понеделник, 24 декември 2012 г.

След края на света

   Така дългоочакваният край се оказа пълна измама :). Началото на скайп кореспонденцията с колегата-планинар Пламен  обаче, зароди масивна серия от преходи по красиви места, както и неясното нездравословно състояние, в което изпаднах в резултат на това :). Едно беше ясно - кракът ми, който ме боли непрекъснато в последно време, няма да се оправи скоро. Спонтанно, в последния момент решихме да осъществим преходът, който замисляхме в последно време. Да полазим местност над Казанлък и околните върхове. Така рано рано, с Катя му се изсипахме пред магазинчето в Казанлък, където го хванахме в опити да забърква чай :).

Неясното начало, както и нископланинската дестинация, която трябваше да посетим, ми обориха позитивната нагласита. Едно беше ясно - денят се обърна срещу мен. Още със старта по стръмната пътека над село Горно Изворово ме защракаха стари болежки. Всяка крачка беше ад, а болките почти ме събаряха на колене. Двуметровите навяти преспи в ниското подкрепяха напълно тезата какво ще е и във високата гора.


Разходката породи някои интересни моменти като този. Пламен се задава към предпоследната "спирка" към върха за деня - Саръяр над село Горно Изворово. Чакаме рейса и налазваме към върха :).

В откритото гората дава поводи за снимки, което допринесе за закъснението на рейса.


Борчета се подават под тежестта на снежните преспи.

Посоката на вятъра е ясна.

Заслона на маркировачите под връх Саръяр-1485м., покрит от тонове сняг. Тук вече бях толкова зле, от болки в кракът, че набързо отказах групата да идем до котата на Саръяр. Добре, че стана така, имаше мъгла, която в последствие се вдигна и разкри приказна феерия от красоти и гледки във всички посоки, когато след почивка налазихме на там. Явно поне за миг късмета проработи за мен.

Заслончето погледнато от север.

Заслончето погледнато от юг. Вътре има всичко необходимо - печка, дърва, нарове, маса, дори книги и шах. Изолирано добре, предлага добър подслон в неподходящо време. Напалихме печката, хапнахме, Катя и Пламен пиха вино, аз пък изпих чая, който носих, че и този на Пламен :).

Отпочинали излязохме и към билото, а ниската облачност, която витаеше над нас се потопи в долината, образувайки познатото ни снежно море.

В посока масивът на Триглав - не човек, направо жива машина :).

Ветрогенераторите, около Бузлуджа, чинията на Бузлуджа, масивът Триглав, окъпани в синкаво смразяваща тишина.

 Небето на юг пламна, а аз едва си намирах място от кеф. Кракът даже май спря да ме боли :).

И тогава Пламен нареди - "имате 10 минути на разположение за снимки", за да не слизаме по тъмно, нали е бивш военен, ще слушаме, какво да се прави :). Въртях се като картечар, а обстановката затвърди това, което споменах по горе - добре, че не се качихме тук преди час, а отпочинахме първо в заслона. Топлите нюанси в небето далеч не са толкова топли колкото изглеждаха, беше си доста под нулата.


Клюмнали и замразени са клонките на издържливите изглолистни дръвчета. Сякаш са се предали на суровата зима.

По един от лавинообразните склонове решихме да опитаме да поскъсим, а и да затворим кръгово маршрута, както правим винаги с него до сега. Самият склон, както се вижда от следващите кадри е доста затрупан. Снегът на моменти без да преувеличавам е навят на преспи от по три, четири метра.

Пламен се радва и ми позира в долния край на склона, а мен ми се ревеше, че не мога да го стигна и изпреваря (толкова ме болеше кракът), за да направя снимки без човешка следа по тях :). Не стига че бързаше, ами ми огази и склона :).

Задоволявах се с разни абстракции в северна посока, докато изкарам това, като тайно се надявах да не се свлечем с някоя снежна дъска надолу. Спазвахме дистанция към 50 метра един от друг и лека полека се установихме в ниското.

Там гората бе смразена от полазващата мъгла, която нахлуваше с пълни сили от низината.



