понеделник, 31 март 2014 г.

Северни Родопи - водопадите около село Устина


    Водопадите, около село Устина в Родопите са интересна дестинация за еднодневна "разходка", а и други занимания. Пролетните стремежи за що-годе пълноводни водопади се оправдавдаха през този сезон, поради не толкова снежната зима. Сякаш беше рано за типично пролетните снимки с много зеленина и бушуващи води, от друга страна дългото изчакване би довело до резултата от изминалата есен, в която водопадите бяха пресъхнали. Тогава с импровизация се озовахме в София да снимаме Боянския водопад, но сега импровизации не бяха нужни. Изминалата седмица поваля навсякъде, надежда имаше.

   Заглавието е малко подвеждащо, защото северни Родопи се оказва че няма, въпреки че в Уикипедия е описано така за село Устина, че е разположено в полите на северните Родопи. По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части — западни/високи и източни/ниски, но тъй като посетените обекти се намират в северните части на планината, реших  да кръстя публикацията така.

   И така - ранно утро е, пътуваме към Родопите. По път се отбихме до интересният храм "Св. Харалампи Чудотворец", който много пъти подминаваме транзит.

   Фрагмент със стенопис/икона от църковната постройка.

   Един от местните кибици необезспокояван закусваше в съседство. Пролетта отдавна е факт и животинките не пропускаха да я отбележат.

   Неусетно пристигнахме и в родопското селце Устина. Тъй като дерето на притока, по който се намира Устински водопад над село Устина беше напълно пресъхнал, докато се движихме разочаровани по пътеката, а каптажната шахта бучеше с все сили, си помислих че вторият опит тук, ще е отново греда. Ха, колкото повече наближавахме скалите обаче, толкова по-силно се долавяха падащи от високо води. Най-приятният звук! :) В последствие разбрахме, че каптирането на реката е в по-долния и участък, а не над самия водопад, както са каптирани водопадите в северозападните части на България.

   Устински водопад.


   Определено бях доволен, Катя също. Водопадът не е особено пълноводен, но това се дължи главно на притока, по който се намира. След април и май, вода тук може да има след обилни дъждове.

   Поемайки по скалите над Устински водопад, за да изляза на мястото, откъдето пада водата, се радвах тайно как няма да се спускам на рапел по суха скала, а под пръските на водопад. По статистика водопадът се води да е 20-25м., но според замерванията ми с въжето, което спуснах е малко над 30м. Както се вижда по снимката долу, места за установка на въжето няма. Скалите са нестабилни и ронливи, осигуровка на клинове би довела до почти сигурно самоубийство. Нямаше и подходящи цепки за ексцентрици/френдове - тегава работа. На места само придържайки се за разни скални издатъци предизвиквах отронването им. Ерозията си е казала думата.

   Рядко ми прави чак такова впечатление, но съдейки по растителността, мястото над водопада е напълно непокътнато и диво. Имахме недоразумение и с тръните, и с гъстата растителност множеството надирания, която ми причини. Движех се внимателно, доколкото може да се получи по сходен терен.

   След час борба по скалите, за която не ми се изпада в подробности, ето ме и над самия водопад. Изгледът е страховит, напълно отвесна мокра скала и хлъзгав улей, по който тече водата преди да полети в бездната. Няма камъни по самото и "корито", по които да се стъпва, не му е лесно/скучно на човек.:)

   Отдолу пък в това време се събираше публика. Сякаш не ми мислеха доброто, а ме изчакваха да сляза, за да ме наръфат, :) но мирно и тихо се напиха с вода и се оттеглиха по пътеката...

