вторник, 6 ноември 2012 г.

Водопад Сливодолското Падало

   Есен в резерват Червената стена

   Есента ни съпроводи и до резерват Червената стена в Родопите, на връщане от водопадите над Смолян, където се намира още един водопад, който гласях за посещение в неопределеното бъдеще. Мястото е приятно достъпно, а есента е обагрила горските масиви и там, хладният ноемврийски следобед пък подпомагаше до някаква степен изкачването по стръмната пътека, водеща до подножието на природната забележителност - водопад Сливодолското падало. Оказахме се в интересна гонитба със светлината. Дори ранен, есенният следобед даваше поводи за скорошното скриване на каквато и да била светлина. Пътеката лъкатуши в гората, приятни водоскоци ромолят в ниското покрай нея..... есенна приказка. Самият водопад се оказа особено кротък, за разлика от предните часове прекарани в каньона на водопадите, но това нямаше особено значение. Сливодолското падало се яви като непредвиден бонус в програмата за деня, така че радостно и волно припкахме натам. Бонусно се оказа и непредвиденото запознанство, което завързахме с двамата съфорумци, с които се засякохме по залез там. Броят крака на стативите надвишаваше броят на дърветата :).

Полазихме, около красивият воден пад и му нанесохме здраво наснимване :))).

Есента фотогенично ни представи големеца (водопад Сливодолско падало), а свежите есенни цветове след дъжда, допълваха особено притно кадрите, с остатъчната дневна светлина.

  Начесахме до някаква степен фотокрастата, с двудневното посещение на три красиви резервата, а идните дни обещават още есенно настроение. Да видим! С какво ли ще се запишат те?

 До скоро :).


Няма коментари:

Публикуване на коментар