понеделник, 25 октомври 2010 г.

Карлово, резерват "Старата река" и водопад "Карловското пръскало"

   Това е едно вълшебно място в дебрите на Стара планина, в едноименния резерват "Старата река", което ме накара да се замисля много за това каква природа имаме и че трябва да си я пазим, защото е богатство, което трябва да оставим на тези, които идват след нас. Всичко, което съм видял и прочел като информация за този резерват, ме плени и по този повод очаквах с нетърпение настъпването на есенния сезон, в който там се изпъстряло до неузнаваемост, за да го посетя. Ето, че дойде дългоочакваният от мен ден, в който по тъмна доба запалих колата към 2 ч. и запраших към Карлово. Очакванията и прогнозите бяха за топъл и слънчев ден, от който се нуждаех, за да направя хубави есенни снимки. Така и стана. :)
В 6:30 ч. пристигнах на паркинга на болницата в Карлово, откъдето запраших по родните баири, изпил дозата си сутрешно кафе, изпълнена с аромат и еуфория от предстоящия преход. Ранното ставане ми подари един прекрасен изгрев точно в момента, в който бях на удобно за снимане място.

Продължих нагоре по добре маркираната пътека, която предстоеше да ме заведе до приказният водопад "Карловското пръскало", минавайки покрай хижите "Хубавец", "Балкански рози" и "Васил Левски".

Пътеката започна доста стръмно, като че приканваше да се откажеш още в самото начало!
Но гледките, които предстояха ме подканваха все с така бодра крачка да продължа напред.

Така и направих :) Гората се бе изпъстрила до неузнаваемост.Гледките бяха като в приказка.


Колкото повече набирах височина, толкова повече гледките спираха дъха и ми поднасяха приятни изненади. Стигнах мястото, в което първото вирче, което видях се бе спретнало в есенна премяна, подканвайки ме с приятното си ромолене да го заснема :).

Така и направих, а не след дълго ме посрещна и второто, което местните хора наричали "Волгата". Аз не го оприличих на Волга, но пък какво хубаво си беше и без друго.:)

По първото от много мостчета, които ме очакваха по време на тази разходка се озовах в резерват "Стара река", където първоначалното изкачване по стръмната пътека се превърна в приятен преход, в хладна букова гора, лъкатушейки покрай едноименната "Стара река", откривайки невероятните цветове на настъпилата есен. Есенната “Стара река” е като илюстрация за приказка – тази феерия от цветове покорява завинаги.










Разхождайки се по килима от пъстри есенни цветове, като че ли потъваш и забравяш всичко лошо и се зареждаш положително. Така неусетно се показа и хижа "Хубавец", където ми предложиха хубаво кафе, с което се подсилих за да продължа нагоре към още красоти.

Времето летеше неусетно и опитвайки се да заснема всяко камъче и вирче разбрах, че вместо двата часа, които се дават по информация до тук от Карлово бяха изминали четири. Ами така е, снимките изискват време. Побързах нагоре по пътеката, като от време на време спирах да пощракам вадейки и прибирайки постоянно статива, който по-късно ми послужи и като подпора по стръмните пътеки.



Малко по-напред стигнах интересен вир, до който, като че ли митичните сърдити сиви джуджета и бъбриви тролове ме чакаха, за да продължим в магичната гора заедно :).

...........................................................................................................................................................

Ох, казват, че чист въздух и градски човек е равно на психиатрия :))))))))))))))) Не знам за въздуха, но в последствие разбрах, че резервата е обитаван освен от мечки, вълци и диви кози, и от риса считан за напълно изчезнал от страната ни в края на четиридесетте години, но той се крие не се показа да го снимам! Чувал съм,че срещи с рисове са особено опасни!



Така неусетно стигнах и втората хижа "Балкански рози", където не спрях, а направо беж нагоре към заветната цел. Последва стръмно изкачване, което ми отне около час и половина, в които мислех, че край няма. Силите ми бяха на приключване и забравих и за джуджета, и за тролове, и засъжелявах, че съм се родил. Не след дълго се показа и хижа "Васил Левски", на която изпих два планински чая и запраших към водопада. Моста, който пресича рекичката за да се достигне до пътеката водеща до Карловското пръскало бе счупен от група туристи, които се мъчили да минават по няколко наведнъж. Хижарят на "Васил Левски" ми каза, че ще се наложи да газя през ледените води. Противно на това уж намерих местенце, където по камъните успях да мина невредим :) и по пътеката стигнах до...

........ в есенна премяна. Забравих умората, а падащите води ме накараха да снимам и снимам. Времето летеше, беше около 14ч., а ме чакаше слизане до Карлово, защото не ми се оставаше на хижата, прогнозите за следващия ден бяха дъждовни. Така и направих, беж лиске през гората без много почивки... Е, спрях да хвана цветовете на есенната планина още веднъж, където едно вирче си въртеше листа.

А жълтото дори ми дойде в повече.


И така 17:30ч. без да усетя бях в Карлово, където ме чакаше паркираната кола и изпълнен с приятна умора, и зареден с всякакви чувства отпътувах към действителността.

6 коментара:

  1. Браво! Продължавай в същия дух!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Много Фотошоп е играл тук, но района наистина си е красив!

    ОтговорИзтриване
  3. Не бих казал, че е много фотошопа, дори не бих казал, че въобще го има, просто цветовете са подсилени леко. То и с жените е така, слагат си силикони и пудра, ама мъжете ги харесват :).

    ОтговорИзтриване
  4. :) за жените може, но планините са си красиви именно поради липсата на силикон и пудра :) всичко е ОК, продължавай си в същия дух - нещата се получават чудесно!

    ОтговорИзтриване
  5. Няма Фотошоп, всичко е настройка на фотоапарата. Чудесно местенце е този водопад

    ОтговорИзтриване