Тази публикация е по скоро от инат, отколкото да представя красотата на природата, в предвид факта, че не винаги когато човек си науми нещо то трябва да се случи. Така се получи и сега. Заформящата се приятна облачност над града и лекия ветрец предвещаваха за хубав залез над слънчогледови поля, придружени с идеята която ми се въртеше в главата за снимка с ниска скорост на затвора, при която облаците да се размажат. Да ама не. Както казах природата понякога ни изиграва лоши шеги. Миналата година в района на дунавската равнина си бях набелязал едни слънчогледови поля, но уви тази бяха засети с жита, които вече бяха ожънати. Въпреки това си харесах едно такова и го полазих с мисълта, че по напред може да излезе нещо интересно, в предвид релефа на земята и металните стълбовете.
Оказа се, че само си загубих времето. Вятъра раздуха пухкаво-белите облачета, а аз продължавах да търся с надежда за някое самотно дръвче, около което да снимам залеза.
През цялото време газех през хиляди стръкове които се опитваха да влизат през дънките ми.
Колкото повече се отдалечавах от пътя където бях паркирал, толкова небето се изчистваше, докато накрая останаха няколко облачета
Тръгнах си ядосан и се заканих да спра да се занимавам с подобни щуротии, снимане и посещение на водопади ми стигат, а в последно време и там ме няма. За капак на всичко колата ми се счупи, радиатора изтече. Явно съм хванал доста лоша серия. Дано всичко свърши по скоро.
Кофти период, но ще огрее все някога, постоянство се иска :)
ОтговорИзтриване