вторник, 13 ноември 2012 г.

Есен в резерват Старата река, водопад Черното пръскало


   Стоя си на топло с чай в ръка, хвърлям  погледи към отминаващата есен над резерват Стара река, а съвестта ме гризе като мишка сапун. :) Трябваше да отчета есенни кадри и от там, петият посетен резерват за този сезон.

   Въпреки травмите от предния ден в резерват Соколна и хлъзгавите му дерета, се изритах от топлината, обух туристическите обувки (намразили са ме вече) и се метнах нагоре, za да поснимам оглозганите остатъци на есента.

   Две години по рано, есента тогава се раздаде пълноценно, напълни душата, кадрите валяха. Сега обаче идеята беше друга. Да развъртя кадри по вировете и нападалите в тях листа, които в подходящи условия, биха реализирали интересни неща. Така, час след това се озовах на хижа Хубавец, цк-цк, явно съм се научил да летя :), нормалното време за стигане до там е два часа и половина. Денят преваляше, затова се нарамих и с бързината на гръб. Въртях се по деретата, за интересни неща, но есента беше отминала. В реката липсваше дебит, листата по дърветата бяха окапали, а тръгнах с други нагласи. Добре, си казах, ще се метна до Черното пръскало, да го видя есенно, после ще се прибера.

    По пътеката обаче се видя, че ще щракна нещичко и се хвърлих на отсрещния склон на реката, да завъртя есенни листа. Щях да цопна в дълбоките води от кеф, листопадът се връткаше здраво, мястото трябваше да се издължи и на връщане от пръскалото, за където се бях запътил.

   Хъката, мъката се озовах и по притока на Черното пръскало, а мястото е толкова диво, че и този път се оглеждах като слънчоглед в облачно време. :) Напудрих един камък за преден план и го въведох в регистрите :). Нямах много време, че не ми се прибираше по каменистата пътека на челник, затова набързо се изнесох от там.

   Съдбата обаче не мислеше така, намериха се разни места, които ме въвлякоха в загуба на време.

   Въпросното място, на което се отбих в началото показа някаква фотогеничност (за любознателните - мост под номер 8), затова реших да се помотая и там. Денят си заминаваше, взе да се стъмва, ясно беше, ще се пъпли на челник. Изключих часовника и заделих на мястото час. То пък се оказа достатъчно фотогенично, за да се заиграя повече. В опити по едно време установих, че наистина съм се поулял. Времето за експонация се увеличаваше в геометрична прогресия, исото подскачаше като заек пред фурна, челното осветление нямаше да се размине. Не, че е голям проблема да движа сам в тъмното, но теренът на места е доста каменист.

   Стегнах раницата, палнах челника и се озъбих, батериите бяха пред фалит, докато резервните отлежаваха в магазина, в очакване някой завалия като мен да се сдобие с тях. Придвижих се някак по спомена от старите снимки и скоро се докарах в състоянието, в което тръгнах - топъл чай и напалена камина ;).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
До скоро :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар