понеделник, 24 декември 2012 г.

След края на света

   Така дългоочакваният край се оказа пълна измама :). Началото на скайп кореспонденцията с колегата-планинар Пламен  обаче, зароди масивна серия от преходи по красиви места, както и неясното нездравословно състояние, в което изпаднах в резултат на това :). Едно беше ясно - кракът ми, който ме боли непрекъснато в последно време, няма да се оправи скоро. Спонтанно, в последния момент решихме да осъществим преходът, който замисляхме в последно време. Да полазим местност над Казанлък и околните върхове. Така рано рано, с Катя му се изсипахме пред магазинчето в Казанлък, където го хванахме в опити да забърква чай :).

Неясното начало, както и нископланинската дестинация, която трябваше да посетим, ми обориха позитивната нагласита. Едно беше ясно - денят се обърна срещу мен. Още със старта по стръмната пътека над село Горно Изворово ме защракаха стари болежки. Всяка крачка беше ад, а болките почти ме събаряха на колене. Двуметровите навяти преспи в ниското подкрепяха напълно тезата какво ще е и във високата гора.


Разходката породи някои интересни моменти като този. Пламен се задава към предпоследната "спирка" към върха за деня - Саръяр над село Горно Изворово. Чакаме рейса и налазваме към върха :).

В откритото гората дава поводи за снимки, което допринесе за закъснението на рейса.


Борчета се подават под тежестта на снежните преспи.

Посоката на вятъра е ясна.

Заслона на маркировачите под връх Саръяр-1485м., покрит от тонове сняг. Тук вече бях толкова зле, от болки в кракът, че набързо отказах групата да идем до котата на Саръяр. Добре, че стана така, имаше мъгла, която в последствие се вдигна и разкри приказна феерия от красоти и гледки във всички посоки, когато след почивка налазихме на там. Явно поне за миг късмета проработи за мен.

Заслончето погледнато от север.

Заслончето погледнато от юг. Вътре има всичко необходимо - печка, дърва, нарове, маса, дори книги и шах. Изолирано добре, предлага добър подслон в неподходящо време. Напалихме печката, хапнахме, Катя и Пламен пиха вино, аз пък изпих чая, който носих, че и този на Пламен :).

Отпочинали излязохме и към билото, а ниската облачност, която витаеше над нас се потопи в долината, образувайки познатото ни снежно море.

В посока масивът на Триглав - не човек, направо жива машина :).

Ветрогенераторите, около Бузлуджа, чинията на Бузлуджа, масивът Триглав, окъпани в синкаво смразяваща тишина.

 Небето на юг пламна, а аз едва си намирах място от кеф. Кракът даже май спря да ме боли :).

И тогава Пламен нареди - "имате 10 минути на разположение за снимки", за да не слизаме по тъмно, нали е бивш военен, ще слушаме, какво да се прави :). Въртях се като картечар, а обстановката затвърди това, което споменах по горе - добре, че не се качихме тук преди час, а отпочинахме първо в заслона. Топлите нюанси в небето далеч не са толкова топли колкото изглеждаха, беше си доста под нулата.


Клюмнали и замразени са клонките на издържливите изглолистни дръвчета. Сякаш са се предали на суровата зима.

По един от лавинообразните склонове решихме да опитаме да поскъсим, а и да затворим кръгово маршрута, както правим винаги с него до сега. Самият склон, както се вижда от следващите кадри е доста затрупан. Снегът на моменти без да преувеличавам е навят на преспи от по три, четири метра.

Пламен се радва и ми позира в долния край на склона, а мен ми се ревеше, че не мога да го стигна и изпреваря (толкова ме болеше кракът), за да направя снимки без човешка следа по тях :). Не стига че бързаше, ами ми огази и склона :).

Задоволявах се с разни абстракции в северна посока, докато изкарам това, като тайно се надявах да не се свлечем с някоя снежна дъска надолу. Спазвахме дистанция към 50 метра един от друг и лека полека се установихме в ниското.

