понеделник, 24 февруари 2014 г.

Каньонът на река Леевица

Ждрела и каньони. В очакване на пролетта.

   За да се занимава човек с каньонинг и да влиза на места, които дори слънцето заобикаля, е нужно впрягането на сили и тежката артилерия. Неудобни и хлъзгави установки, кал, тиня от хлъзгавите скали, са само частица от цялото начинание. И ако цялото това "удоволствие" трае по-малко от час, екшънът който се завихря вкъщи после, не може да се сравни с нищо. Часове наред чистене, пране на въжета и въоръжено търпение, което след дълга работна седмица е кът. Все пак зареждането с енергията от тези свети места, съчетано с еуфорята от адреналина, не могат да не оправдаят дори за миг цялата тази гламатория.


Отвесните и гладки скални брегове на река Леевица през пролетта се пълнят с вода за няколко дни, в които преминаването по способа на каньонинга не би завършило особено добре. Съдейки по покритите вирове и мощното течение на водата, съчетано с хлъзгави скали,..... не би било добре човек да се озовава там през няколкото дни в годината, в които снеготопенето придружава това. Миналата пролет хвърлих око на непристъпната клисура и дори не подозирах, че е възможно преминаването оттук.

Сега обаче, година по-късно и липсата на топящ се сняг, поради меката зима подредиха ребуса.

В горната част на водопада, има едно  място за слизане, на което човек трябва да е супермен без да се пребие (слиза се на къс рапел с установка от клинове). Дву метров водопад, по който иначе да се слезе е почти немислима задача. "Пътечка" с единственото място за подход, по който изглеждаше минаваемо подсича изключително стръмният склон, от който на метър под "пътеката" се вижда това от долната снимка, само че погледнато отгоре. Натоварен с въжета и инвентар стъпвайки на пръсти, се озовах на площадката, от която изхвърлих въжето, след като разбира се го вързах за предварително направената установка. :)

Интересните ракурси са плод на живописни скали със светещите пролуки над каньона. Изгледът е като в резерват Джендема. Тъмни сили и капещите от скалите води съпътстват интересният пейзаж тук!

Всякаквите "тъмнолюбиви зеленчуци" по скалите намацаха въжета и дрехи до неузнаваемост... Разиграх няколко начина на подредбата на самозатягащи възли и протриващо съоръжение, тъй като се видя от всички опити до тук, че е от голямо значение, за да не си прецака човек инвентара и да го надере по скалите, както се получи в предни опити по подобен терен със "камбани" по маршрута ("Камбана" е показана на долната снимка, когато човек остава да виси, а протриващото съоръжение остава по скалата, ако е закачено за прусик преди да бъде прекарано през въжето. В този случай е хубаво то да бъде максимално близо до катерачната седалка. В противен случай се надрасква).

Ждрелото и типът слизане наподобяват следващата ми каньонинг цел - водопад Сучурума, където обаче има вода, която както знам е адски студена и още толкова дълбока. С неопрен обаче и опита до тук, установката там скоро ще е факт! Практиката показва, че неопреновият костюм е желателен, за да няма изненади. ;)

В скалните утроби е страховито. Тъмнина и хлад са придружени от звънтенето на отразеният от падащите струйки вода звук.


Горната част на затвореният като пещера каньон.


Мъглата, лекият дъжд и хлъзгавите скали/треви само доутежняваха на вид лесното спускане.

4 коментара:

  1. ПОздравления! Вероятно е много вълнуващо и зарежда с енергия. Тези скали и бездни зареждат с много енергия.
    Ако може да публикуваш повече снимки на възлите и устройствата, където се прикрепят въжетата. Инвентарът и начина на ползването му е интересен също, поне за мен. Интересна ми е и битовата страна на един такъв поход- дългото чистене на въжета и обувки от кал, преобличане и пр.

    Например, много трябва да си мразиш колата, за да влезеш на връщане в нея в такъв кален и подгизнал вид.

    ОтговорИзтриване
  2. Нужна е и доза лудост, нали така! ;) Иначе нищо хубаво не може да се постигне. :)
    Успех, Марти! :)

    ОтговорИзтриване
  3. "анониомен". Относно колата, на пръв поглед изглежда така, въпреки че точно тя ми е на първи ред, що се отнася до чистота и т.н... :) Винаги носим резервни дрехи за преобличане, а и винаги мия колата след преход, пране на тапицерии (някаква маниакална зависимост), въпреки че много рядко е мръсна отвътре :)))))))), освен отвън, ако не е валяло, но това са подробности! ;)


    Относно първата част от коментара, може да се позамисля по-сериозно върху това да документирам и установките, и възлите, начинът на разполагане на инвентара по инвентарниците. Безопасноста и начинът на придвижване и движение на и до площадката също не са за подценяване. Смятам, че това може да се побере в една отделна публикация, в която да коментирам и типовете скали, видове клинове, начини на безопасен монтаж и т.н. и т.н. Поздрави от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Нужна е и доза лудост, Гери! Благодаря за пожеланията! За всички дейности и за да върви човек напред е нужна лудост, умерен риск (за някои хора това не е познато), аз гледам да се пазя, че както казва един приятел алпинист, за хората няма резервни части! :) :) :)

    ОтговорИзтриване