неделя, 17 юли 2011 г.

Една по ретро разходка

   Последните десетина публикации в блога ме поизмориха, с изпълнението им, за да успея все пак да приложа и снимков материал, трябваше и да се походи. Водопади, върхове, ветрове, ждрела, ромолящи поточета, змии, мъгли, проливни дъждове и слънчеви мигове ми предложиха нашите планини зелени (все хубави неща). За да не получа акрофобия - страх от високо, реших да сляза малко по на ниско и разглеждайки устройствата на харда, открих едни материали от по миналогодишна разходка, когато спокойно снимахме каквото ни дойде, разхождайки се по павираните улички на селца и градчета, съчетано с дълги почивки по кафенета :). В спомен за хубавите времена и подготовка за предстоящия преход до големия Джендемски водопад, за който се преполага, че ще ни покаже скритите тайни на южен Джендем, започвам разходката с посещението на  Велико Търново. Един от най-старинните градове в България, за което свидетелстват следващите кадри.

От многобройните църкви с вековна история ...

И бойните кули бранили родината през вековете,...



... до избледнялото знаме, символ на ... и аз не знам вече на какво. Дали остана вече нещо българско у нас, надявам се да кажат тези, които идват след нас, но дали - надали ?!?  казано с доза съмнение!



   Хубава разходка в централната част и няколко кафета по късно ни изпращат до Етъра в Габрово, където ще се потопим в бита на българина през вековете. Атмосферата в Етъра е много приятна, съхраняваща народните традиции. Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. Тук човек спокойно може да отдели един ден, в който да се разходи сред водениците и хладинката на задвижващите ги води, пренасяйки се в друго измерение.

И ние се докоснахме до тази атмосфера, надниквайки във всяка къща. И тук не се размина без снимки, въпреки изгарящите лъчи на лятното слънце.

Воденично колело или поне е било такова на времето.

И старите селски каручки.

В стаите на старите къщи наистина цареше атмосфера пренасяща ни 2 века назад във времето.

С автентични станове, софри и газени ламби по стените.

И камината с менците.







Една от действащите воденици...

...и малка част от архитектурното богатство останало у нас, съхранено през вековете.

Връх Шипка е в района, което означаваше, че на колата няма да и се разминат острите завои в прохода. Проливен дъжд ни съпроводи през цялото време, докато набирайки височина се проясни и горе ни посрещна приятна гледка към северните части на България, а следите от потопа се изпариха, заменени от цветната дъга.





За десерт ще се изкуша, добавяйки и първото място, на което се отбихме в този ден - Хотнишкия водопад - 'Кая Бунар'. Не се сдържах и наруших смисъла на темата с този последния, но... като си ме влече на там.





:)

Няма коментари:

Публикуване на коментар