Там гората бе смразена от полазващата мъгла, която нахлуваше с пълни сили от низината.



Слязохме и до пътя, потръмбовахме на празно час-два до колите и гас на топло край печката.

Много весели празници желая на всичките си читатели и почитатели, :))))) много здраве през идната година, много късмет, успехи, любов. Весела Коледа!!!


Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























10 коментара:

  1. Благодаря за виртуалната и смразяваща разходка! Весела Коледа!

    ОтговорИзтриване
  2. Изтекоха ми очите. Невероятна красота, чисто и неземно, удоволствие за сетивата!

    ОтговорИзтриване
  3. Красота! Много хубави снимки. Весела Коледа!

    ОтговорИзтриване
  4. Уникално :)
    Случайно да имаш GPS трак от разходката? Аз съм наблизо и ме хвана зимния саклет, та ми се иска да мръдна нанякъде. Малко съм кашкавален, ама пък като прочетох че човек с болен крак се е качил и се обнадеждих :)

    Поздрави,
    Иван

    ОтговорИзтриване
  5. Уникално тъпо е, че този път (пръв ми е откакто я имам навигацията), нямам трак, простно не пуснах машинката, защото бяхме с приятел от Казанлък, който е ходил там 100 пъти. Иначе маршрута е много лесен, а и има дълбоки следи в снега (буквално коловоз), които като следваш излизаш на връхчето. В село Голямо Изворово след село Енина(на площадчето) си оставяш колата и поемаш към планината по черен път. От там ще хванеш и пътеката, която скъсява трамбоването по пътя, правейки серпентини. Излиза се на мястото от първата снимка (така наречената от мен спирка). Десетина минути по късно излизаш на билна поляна с елхички. Надявам се следите да не са заличени от вятър, но както казах пътеката буквално е коловоз. Доста местни се качват непрекъснато, дори тогава като бяхме ние. От тази полянка до връхчето са около 20-30 минути. Иначе от Енина и от Малко Изворово също има пътеки за връх Саръяр, от Енина маршрута е билен (т.е ще има по обзорни гледки). Пробвай, абсурд да се загубиш, ако падне мъгла нещо пускай гпс-а, на моята карта пътеките ги има.

    p.s. Трябва да свикна да чертая тракове винаги, дано ми уври главата по скоро! Поздрави и на теб!

    ОтговорИзтриване
  6. Заслона е в перфектно състояние, мога да ти пратя гпс координатите му, поне това добро дело направих докато се мотках там :). Има нарове, чисто е,добре изолиран, печка, в задната му част има дърва. Може да преспиш, да пробваш и изгрев, който се предполага, че в хубаво време ще е интересен! :) Ако пък скучаеш на една лавица има книги :).

    ОтговорИзтриване
  7. Аз като ходя някъде винаги свалям трак и после качвам в OpenStreetMap :) Яка база с пътеки сме изградили, особено около Стара Загора и Пловдив.

    От Горно Изворово до връхчето за колко го взехте? Гледам из форумите го дават 2-4 часа, значи го смятам 5 :)

    Дано някой да ми уйдише на акъла и да мръднем тия дни нагоре. Ако имаш път към Стара Загора някой уикенд, пиши да те разведа по някое готино място :)

    ОтговорИзтриване
  8. Каквото си гледал е вярно, за часовото изпълнение, нас ни бяха нужни, около 3 часа със снимките. Пък относно поканата ти, защо не :)! Намери ме на скайп: martooo4

    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  9. Честита Нова година!!! Нека 2013 влезе в домовете ни със здраве, радост и любов! Нека я посрещнем с усмивка, да я изживеем с любов и да я изпратим с успехи! За много години!
    *Страхотни снимки!

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря Candy, желая ти много здраве, творчески успехи и все така неуморимо желание да ни споделяш тайните от кухнята си :)!

    ОтговорИзтриване