неделя, 2 март 2014 г.

Спускане на рапел. Клисура.

   
   Да се спуска човек от мостове на рапел е неописуема тръпка (така се оказа). Отвесът под него се зъби с каменното си притегляне, а мощните разтрисания от профучаващите двадесет тонни тирове, с появяващите се от мъглата им халогенни фарове карат човек да настръхва... Всички моменти от изпълнението на установката до самото спускане допълнително се подгряват и от лекият страх, който се получава от вятъра на моста, когато човек пристъпи зад мантинелата на пътя. Звучи лесно, но повярвайте не е... :) Задължителна осигуровка на площадката поради спецификата и, както и задължително присъствие на самоизвличащ педал на инвентарника. Ако нямах въпросното съоръжение, вероятно щях да си вися безпомощно, докато протриващото ми съоръжение стои заклещено над мен на ръба на моста, което не е единичен случай при слизане от надвес.

Имам една такава създала ми се зависимост да подсигурявам двойно установките, както и да проверявам по три-четири пъти всичко, а на всичко отгоре ми беше 13-о (фатално) по ред спускане на рапел....

След известна борба със заклещеното устройство, в която се чувствах като в небрано лозе висейки на половин метър от асвалтовия ръб, заслизах по въжето и се радвах, че предварително отиграх някои способи от алпийската спелеология и катерене с горна установка. Задължителни и елементарни способи, с които човек преди да спуска по този способ е наложително да се запознае (самозивличане с педал и самохват/и).

Бучащият водопад в дерето беше подхранен от дъжда и топлото мартенско време, въпреки че мъглата и намалената видимост не показват това. :) Единствено клипът, който направи Катя догатва за това със звуковите ефекти от падащата вода.

Идеята за спускането поначало претърпя големи компромиси, породени от нестабилната прогноза за времето, а именно да спусна от 65 метровият мост от поредицата след град Клисура. Но и тук - 40 метровият отвес даваше сериозни поводи за нарастваща еуфория и адреналин, ах и този ромолящ водопад........ :)

Катя и беше добре да се вживява като фотограф и ме поглеждаше забавно като я попитах дали ще спуска след мен. Ама какви идеи за прекарване на свободното време ми се въртят в главата само... В тази връзка попаднах и на една интересна статия за "бягство от зоната на комфорта", която напълно обяснява нещата, поне за мен!

Моста сниман от дерето под него.

И кадър от пътечката на връщане.

С рекичката и облачното небе. Кратката пауза на дъжда се оказа добър събеседник на мероприятието. Минути след като тръгнахме отново заваля.

И с двадесет метровия водопад, който в комбинация с терена около него е подходящ за каньонинг в топлите летни дни, освен ако не пресъхне. Районите, около тези мостове крият и други забави като екипирани Виа ферати и т.н.

Водопада и цветовете на "есенната гора".

Лека! :)

5 коментара:

  1. Настръхнаха ми косите... Определено си е било цял изблик на адреналин. ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря Гери! Определено не очаквах да се получи така, въпреки че очаквах подобен сценарии! :) Трудното изпълнение се породи от това, че човек спуска по ръбче, под което няма упора за краката а не стена по която буквално ходи назад докато слезе, както е при спускането на водопади и отвесни скали. А и да прескочиш мантинелата си е цяло "приключение"...

    ОтговорИзтриване
  3. Марин Русев3 март 2014 г., 14:12

    Задобряваш с идеите! :) "Зоната на комфорта" ни е заложена, интересно описана статия. Ние избираме дали да прескочим бариерата. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Г-н инж.Петров,възхищавам се на упоритостта ти да спускаш рапели ,но на няколко пъти забелязвам ,че се затрудняваш с преминаването на ръбовете...затова ти предлагам ,да изоставиш този начин на спускане и да преминеш към стария и изпитан начин от старата генерация алпинисти..., а именно: / закачваш протриващото устройство директно на седалката с карабинер с муфа,промушваш въжето през протриващото устройство/ най добре осмица /, след което си правиш само затягащ възел над осмицата.Разтоянието от самозатягащия възел до седалката да е дълго един лакът разстояние...след като си направил всичко това ,можеш да започнеш спускането на рапела , а именно :дясната ръка е под осмицата на достатъчно разстояние да не бъде защипана в осмицата-с нея регулираш скоростта на спускането/за забавяне на спускането ,ръката минава зад гърба и обратното -минава напред за по - бързо спускане/,лявата ръка стои винаги над само затягащия възел като при спускането го пробутва леко на долу по въжето.Този рапел ти дава много предимства ,пред рапела ,който ползваш.1.спестяваш прусека/става излишен/,2.висиш изцяло на основното въже/при твоя случай ,висиш на един прусек ,който е много по-слаб от основното въже.При преминаването на надвеси и тавани, при твоя начин на спускане ,протриващото ти устройство остава над главата ти и няма как да не се заклещи на ръба.При рапела който аз ти предлагам, протриващото устройство е на кръста ти ,т.е./ седалката/,когато достигнеш ръба краката ти остават на най-изпъкналата част на скалата ,спираш да движиш краката надолу,започваш бавно пропускане на въжето през протриващото устройство,така че таза да остане възможно най-ниско от краката/под ръба на скалата /,тогава пробутваш самозатягащия възел до осмицата при това положение протриващото ти устройство е преминало ръба на скалата .Оттам нататък започва едно нормално спускане .Пожелавам ти успех и някога когато се запознаем очи в очи ще черпиш една карловска ракия,/за мезе може и карловска луканка / УСПЕХ! Харизан Котаров

    ОтговорИзтриване
  5. Хари, благодаря за изчерпателния коментар и насоките! Така Карловската ракия ще се услади най-добре! Както знаеш, уча се, в самото начало на нещата съм, а те хич не са "елементарни"! :) Като спусках рапел по ждрелото река Леевица, 3 спускания от една установка, на третото спускане сложих протриващото съоръжение реверсо, с това разполагам на седалката, а не както тук на прусик (така както си описал в коментара), получи се гладко спускане, за разлика от сега. Избягвам да спускам с осмица, поради факта че насуква силно въжето, както и през карабинер. Тук както каза ти, проблема е налице, протриване над седалката е равно на заклещено у-во. Проблем тук дойде и от това че е чист надвес както съм описал, затова и вметнах че спускане от мост е доста сложен рапел. Следващият рапел от мост вероятно ще е изпълнен безупречно. Аз междувпрочем използвам механичен шунт под протриващото. Поздрави!

    ОтговорИзтриване