   Ихвърляне на въже от необезопасена площадка е кофти сценарии при спускане на рапел. Доста опити направих, докато въжето слезе до долу, все зависваше на някоя туфа, или се заплиташе. За да не се налага самоизвличане, играех на сигурно, не бях убеден дали ще ми стигне дължината (понякога и един метър е от значение). Докато го изхвърлях се шунтирах за него, да не би да стане някоя беля. Първоначалните опити с хвърляне на въжето във водопада не дадоха резултат.... Последва втори, трети, четвърти опит................ То все спираше някъде по средата. Пуснах го до водопада на няколко метра встрани. Катя в това време даваше подробни напътствия по телефона (по-надясно, не - по-наляво, не, не - спря се по средата)... :)

   Първо спускане по скалата до водопада. Под краката ми се откърти огромен камък. Пукотът му утекна зловещо с разбиване в скалите....... Разбрах, че теренът не е особено подходящ за слизане през скалите, което затвърди и тезата за осигуровка именно по този ронлив камънак.


   Слизах буквално на пръсти след инфарктната ситуация от преди малко, въпреки че отвесът предлага да се експериментира за отскоци с рязко пускане на въже през протриващото устройство. По този начин се получава засилване и отскок от скалата с падане на метри надолу, но именно тук нямаше как да се получи, вероятно щях да съборя още някой камък... 



   Устински водопад - втори опит. Този път успях във водопада (след успешното приземяване на въжето), а и реших, че там ще е по-безопасно. Няма ронляци, чиста и загладена скала. Две камбани, освежаване и куп подхлъзвания по "заледените" отвеси.

   В съседното дере на изток, в което тече Устинска река, се намират приказни и непристъпни водопади, за които се носят легенди. В края на селото се тръгва покрай реката. Пътеки няма, а за да се добие минимална представа съм снимал от позицията на долния кадър. Непристъпни скатове завършващи с пропасти. Не знам защо Устинския водопад, на който бяхме сутринта е кръстен (наречен) така, при условие че тази река е Устинска (на снимката долу). Водопадите по нея нямат имена. Този в дъното е с височина приблизително 40м. Теренът от мястото, от което снимах до самото подножие на водопада е напълно непроходим без сериозни познания по скално катерене. Отвесни прагове и липсата на растителност, за която да се хване човек, правят това място напълно девствено и мистично.

   Последният водопад от каскадите, който на горната снимка се виждаше на преден план. До тук успяхме да "пробием". :)  Внушително количество вода се изливаше от скалите, а в допълнение - пролетни цветове и отиващия си ден . Крайно време бе да се връщаме, за да не отъмняваме точно тук.

   Бях забравил, че имаме още час до залезните цветове, тъй като предната нощ се смени времето с час напред и се заблудих по това. Двадесет километрова поредица завои с набиране на височина водят до село Чурен в Родопите, което е еталон за връщане в миналото. 

   Имало едно време.....гласове и смях, работа и забавление, радост и тъга. Сега, като че ли само тъгата витае в тези откъснати и неосакатени от цивилизацията кътчета.

   В изпращане на залеза. Тук дори кучетата не се разлаяха, тъй като им бяхме интересни субекти. Липса на хора, самота, тишина, един отиващ си с времето свят, до който явно сме едни от последните, които се докосват.

   Това им е хубаво на автопоходите. Комбинацията от разходки и бързото предвижване от дестинация до дестинация. Човек докато се усети и денят отлита като миг. И както преди няколко часа се къпех във водите на Устински водопад, и се радвах на топлото мартенско слънце, тук на по-висока надморска височина студът вече щипеше сериозно.

   Последен поглед към спокойствието и по обратен ред на завоите от селцето към динамиката в града.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)

вторник, 25 март 2014 г.

Копривщица, Стрелча, връх Богдан


   Средногорието е изпълнено с приятни дестинации, с ненатоварващи маршрути и ниски върхове в красивите горски масиви. Разлятите била и ниски върхове повеждат човек, и са удачни за еднодневни разходки с малко багаж и повече желание. Средна гора, като цяло ми е непозната планина, кракът ми не беше стъпвал там! Именно за това решихме да се разходим неделно в чудесното пролетно време до връх Богдан - 1604 м.н.в., първенецът на Средна гора. 

   Изборът на маршрут беше ясен, покрай приятния ромон на Крива река, откъдето бързо и неусетно се придвижихме с чуруликащите птички и дъха на борова смола. Безброй черни пътища и пътеки водят по билата в Средна гора. Цялата планина е прорязана от тях.

