неделя, 9 март 2014 г.

Спускане на рапел. Каньонинг през март.

Каньонинг през март? Да бе да......


   Докато снеговете освобождаваха планинските склонове и ждрелата се пълнеха след обилните дъждове от изминалата седмица, главата ми генерираше порции след порции в началото на март. Идеята май като цяло бе моя, а Сашо с когото се запознахме след описването на тази публикация веднага потвърди реализацията и. Да спуснем каньонът на река Леевица по алпийски способ от последният водопад до долната част на ждрелото. Тъй като той имаше работа за довършване по екипирането с анкерни болтове и планки, и тъй като водопадите се оказаха пълноводни, решихме че точно сега му е времето. После пък разбрах, че досега не е правил каньонинг преди месец април... Какво по-свежо начало на месец март от това? Бушуващи ледено студени водопади и съпътстващият ги грохот на падащите в бездната води.

Оказа се, че освен със завидните умения в области като пещерното спасяване и алпинизма, Сашо разполагаше и със солидно количество от неопренови костюми. Дори националният отбор по плуване би му завидял... :) И тъй като се оказа, че зимната летаргия ми се е отразила с наднормено тегло, изпробвах дузина от тях, докато снежинките от задаващата се снежна буря започнаха да прелитат покрай нас. Подухваше си вятър, бяхме интересна картинка, суетящи се в проба-грешка на неопреновите костюми. :)

Малко по-късно в подготовка на установката. 

Спускаме въжето по водопада, по който слизах на рапел преди две седмици (така де, някои спускат въжета, други скътават под предлог че снимат).  :)

И спускнето, което както се оказа в последствие дойде повече от освежаващо... :) Еуфория не липсваше! :)

Владимир по въжето... :)

Сашо по въжето... :)

По първият водопад от каскадата.


При спускането миналата седмица тук заварих това. Сега обаче валежите си бяха казали думата.




На половината от водопада има камбана, в която човек иска или не попада, а ако не е спускал водопада преди дори и неподозира за това. Цялото му тяло неочаквано влиза под мощната водна струя изсипваща стотици литри с болезнена сила и оглушителен рев.


Ето ме и мен. Още със старта оцених неимоверната нужда от неопрена, без който човек със сигурност би изпаднал почти веднага в тежка форма на хипотермия.



От всички спускани до сега рапели по водопади, този се оказа най-поучителен и екстремен за мен. Противно на всички писани и неписани закони в алпинизма за подсигуряване на спускането (протриващото устройство) с шунт или самозатягащ възел (над или под него), при спускане на каньони с камбани по маршрута и мощни водни струи както тук, той не трябва да бъде използван (самозатягащия възел/шунта ), защото рискът от удавяне или хипотермия е почти стопроцентов при блокирането му, както се случи тук с мен. Тъй като бях с шунт, с който съм свикнал да боравя лесно и бързо, не измина много време, в което бях блокиран на въжето (но в подобни случаи и десетина секунди идват в повече на човек). Стотици засилени литри ледена вода се изсипваха на всяка секунда адски болезнено върху главата ми, която миг по-късно остана и без каска, тъй като каската се завъртя от мощно течащата вода при заклащането в камбаната и увисна на врата ми на ремъчката си. Айде каската както и да е, ама и тази вода сипеща се като побесняла (в подобни моменти човек усеща колко е силна природата и се доближава най-опасно до нея)... За около половин минута, от силните удари на водните маси засилващи се отгоре започнах да изпадам в неадекватно състояние. Явно мозъка изключваше от случващото се и "ударите". И въпреки неопреновия костюм и адекватните реакции по освобождаването на шунта, който се заричам да не използвам повече при спускане по водопади, явно получих начални форми на хипотермия. Нормално, снежинките прехвърчаха около нас, температурите бяха около нулата. След като слязох долу едва стоях на крака около минута, беше ми замаяно от болезнените удари на ледената вода. Ръцете ми се оправиха след сериозно раздвижване десетина минути по-късно. Неопреновите ръкавици са важни за правилно боравене с инвентара при спускане на рапел по водопади, особено през март. :)

.........................................................................................................................................................

Това със самозатягащият си го знаех, дори Сашо на няколко пъти ме предупреди, но пусти му страх и вечно подсигуряване - реален случай, когато подсигуряването на протриващото у-во може да ви изиграе лоша шега. Вирът в този водопад е дълбок около метър, което не е много, но при спускане на рапел по водопад, дълбочината на вира под който е по-голяма от ръста на спускащия, въжето трябва да е и без контролни възли, за да може човек светкавично да се освободи от хватките му. Все забранени иначе неща. Каньонингът е екстремен спорт, в който дори всичко да бъде премислено, пресметнато и отгигравано десетки пъти в годините, може да има непредвидими последици или неочаквано развитие, в което се крие и тръпката.

Оказа се, че понамръзнахме и набързо заобиколихме следващите водопади на по чай, където да направим и разбор на събитието. :)



Лека.:)

3 коментара:

  1. Марин Русев10 март 2014 г., 9:09

    Леле, косите ми се изправиха от студ, незнам при вас какво е било.....

    ОтговорИзтриване
  2. Обичайните неща, като за "почивен" ден! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, оинтересните снимки се "случват" по интересни места! Емоциите са били гарантирани! Поздравявам ви за ентусиазма!
    Таня Попова

    ОтговорИзтриване