понеделник, 12 ноември 2012 г.

Резерват Соколна

Резерват Соколна и водопад Скока

   Има места като горепосоченото, до които малко хора са се докоснали по един или друг начин, по ред причини. Водопад Скока, в резерват Соколна е едно от тях. Затънтено в непристъпни девствени каньони, намиращи се в пъклено-дълбоките, сякаш бездънни долове на т.нар. Старопланински дерета. Кюйдере, едно от тях, е съхранило девствеността на природата и плашещата - дива, неподправена (стряскаща) красота. Не се случва често да се върна от някое такова място, с нежелание за повторното му посещение. Теренът, с коварните капани, които криеше, наслоената пепел след наскоро върлувалите огнени стихии, каменопади от грамадни скални късове, повличащи стъпките ми по едва личимата до скоро (вече недоловима) и безлична пътека, водеща до водопад Скока. 

Есенната магия ме повлече именно натам.

Туристически маршрут до хижа Соколна, откъдето е един от подходите, не представлява никаква трудност (до хижата), пътеката е прилично маркирана, поддържана, местата обособени за почивка в излишък. Ранното утро ни завари там. Ставаме свидетели на интересна чешмичка по пътеката, която минава през дървото, какво ли не ражда човешкият мозък.


Хладината на ноемврийското утро бързо съкращава денивелационна стълбица, както показваше джипиеса.

Скоро се озовахме и на едно от погледните места, към билото и красивите дерета на Соколна, ммм... туристически релакс.

След топъл чай в хижа Соколна и кратка раздумка с хижаря, се ориентирахме към пътеката за водопад Скока. На изток от хижата стигаме до възловото място - дърво ударено от гръм, зад което минава пътеката. Маркировката на моменти се губи, а на моменти хич я няма - тегава работа по и без това трудния терен, с преодоляването на който се бяхме нагърбили :))).

Изобилие от гледки съпътстват целия преход, а след задълбочена справка с навигацията, тръгваме на сляпо по пътеката и показанията на уреда, защото в действителност я нямаше.

Наскоро върлували пожари са опостушили голяма част от вековните гори на Соколна, съхранили в себе си огромно биоразнообразие от видове.

Ноемврийският хлад в тъмната гора зловещо се допълваше от острата миризма на пепел, черни въглени и един изчезнал свят. Тази гора, както и много други няма да бъдат никога повече същите.

Дори светлинката промушваща се през вековните буки не даваше признак на живот. Теренът стръмно ни приканва да продължим борбата си с ориентиране, в търсене на мистичната пътека. Единствено пълният обхват на джиесем апаратите долавя човешкото присъствие тук.

Придвижването по подобни склонове е истински кошмар, пепел от изгорелите дървета ни поднася по дълбоките и стръмни склонове, гората оприличава филм на ужасите, където някой психопат излиза с моторен трион и насича всички.

Гробната тишина е нарушена от каменопад, който повлича след себе си всичко, терена определено поднесе екстремно изпълнение. Тази красива в миналото гора никога няма да е същата.

Надолу по деретата към водопад Скока нещата изглеждаха по-оптимистични. Тук-там се прокрадваха цветовете на есента и живите движения на вековните буки, респектиращи с нереалната си височина, сравнение може да се направи само с човешката фигура в долната част от следващата снимка. Поздрави на спътника ни, с който се засякохме по пътеките, в търсене на неподправената планинска красота.

Есенната свежест и тишината красят иначе почти пресъхналото пръскало, което  през пролетта би се радвало на по-добри дни.


Жълти сенки се оглеждат в мократа земя, приветстващи началото на зимата, която предстои.
Нападали големи камъни съобщават за опасните лавинни склонове, когато през зимата човек няма работа тук.


Долината на почти пресъхналата река.

Както и контраста между цвят и синкавата мистика. При падане на мъгла, с липса на явна пътека, без навигация или компас трудно би се ориентирал човек, дори би се вкарал в неопределен сценарий. Броят на паданията не ги броя, при едно от тях като по чудо не си извадих рамото. Така че, който реши да се нагърби с откриването на този водопад - умната!

Водния пад гали приятно мъха по скалите.

Свежестта се долавя във въздуха, за разлика от преди час.

 Отново към стръмното дере, влажната стена и есенните цветове на резерват Соколна.


Тръгваме си със смесени чувства, открили сме красотата по свой начин, изморени, очаровани от величието на девствените гори, в едно трудноопределимо място.

Минути по-късно отново вървяхме в апокалиптичната гора.

Каменопада оприличаваше зловещо следите на преминала вулканична лава, опустошила всичко по своя път.


Така се представи четвъртият по ред резерват, в търсене на есенна красота. Почти по тъмно от хижа Соколна палнахме челниците и заслизахме към колите. До скоро :)

Част от  GPS трака на маршрута е извън маркираните туристически маршрути!

9 коментара:

  1. Греда :) Пролетно ще трябва да се издължи тая каскада, няма начин ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Ми, гредоред го наречи, ако щеш, че ще е по-пълно определението за ситуацията с водата :). Мястото обаче е снабдено с много красота! Зимно би ми било интересно да наблюдавам как се сипят лавините по стръмните склонове. :) Не, че ще посмея да ида там зимата, би било лудост!

    ОтговорИзтриване
  3. Еее, чак пък такава суша не съм предполагал, че може да има някога там. Изгорялата гора наистина изглежда доста подтискащо.
    Мястото всъщност съвсем не е било толкова забито, колкото изглежда - преди през водопада е минавала официална маркирана пътека от с.Скобелево към х.Соколна - със сигурност си видял останките от маркировката. Сега обаче го водят някаква вододайна или не знам си каква зона и ходенето там е забранено, така че се моли компетентните органи да не прочетат тази статия ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Евгени, има решение на проблема. Вече няма да ходим до водопада, а до партизанския гроб да положим цветя. Ха да видим кой ще те спре ;)))

      Изтриване
    2. Е,... Ники, ти утрепа рибата бе човек :). Един от местните кибици, с който говорихме на хижата ни каза, че едно време в час по история учителката водила целият клас именно там, да положат цветя на гроба, но зоната явно е вододайна от по скоро, затова е забранено да се ходи, а може и защото пътеката не се поддържа?!

      Изтриване
  4. Евгени, направи ми впечатление, че мобилните тел. имаха обхват навсякъде, дори в най-забитите части на дерето, а то както знаеш е доста дълбоко. Относно водата, незнам какво да кажа, почувствах се леко като в обрано лозе (все пак човек отива с някакви очаквания), но поне тествах новата навигация. Иначе с вода биха се получили особено добри снимки, мястото е много фотогенично.

    ОтговорИзтриване
  5. Приятно го изчетох със сутрешното кафе. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  6. 4udesen razkaz s perfektni snimki ,no naistina pobivat tr^pki -zloveshto e za sam

    ОтговорИзтриване