неделя, 31 юли 2011 г.

Архитектурен резерват Велики Преслав

   Националния исторически и архитектурен резерват Велики Преслав е разположен върху руините на старата българска столица Велики Преслав (893-972). Според изследванията, които са започнали отпреди повече от век, Велики Преслав е бил великолепно проектиран и построен от неговите създатели като град, достоен да бъде конкурент на византийската столица Константинопол.
До момента на теротирията на резервата и в околността, са открити много археологически останки и оригинални произведения на Старo-Българскoто и Византийското изкуство, които могат да се видят в експозицията на музея. Сред тях са шедьоври като Иконата на Свети Теодор, Преславското златно съкровище и Керамичният иконостас в манастира към Двореца, които често са включвани във временни експозиции на български и международни изложби.
Музеят притежава колекция от оловни печати, уникална по своя характер. Тя е най-голямата в света и е открита по време на разкопките на административна сграда в Централния Дворец. Колекцията от епиграфически находки е също изключително ценна и е безспорно доказателство за високите постижения и просветна дейност на Преславската книжовна школа.
Тук бях единствен посетител и под зоркото око на охранителя и негово разрешение поснимах на воля, а е ето и фото колажите които стъкмих.






Следва архитектурен резерват Плиска.

събота, 30 юли 2011 г.

Антично римско селище Абритус

   В тази и следващите 2 публикации ще се настроя на вълна история, развалини и останки, представяйки три места в България, които доказват огромното ни културно и историческо богатство. По ред причини, доста фотоматериал на хард диска ми събира прах с годините, от обиколки, с цел запознаване с история, култура и природни богатства. Минавали са ми мисли за подобни публикации, но тъй като снимането на подобни места е трудно, по ред причини, не съм прибягвал до тях, заради лошото качество на снимките. В музеите се снима трудно, или осветлението е неподходящо, или постоянно минават посетители, които осуетяват това, което си замислил, а и уредниците, и охраната гледат ... все едно им снимаш обяда:). Постепенно ги пооправих и сглобих няколко фото колажа, които ще приложа.
Абритус е антично римско селище, което е преустроено в град през периода от II-ри до IV-ти век. Намира се в североизточна България, в близост до град Разград. В периода между I и IV в. били почитани езическите божества, а след признаването на християнството за равноправна религия – и Христос. Един от най разпространените култове в Абритус е култът към Херкулес. Почитани са още Юпитер, Марс, бог Аполон, Хигия, Арес.
Днешният резерват е разположен на площ от 1000 декара. Богат е с паметнци на римската, тракийската и средновековната българска култура. Неговото проучване е съществен принос в развитието на българската историография и култура.
Паметниците са обособени в три групи: посветителни, надгробни, архитектурни. Основната част от тях са от римската епоха II-III в., намерени в късноантичния римски град Абритус. Останалите са паметници от късното средновековие XVIII-XIX век — надгробни и строителни християнски, мюсюлмански и арменски надписи.



Следва средновековен град Велики Преслав.

петък, 29 юли 2011 г.

Първи морски пейзажи

   Беше ме хванала много, ама много куца седмица, в която серия след серия ми се изсипваха неприятности върху главата. Всичко, което бях планирал за края на лятото се изпари и уговорките за преходите, които трябваше да осъществя се  провалиха. Колата се счупи, а идеите за залези над слънчогледови поля останаха в историята фотографска. Чудейки се кога ще свърши всичко, се оказа, че с приятели може да направим двудневно море, където да потренирам, в първи опити с морско-пейзажната фотография. Дълго размишлявах дали изобщо да взимам фотоапарата, така де както е тръгнало, току виж морето се изпарило :). За късмет това не се случи, но и хубав залез без кьораво облаче си е пълна скука. С такива елементи на разсъждение крачех по пясъка от Кранево в посока Албена, шарейки с очи на ляво и дясно в търсене на нещо интересно, което да включа за преден план на евентуална снимка. Борейки се с пясъка си казах, че може да е и по зле, все пак престоя и къпането в морските води не ми се отрази много добре. Бяха дошли хиляди водорасли, в очакване на поредната каръшка серия, която ме сполетя. То не бе къпане, а безумна борба. Бях като в кухня на китайски ресторант.

Ходех си по плажа, позаглеждайки и небето, а то - синьо като по поръчка. Почти се бях отказал да снимам без да хвана поне едно облаче, когато заварих един багер в борба с водораслените маси.

