понеделник, 17 март 2014 г.

Покрай Курудере

   
   Покрай Курудере звучи малко подвеждащо, но заглавието копирах от албума на колегата Пламен К, защото ми допадна маршрута, както и описанията в него. Сега той в подробности беше: село Габарево - м. Барата - х. Соколна - вр. Саранка - вр. Погледец - вр. Сахранка - вр. Танастепе - Киминчето - Булките под връх Зли връх (Мазалат). Ураганните ветрове, които даваха по прогноза и откритите ръбове на билните части не внасяха яснота как и докъде ще стигнем. Важно беше желанието. Все пак Балкана ни допусна до 1900м.н.в., над които вихрите и снежният вихрещ се ад с отрицателните температури на северният ураган ни свариха до "Булките", малко над които решихме да се върнем. С 25,3 км изминати за 12 часа в зимната планина, преходът се оказа добре натоварващ и зареждащ! 

   Началото. Изчакваме Пламен и групата му да пристигнат от Казанлък. Подухваше неприятно, какво ли ни очакваше на откритото Старопланинско било?

   И два часа по-късно по пътеката над хижа Соколна.

   Катя по пътеката.

   Връх Курткая с изглед от юг.

   По коловата маркирировка.

   Величествените пропасти на Курудере.

   Започнаха и проблемните участъци: стръмни склонове с гладки скали под тях и хлъзгавият топящ се в ниското сняг, който не ни помагаше особено.

   Към скалите на Погледец ( връх Сахранка, както е даден по някои карти ).

   И по тях. Осигурихме Катя на свръзка с Пламен, защото имаше проблеми с котките си през целият ден, ах тези "котки".

   Част от ръбчетата се откатерват, друга част се подсичат. Не му е скучно на човек.

   Свръзката - Пламен и Катя.

   Митко и Йовко пред нас даваха добри фоторезултати с човешкото присъствие по склона.

   Ами сега..... :)
 
   Продължаваме към връх Сахранка и връх Танастепе през "Портата".


   Тези скали нямат край.


   Видимо щастливи, след преминаване на "къдравия участък".

   Изглед към Курудере и Розовата долина.

   Скалните образувания по пътеката са в изобилие.

   Започнаха да се появяват и снежни козирки от навяванията на бурните Старопланински ветрове. Оголеният ръб на преден план е Курткая.

   Красоти докъдето погледа се взира.

   Облаците догатваха със замазаният си вид за бушуващите във високото ураганни ветрове.

   Гънките на билото, по което се движим нямаха край.

   И ръбчето Погледец, скалите по които минахме преди час. Изглеждат съвсем небезобидни в условията, в които се движихме.


   Отново към връх Курткая и козирките, по които се движим със стиснати в ръцете ледокопи.

   Катя и Пламен в свръзката.


   Продължаваме към безкраите на Стара планина. Колкото по-навътре навлизахме в планината, толкова по-малки ставахме.


   На връх Танас тепе ( Атанас тепе ) - 1875м.н.в.

   Дъждомера на връх Танастепе, а в ляво северните подстъпи на връх Зли връх (Мазалат) 2197м.н.в..

   По ръба към "Булките" (две скални образувания завършващи с отвеси), едната от които подсякохме с котки и закантване по тревните туфи с ледокопите. Не особено здравословно, но в предвид подветрените скали от юг се оказа краткотрайна почивка от вятъра, който на около 1900м.н.в. ни даде да разберем, че стигането до връх Зли връх ще се окаже под въпрос, а и трябваше да се връщаме на хижа Соколна, където се върнаха останалите защото хижарят щеше да слиза, а част от багажа им остана там.

   Пламен по ръба... Подухваше... Вторта Булка откатерихме. Подсичането изглеждаше инфарктно!

   И ако може да се добие макар и минимална представа какво се случваше по буреносното било, ето кадър и с по-близък изглед към връх Зли връх, където Балкана вихреше страхотиите, с които се запознахме в прогнозата за времето на предният ден.

   Балканът не се шегуваше. Връх Зли връх (Мазалат) 2197м.н.в. и вихрещия се снежен ад по северните му склонове. Вихри, снежни стъкълца от безмилостните вихрушки набиващи се с болка, това предствавление ни показа Балкана в този красив иначе мартенски ден. Ах и тази феерия от постоянно носените облаци с различни форми...

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

2 коментара:

  1. Благодаря ти!!! :)
    Искаше ми се да стигнем и до връх Мазалат, въпреки че най-оптимистичните нагласи с тази прогноза за времето бяха да изпълним едва половина от маршрута, добирайки се до връх Танастепе (1875м.н.в.). Изпълнихме плана и решихме да продължим и към връх Зли връх (Мазалат) 2197м.н.в., но времето напредна, а и вихрушките над 1800м.н.в. изглеждаха внушително и страховито.....:)

    ОтговорИзтриване