Два дни в дъждовни, предесенни източни Родопи, с посещение на някои непознати кътчета, които са отдалечени край почти обезлюдени села и малки градчета в този голям дял на планината Родопи. Без добре подготвен план и едва няколко набелязани обекта, тръгнахме късно, почти по обяд. Събота е и трафикът по пътищата ни идва в повече. След няколко часа с автомобила пристигаме в село Долна Кула и търсим махала Метла.
"Водопада на Сътворението", скрит в усоите над село Долна Кула и последната му махала - махала Метла. :)
Дъждовете предния ден бяха заредили водопада, доколкото да се отчете с нещо. Определено нито му е времето, нито му е пълното величие, а скалите наоколо наистина впечатляват и си заслужава да се идва тук, отново. Имах подробно описание и качени координати на приемника, така че без много много да се лутаме, скоро излязохме в основата му.
Водопадът и теренът накоколо са оформили причудлива пещера, в която може да се влезе, точно зад него. :)
Махала Метла на село Долна Кула, източни Родопи.
Край крепост Бялград, около село Гугутка в късния следобеден час. Средновековната крепост "Бялград", известна сред местните хора и като "Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от Ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към Бяла река. Средновековната църква се намира почти в средата на укреплението. Крепостта "Бялград" е една от най-добре запазените в България, но и една от най-слабо проучените.
Наличните данни сочат към заключението, че през средновековието крепостта "Бялград" изпълнява функциите на сателитен поддържащ пункт на близката крепост "Лютица", в която цар Калоян нееднократно пребивава. Освен това тя е разположена на път, паралелен на древния римски път "Виа Егнация" (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол) и е свързана с охраната му. Мястото е изключително стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.
Много неща могат да се споменат за Бялгад. Крепостта е застинала като страж и отдавна не се радва на туристическо внимание. Районът е граничен, пътищата до подхода са черни и в незадоволително състояние.
По черните пътища над село Гугутка и след множество въпросителни, успях да издрапам и да се върна невредим с ниския автомобил до селото. "Упражнението" донякъде ни помогна, скъсявайки да походим общо седем км в двете посоки и това да слезем по светло, за да продължим и да си търсим подходящо място за бивак. Над село Гугутка в посока крепостта имаме чудесна възможност. Малка заравненост с чешма и огнище, обособен кът за отдих, но не рискувам да оставам тук колата. Цяла нощ ще вали, пътищата ще се разкалят и излизането под тях остава под въпрос.
Въртим отново завой след завой, но в обратна посока. Край село Долна Кула сме почти по тъмно. По път има няколко обособени за бивак места, които са с прекрасна гледка наоколо и ги видяхме, докато се придвижвахме към водопада, но превърнати за съжаление в бунище от местните. Много боклуци, наилони, пластмаса, начупени стъклени бутилки, са разхвърляни навсякъде. По дерета, край беседки, по пътя, навсякъде... Вечерта правим малко огнище, колкото да изпечем един суджук, а и за настроение. Скоро излиза прогнозираният вятър и дъждът, който ромоли по палатката и ламаринения покрив на беседката и е добре дошъл.
По пътя и почти пресъхналите меандри на реката. Пейзаж по пътя за село Долна Кула.
По пътищата на Родопите между Момчилград и Крумовград, виждаме кафява табела със следния изписан текст - "Евромахала Батковци - 1км". Винаги има какво да се види. Отбиваме се по черният път, който е в задоволително състояние и разглеждаме възстановката в центъра на махалата. Пътят от Кърджали през Момчилград за Ивайловград е чисто нов. С нова маркировка, знаци, асфалт. Това не пречи планината да сваля пясък и камъчета, затова където има завои и стръмни склонове, е добре да се кара с повишено внимание. На много от завоите няма мантинели.
След което поемаме с автомобила към село Чуково - малко и китно селце, разположено над град Момчилград. От селото и крайната му улица по едва различаваща се пътека следваме скалистия склон и скоро излизаме високо над Чуково. Там, високият масив разкрива великолепна гледка към източни Родопи и скални ниши в малък скален комплекс.
Село Чуково.
Скални ниши над село Чуково.
С това бързо приключваме, въпреки че е едва обед. Обядваме на една обособена беседка с барбекю, маси и хубави чешми. Чака ни дългият път към вкъщи... :)
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар