част от тези малки и големи махали са изоставени с годините при населването на големите градове, а тези в които все още има живот, не се радват на много хора... Това не пречи навсякъде да се вихри прокажена сеч, това е, горите скоро съвсем ще изчезнат...
Няма коментари:
Публикуване на коментар