Отдалечих се от него и се установих с по-ниска гледна точка за да се получи интересен кадър, но вълните попречиха, заливайки и подкопавайки статива.


Един от малкото хотели в Албена, на който отсядат чужденци. Ако бях снимал по-рано кадъра щеше да блика от немски баби.

Кофата на багера задираше от силата, с която се съпротивляваха водораслите, което ме накара да се усмихна. Все пак успях да направя поне една интересна снимка в последно време. Неутралния филтър ми позволи 7,8 секундни експонации при тази осветеност на сцената, е искаше ми се да направя снимка и с по-дълго време, но не ми се чакаше да се стъмни още, защото както се случи малко по късно, багера замина. Добре, че все пак снимах 2-3 кадъра, че иначе щях да си остана и без тях.

Отдалечавайки се още малко успях да хвана и другата машина, а движението на човека по плажа доведе и до втория интересен фото резултат.

От  цялата фото серия, следващата като, че ли ми хареса най много.

И последната снимка, след което се запътих да релаксирам. Добре, че на следващата сутрин не станах да дебна изгрева, че пак нямаше грам облаче и снимките щяха да станат сини като балкански сливи :).

До скоро. Пазете се от слънцето и си носете чадър. :)

сряда, 27 юли 2011 г.

Плевен, Кайлъка, Епопея на забравените

   Заглавието на публикацията и идеята за разходка в защитената територия на парк Кайлъка бяха достатъчни за да запаля колата и с приятели  да посетя  град Плевен, който предлага голямо културно-историческото наследство запазено до днес. Сметнах че един ден ще е достатъчен да се разходя сред зелените площи на Кайлъка, а като бонус да посетим и Плевенската епопея.

Разходка сред вековните дървета в парк Кайлъка е приятно занимание, под зелените корони в летните горещини. В парка са съчетани уют и спокойствие, там времето лети неусетно. Благоустрояването му е продължило цели 25 години за да добие този си вид.

Продължаваме към Скобелевия парк - музей, който е изграден на самото бойно поле, където е и Плевенската епопея.

Архитектурното тяло на панорамата е направено да изглежда повдигнато върху четири щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите атаки срещу Плевен, а четвъртият пръстен  декоративно-пластичен фриз , символизиращ блокадата на Плевен.

В горната част на покрива на музея, на  панорамното платно е пресъздадено най-мащабното и кръвопролитно сражение за Плевен – третият щурм 11-12 септември 1877 г.. Пренасяме се в центъра на бойното поле, на най-високия хълм край града, на позициите на турската армия между редутите “Кованлък” и “Иса-ага”. Оттук се виждат градът и заобикалящите го многобройни хълмове, атакуващите руски и румънски полкове, отбраняващите се турски части, местоположението на руското командване и на щаба на Осман паша. На този ден руси и румъни атакуват града от изток, югоизток и юг. Централно място е отредено на бойните действия  на южния участък, водени от отряда на генерал Скобелев. С художествени средства са пресъздадени драматизмът и напрежението на боя на Зелените възвишения, където  руските войни щурмуват под силен вражески огън турските укрепления “Кованлък” и “Иса-ага”
Показан е кулминационният момент, когато изчерпал всички резерви, генерал Скобелев, известен не само с военния си талант, но и с личната си храброст, сам застава начело на отряда и повежда напред атакуващите колони.
След кратък ръкопашен бой, “Кованлък” е превзет, а час по-късно пада и “Иса-ага”. Турската отбрана за първи път е пробита в цялата й дълбочина и пътят към Плевен е открит. В продължение на 30 часа, без почивка и помощ, войниците на Скобелев отбиват пет турски контраатаки. На другите два участъка щурмът е неуспешен и руската армия отстъпва още на 11 септември.
Това ще опитам да пресъздам със следващите кадри, които заснех там. Дано панорамата се съхрани в годините, а за майсторлъка, с който е направена останах без дъх.











Това е от панорамната зала, която представляваше интерес за мен. Има още три зали - Уводна, Диорамна и Заключителна. В тях също са представени платна, отразяващи моменти от българската история и Руско-турската война от 1877-78 г.
Плевен е град на етническата и религиозна толерантност. В града са представени повечето от най-разпространените световни религии. Пълно е с църкви, музеи и всичко свързано с история.
Оръдия, гаубици, сняряди.... преброих десетки, да не казвам стотици по време на престоя тук:).

И интересната пътека,...

...в посока епопеята.



Успях да заснема една от многото църкви тук.

И забързаното ежедневие.