Слязохме и до пътя, потръмбовахме на празно час-два до колите и гас на топло край печката.

Много весели празници желая на всичките си читатели и почитатели, :))))) много здраве през идната година, много късмет, успехи, любов. Весела Коледа!!!

неделя, 9 декември 2012 г.

Хижа Тъжа


В дяволското обятие на Балкана, зимен преход до хижа Тъжа

Зимна приказка.

    Нали сме студенти,... е бяхме едно време, но така е редно, да запазим традицията, та къде къде, решихме да се качим на особено любимата ни хижа Тъжа и да му изпием по една, за наздраве, в компанията на гостоприемните хижари (Румен и Чочо). Зимата в Стара планина е сериозно занимание, именно това ме хвърли в разни колебливи състояния часове преди тръгването. Оранжевите прогнози не бяха особено удачен вариант за преходи по билото точно сега, особено в лютата и свирепа зима, върлуваща в негостоприемната Стара планина. Имах си поне десет на ум, в предвид прогнозите, но така или иначе горе на откритото било прилежащата ситуацията взе превес. Без да очакваме, тръгвайки напълно подготвени се превърнахме в опитни зайчета с пухкави опашчета :) и прехода се превърна в жалка борба. Борба за живот!

Забавата по пътеката скъсяваше денивелацията, докато свирепите звуци на ураганни ветрове беснеещи над нас по откритото било разкриваха могъщата слава на Балкана. Така или иначе едно е ясно, щеше да падне голяма борба.

Излизайки на т.нар. дълга и стръмна открита поляна, урагнните пориви и смразяващата сила на декемврийските температури ни връхлетяха от раз. Балкана не ни искаше, това се оказа факт. Вървяхме по стъпките на двете големи групи, които трябваше да са вече на хижа Тъжа (така се разбра по телефона), докато и последните им следи изчезнаха в мистичната гора. Навяванията придвидливо и умело ги бяха заличили. Така във стихията на виелицата и бръснещия като счупен нож вятър запъплихме по следата на гпс-а. Машинката обледенено и покорно сочеше вярната пътека. Свирепият вятър започна да ни мята като изгнили клонки, със сурово предупреждение. С излизането ни в откритата билна част, положението след един от завоите на Русалийския проход стана неудържимо. Поривите трошаха като сухи клечки всеки беден опит да помръднем и крачка напред. Ледени късове на снежната виелица се набиваха, летяйки със скорост над сто километра в час в лицата ни, въпреки шлема и специалните очила. Тъй като имах само един шлем (шлема е като тези рицарските, но от мериносова вълна) :), го дадох на спътничката ми, така или иначе това беше първият и зимен преход, който ще помни цял живот :). Така останах с оголено лице срещу свирепата мощ на непокорната и бясна планина.  В такова състояние, условия и непрогледната мъгла, която падна, без необходимата екипировка, човек би  се превърнал в пътник. Вятъра ни мяташе по земята както се мята ранено животно, Балкана не ни искаше. С хиляди усилия успяхме да се доберем до хижа Табиите, където да влеем сили и да продължим напред. Звъннахме на Румбата (слава на Виваком), да е жив и здрав човека, посрещна ни с усмивка на лице и ни заведе до топлината на хижа Тъжа. Печката форсираше порции от сила, а чаят и приятната компания реваншираха състоянието, в което се намирахме до преди малко. Една хижа с чудесни и истински хора. Там където Хижарят си нарушава спокойствието и излиза за да те посрещне като приятел. Бобената пък чорбица захрани подобаващо енергийните нужди, който не я е опитвал......... да е ;). 


През нощта бурята все така свирепо надаваше ревове, опитвайки се да изкърти всички възможни прозорци, що съществуваха. Докато се увивах с трите одеала пък тайно си се молех за ентусиастите палаткуващи на вън, де да имах и аз този кураж... (скоро и това ще стане). Така скоро сънувах утринното кафе до бумтящата печка и замечтано заспах с желанието новия ден да е снежен, пухкав и приказно красив.
..................................................................
 Не ме свърташе много, така ранното утро ме изрита да отбележа талисмана на хижата и пухкавата феерия от натрупал декемврийски сняг.