   Местните обитатели в Копривщица вече се радваха на пролетното слънце и позираха гордо в търсене на храна...

   Посоката бе ясна, въпреки оскъдната в началото маркировка и въпросното пресичане на реката. Човек трябва да знае коя река е "Крива река" и да я следва по пътеката. Маркировка се появява по-късно...

   Извивките на долината преминават до множество интересни постройки като това "ранчо", водейки все по-навътре в планината, завой след завой, в която се оказа, че въпреки ниските и върхове ще се навърти солиден километраж. В последствие се оказа, че сме изминали 24 км - 3-4, от които с каруца на стоп! :) 

   След кратко изкачване в борова гора излязохме на обзорно място с изглед към връх Вежен и Старопланинското било.

   Мирис на минзухари и греещо пролетно слънце. Тук легнахме на затоплената трева, за да си починем и съзерцавахме дълго ясните изгледи, които разкриваше Стара планина.

   Съоръженията под хижа Богдан.

   Неусетно стигнахме и до тънещата в разруха хижа Богдан, където също починахме и разгледахме плачевното състояние на едва крепящите се сгради - хижа и бунгала. Навярно в отминали години, поради лесната достъпност в района, е било пълно с летуващи, вероятно вече тази планина е и не особено посещавана, видяхме едва двама човека в топлия почивно-пролетен ден.

   На връх Богдан нямаше панорамен изглед, тъй като се намира в горски масив. Имаше камък с надписани плочки на равна поляна,.....

......както и Катя, която се подвизаваше до котата на върха - 1604 м.н.в..

   За да не се връщаме по същата пътека през долината на Крива река, завъртяхме по съседна такава (черен път), но пушеците от запалени наоколо стърнища, не позволиха да поснимаме в посока Родопите, за сметка на това пък загатнаха за евентуални интересни кадри по сумрак с огнените цветове и извисяващите се покрай тях дървета.

   Интересни места в Средногорието има, има и достатъчно информация за тях, стига само човек да притежава желание и нещата се получават. 

   Интересно е китното Средногорско градче Стрелча, в което тишината и спокойствието видимо вървяха ръка за ръка. Разположено и заобиколено от планински хълмове, параклиси и църкви, на информацията, за които попаднах уж случайно, проучвайки картата на гпс-а.

   Параклис "Света Петка", разположен по възвишенията над град Стрелча.

   Изглед към китното градче Стрелча от полянката с параклиса.

   Вододайната зона в съседство. :)

   Бяхме осведомени и за интересната църква в град Стрелча. Големи постройки се снимат много трудно от близки улички, кадрите нямат "дишаемост", както примерно биха били се получили добре, ако са разположени на голяма площад.

   Храм паметник "Свети Архангел Михаил".

   От цялото безумно щракане извадих само тези два кадъра,.......

...... а и разлаяхме сериозно дворните обитатели от околните къщи, които бяха видимо неспокойни от задържащото се присъствие наоколо, ние - не толкова. :)

   И един фрагмент от църковната постройка - Любов и Вяра.

   Навръщане изпратихме залеза от крайпътен заслон с беседка и маси до пътя, с интересен панорамен изглед към оставащото в ниското градче Стрелча, но така и не харесах позиция за снимане. Катя обаче снима раздялата с мартениците ни, с които окичихме това дръвче. :)

   И обратно по пътя към фотографските неволи. Да се снимат огнени цветове е занимание самотно. Пушеците ни давиха задушливо през цялото време, докато денят отстъпваше място на нощта. Поне наоколо бе топло, в предвид нахлуващия вечерен студ.



   Горчиви спомени споделяше гората.

   И облачната феерия в синият час. Умишлено намалих сините нюанси, така кървавите цветове контрастират по-добре.

   Оказа се, че денят ни поизмори. Обиколихме, поснимахме, разходихме се приятно в Средногорските земи. Отпътувахме по тъмно наобратно и така приключи този тих и изпълнен с пролетно настроение ден. :)
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
До скоро! :)