Историческата разходка завърши с ароматно кафе и хубав край. До скоро:)

понеделник, 25 юли 2011 г.

По слънчо :( гледово време 2

   Тази публикация е по скоро от инат, отколкото да представя красотата на природата, в предвид факта, че не винаги когато човек си науми нещо то трябва да се случи. Така се получи и сега. Заформящата се приятна облачност над града  и лекия ветрец предвещаваха за хубав залез над слънчогледови поля, придружени с идеята която ми се въртеше в главата за снимка с ниска скорост на затвора, при която облаците  да се размажат. Да ама не. Както казах природата понякога ни изиграва лоши шеги. Миналата година в района на дунавската равнина  си бях набелязал едни слънчогледови поля, но уви тази бяха засети с жита, които вече бяха ожънати. Въпреки това си харесах едно такова и го полазих с мисълта, че по напред може да излезе нещо интересно, в предвид релефа на земята и металните стълбовете.

Оказа се, че само си загубих времето. Вятъра раздуха пухкаво-белите облачета, а аз продължавах да търся с надежда за някое самотно дръвче, около което да снимам залеза.

През цялото време газех през хиляди стръкове които се опитваха да влизат през дънките ми.

Колкото повече се отдалечавах от пътя където бях паркирал, толкова небето се изчистваше, докато накрая останаха няколко облачета


Тръгнах си ядосан и се заканих да спра да се занимавам с подобни щуротии, снимане и посещение на водопади  ми стигат, а в последно време и там ме няма. За капак на всичко колата ми се счупи, радиатора изтече. Явно съм хванал доста лоша серия. Дано всичко свърши по скоро.

вторник, 19 юли 2011 г.

Слънчо :) гледово време

   Някои хора снимат лавандулови полета, други им харесват жълтите цветове на рапицата, а поради липса на такива за мен останаха слънчогледовите масиви в северната ни част. Това, което ми предложи деня от към пейзажни изисквания далеч не бе това, което трябва и вместо драматично небе с облаци, попаднах на изгоряло-синьото юлско такова, но в предвид обстоятелствата се задоволих и с това. С приятел фотограф се бяхме разбрали от предния ден и за да не нарушим уговорката запалихме колата и  тръгнахме.

Харесахме си едно поле и го полазихме. Тъй като тръгнахме като на гости, не бяхме с дълги панталони, което естествено ограничи и композициите по подобни места. 10 часът преди обед, далеч не е  време за пейзажна фотография, но по-рано за изгрева слънчогледите не са така хубави, а са и клюмнали.

Отдавна се точих да направя няколко снимки, които после да сглобя във photoshop и след секунди кадрите бяха в паметта на апарата, а по късно и фотосглобката, която можеше да е далеч по зле от първоначалната идея, при все пак пръв опит. Определено в широките снимки си има много потенциал, от който смятам да се възползвам и друг път, особено за заснемането на широките планински масиви.

Продължихме по пътя, като от време на време спирахме.

Е вярно, нямаше облаци, но поне луната не ни изневери и се вмести в следващата снимка:) .

И колегата, който се бореше с бодящите стръкове на събраните житни посеви.


Прекалено скучно изглеждахаше, за да не включа и въображението си за следващата поза. Добре, че нося ножчето си винаги, че иначе щеше да падне голяма борба със слънчогледовото стръкче, което отрязах от съседната нива. Борба и доста увещания бяха нужни и за да го 'засея' отново само че тук, а то падаше постоянно, въпреки многото ми опити :). Настроението не ни напусна, а за това какво обяснявах като ме питаха какво правя недоумяващите хора отговор не намерих. "Ми сея си слънчоглед в нивата бе хора, не виждате ли" ?!?

Винаги нося челника с мен откакто ходя по планини, дори и днес беше в мен, въпреки прежулящото слънце..., е ако се бяхме сетили и вода да вземем :)


Стигнахме и в Пепелина, селце в поречието на река Русенски Лом, което е най-обезлюденото в областта. Покачихме се на едни скали с доста усилия, жаждата си каза думата. Легендата разказва за местен владетел, който наредил да изпепелят селото, заради това, че дъщеря му паднала от скалите. Името означава село от пепел. В далечината се вижда местната църква, която не работеше. Обезлюдяването си е казало думата.

Тук пък ми се отдаде възможност да затвърдя познанията от първия опит и заснех още 7 вертикални кадъра, които в последствие сглобих.

Е поне климатик си имаше колата, че на връщане да не мислим толкова за жаждата. Това засега, носете си вода и се пазете от слънцето:).