И пухкавите смешковци-снежковци по запотеното от студ стъкло. Радостните картинки топлят сърцата и подсещат за най-хубавият християнски празник - Коледа.

Час по-късно реших да активирам началните форми на хипотермията и налазих масирано, около снежната красота. Утрото изясни малко от малко състоянието на душевно болната от вчера планина. Прилежно наредени дръвцата ще топлят премръзналите посетители в уютния планински дом.
 Бррр, студ и самота.

Сивкавата мистика носи във въздуха отрицателните температури на декемврийската планина.

Табиите, постройката отсреща, до която се скрихме на завет  в снощния преход. Добре, че хората са оставили отворени портите - добри хора, все пак по информация имота не приема гости (туристи и посетители).

Още един поглед, дръвчетата обледенени се отърсват от смразяващата нощ, нов ден е, ново начало...... снежно и пухкаво... :)

Полазих разни абстракции, около хижа Тъжа, болна работа, фотографска му. :)

Ваятел е вятъра, творец умел е, навяти форми красят пейзажа с неповторимия си вид, макар и смразяващо обледенен. Време е за топъл чай до бумтящата печка. Релакс в красивата, сурова планина.

Тръгваме си със смесени чувства, гората тъне в мъгла, клонките натежали, издържали на поредния опит да бъдат сломени от мощта на Балкана.

Снимката, която ми се превърна в топ 10 за тази година. Смразени, наведени-обледенени клонки на непокорни дървета, девствен сняг, непокътнат от човешко и животинско присъствие, истински красива, неподправена, смразяваща тишината приказка. Спираме за миг, забравяме за умората и се наслаждаваме на подареният миг. Миг на красота.

Клонките сякаш примирено са се предали в обятието на страховитата планина. Дяволски красива и пъклено сурова!

Умната! ;)

петък, 7 декември 2012 г.

Масивът Триглав

    Смело, доста смело заглавие, в предвид сериозното начинание и мащабите, с които щеше да ни сблъска почти зимния преход по масива Триглав. Името Триглав идва от трите поселедователно свързани коти на масива: Голям Кадемлия-2276м., Малък Кадемлия-2226м. и Пиргос-2195м.
Масивът Триглав е южно от Старопланинското било, с което е свързан посредством седловината Чимколиба. Много подробности има, около тази част от Стара планина, с които смятам да се занимая в недалечно бъдеще. Сега обаче идеята беше друга - зимна разходка по 'котите',  с изкачване през 'Голяма Папратлива' и връх Каракачански егрек, Пиргос, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия и слизане през Бабската екопътека до хижа Русалка, а от там в село Тъжа. Добре замислен маршрут. Понякога обаче е трудно преживяното да бъде описано с точните думи. Поне имам желание да се опитам! :)

И така, ранното утро ни завари, около дерето на Селската река:

Поглед към село Тъжа.

Масивът на заснежения Равнец също се пробуждаше, под розовото влияние на мразовитите слънчеви лъчи.

И в по-близък план - масивният масив Равнец.

Хъката-мъката, бързичко изплувахме в подножието на т.нар. Голяма Папратлива. Снимки, подкрепяща закуска, топъл чай от термоса... Бяхме подготвени за суровата прогноза, с която очаквахме да премине денят.

Продължаваме на горе към връх Чим колиба.

Оловна мараня е постлана над Тъжа и околните селца. Денят за нас отдавна е започнал.


Долината се отърсва от студената нощ, тежки и високи облаци са надвиснали над страната.


С набирането на височина, а такава трябваше да съберем мнооого :), се откриваха и гледките към студените скални маси покрити от първия сняг.

Спътника ми Пламен и връх 'Чим Колиба', който решихме да подсечем. Хитро, при други условия обаче, с по-дебела снежна покривка, хм...

Набирането на височина в мразовитото утро е нелека задача, леденият въздух атакува дробовете с пълна сила. Изплуващите гледки към билото набързо заместват празнините. Масивът на Ботев в дясно белее повече, като най-висок, а масивът Равнец в ляво, наднича от юг.




Спътника ми и нищо неподозиращ кон :).

Както и нищо неподозиращия ми спътник и.... без кон :).



Първият сняг не улеснява и без това трудното изкачване, което ни чакаше.

Синкавото влияние носеше студени вълни на талази, с набирането на височина, но гледките наистина радваха.


Кончета.

Отново към Равнец и Ботев.

Както и на юг към долината.

Природата е съхранила причудливи скални форми и невероятен релеф.

Магична красота, с която ни завари денят на това място.




 Заснежен наднича полуостров 'Ботев' и безкрайното било, по което се движим.


Връх Голям Кадемлия, към който се стремим е ейййй там, с военните постройки и заслона.

Измамно близо и нереално далеч.

Като че ли прехода до там трае безкрай.

Великата Старопланинска пустиня.








Природата е ваятел, буйните ветрове са създали неповторими форми от ледена красота. Като следи от змия в пустиня се вият спиралите по обширното било.



Голям Кадемлия, остава още..... изглежда малко, но е много :). Синкавата феерия на мистиката е коварна. Температурата е доста под нулата. Подсякохме Пиргос и се качихме към премката на връх Малък Кадемлия-голям вятър :).

Ето ни и на билото, с изглед към северните части на България. Излезе смразяващ ураганен вятър, който в комбинация с отрицателните температури си е сериозна беда, особено за неподготвени хора. Не напразно тези върхове, както и прилежащите в района на Ботев са взели най-много жертви по нашите красиви планини. Такива бяха и прогнозите, бурен вятър с дневна темп. -10 градуса по билата. Усещането е като при -30. Човек за секунди измръзва, без да подозира нищо. Вятъра те грабва, ръцете ти премръзват, не можеш да се докопаш до дрехите в раницата. В ръцете си държах шише с вода, да я топля, за секунди бутилката се превърна в леден къс. Сложихме шлемовете, ръкавиците, очилата и щурмувахме последните метри до върха.


Пламен се задава, екипиран като във филма 'Зов за завръщане' :).

Билото към връх Пиргос.


Кол след кол продължава изморителното изкачване. Някои се борят, други снимат.

По едно време се скрих зад една пирамида, да се рефрешна и  снимам към Кадемлията и обширния Ботев.

Радостни изблици, скорошната победа е напълно заслужена.


Пейзажа е доста драматичен, изменя се за броени минути. Облаци нахлуват връз ледената долина.



Връх Голям Кадемлия - голям вятър, голямо чудо.

Военната постройка на върха.

Както и заслон Голям Кадемлия.




Докато се опитвам да снимам, опитвайки се да се държа изправен, в далечината вятъра си играе.


На върха кипи усърдна дейност. Пламен броди наляво и дясно, аз пък търся композиции и се стремя да не хвръкна на нейде :).

Заслон Голям Кадемлия - голям кеф, голям вятър, голямо било, голямо изкачване, голяма работа :).

Ваятел е изкусния вятър.

Динамичните ексцесии поднесени от ниската облачност доплуваха набързо и при нас. За минути, броени минути времето се промени.

Уха, какво ни застига :).


Залезът запали 2276м. кота на Кадемлията.

Снегът запуши, ветрецът.... аха да ни смрази.

В море от облаци се запътихме към долината. Там щяхме да потърсим Бабската екопътека, която не мислеше същото. Стъмни се, мъглата падна ниско. Така по спомените от старите ленти някак си слязохме на Русалийкия проход и след 16 часа ходене закрихме деня :).

Хубав ден, хубаво ходене в зимната приказка, с която ни посрещна Балкана.

Маршрута в подробности беше: село Тъжа, Голяма Папратлива, Чим колиба /подсичане/, Каракачански егрек, Падитът, Пиргос /подсичане/, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия, екопътека Бабско пръскало, Бабски рът, КИП Сладката вода, хижа Русалка, село Тъжа. Дължина на прехода 48км.