неделя, 2 март 2014 г.

Спускане на рапел. Клисура.

   
   Да се спуска човек от мостове на рапел е неописуема тръпка (така се оказа). Отвесът под него се зъби с каменното си притегляне, а мощните разтрисания от профучаващите двадесет тонни тирове, с появяващите се от мъглата им халогенни фарове карат човек да настръхва... Всички моменти от изпълнението на установката до самото спускане допълнително се подгряват и от лекият страх, който се получава от вятъра на моста, когато човек пристъпи зад мантинелата на пътя. Звучи лесно, но повярвайте не е... :) Задължителна осигуровка на площадката поради спецификата и, както и задължително присъствие на самоизвличащ педал на инвентарника. Ако нямах въпросното съоръжение, вероятно щях да си вися безпомощно, докато протриващото ми съоръжение стои заклещено над мен на ръба на моста, което не е единичен случай при слизане от надвес.

Имам една такава създала ми се зависимост да подсигурявам двойно установките, както и да проверявам по три-четири пъти всичко, а на всичко отгоре ми беше 13-о (фатално) по ред спускане на рапел....

След известна борба със заклещеното устройство, в която се чувствах като в небрано лозе висейки на половин метър от асвалтовия ръб, заслизах по въжето и се радвах, че предварително отиграх някои способи от алпийската спелеология и катерене с горна установка. Задължителни и елементарни способи, с които човек преди да спуска по този способ е наложително да се запознае (самозивличане с педал и самохват/и).

Бучащият водопад в дерето беше подхранен от дъжда и топлото мартенско време, въпреки че мъглата и намалената видимост не показват това. :) Единствено клипът, който направи Катя догатва за това със звуковите ефекти от падащата вода.

Идеята за спускането поначало претърпя големи компромиси, породени от нестабилната прогноза за времето, а именно да спусна от 65 метровият мост от поредицата след град Клисура. Но и тук - 40 метровият отвес даваше сериозни поводи за нарастваща еуфория и адреналин, ах и този ромолящ водопад........ :)

Катя и беше добре да се вживява като фотограф и ме поглеждаше забавно като я попитах дали ще спуска след мен. Ама какви идеи за прекарване на свободното време ми се въртят в главата само... В тази връзка попаднах и на една интересна статия за "бягство от зоната на комфорта", която напълно обяснява нещата, поне за мен!

Моста сниман от дерето под него.

И кадър от пътечката на връщане.

С рекичката и облачното небе. Кратката пауза на дъжда се оказа добър събеседник на мероприятието. Минути след като тръгнахме отново заваля.

И с двадесет метровия водопад, който в комбинация с терена около него е подходящ за каньонинг в топлите летни дни, освен ако не пресъхне. Районите, около тези мостове крият и други забави като екипирани Виа ферати и т.н.

Водопада и цветовете на "есенната гора".
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

3 коментара:

  1. Настръхнаха ми косите... Определено си е било цял изблик на адреналин. ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Гери! Определено не очаквах да се получи така, въпреки че очаквах подобен сценарии! :) Трудното изпълнение се породи от това, че човек спуска по ръбче, под което няма упора за краката а не стена по която буквално ходи назад докато слезе, както е при спускането на водопади и отвесни скали. А и да прескочиш мантинелата си е цяло "приключение"...

    ОтговорИзтриване
  3. Марин Русев3 март 2014 г., 14:12 ч.

    Задобряваш с идеите! :) "Зоната на комфорта" ни е заложена, интересно описана статия. Ние избираме дали да прескочим бариерата. Поздрави!

    ОтговорИзтриване