събота, 16 юли 2011 г.

Водопадите в България 2

   Тъкмо бях понабрал скорост с преходи и разходки, в предните два месеца и изведнъж ... отново застой. Понякога се получава и така, въпреки че е лято. Най малко ми се стои затворен в прашните топлици на града, обаче за сега това (наложено от обстоятелствата:))) !  Бях решил да запълвам празнините във фото блога, с някоя и друга обща публикация, като тази с водопадите в България  от преди, а и посъбрах фотоматериал. Не е много, но в предвид жегите се надявам да разхладя обстановката. Къде на шега, къде на истина в пролетно- летния сезон с приятели посетихме няколко интересни места в Стара планина.

Открихме Черното пръскало по маршрута Карлово- хижа Левски, позатънтен водопад, въпреки близостта си до пътеката. Който е ходил знае тънкия момент с падналото дърво, по което се пресича Старата река. Оттам по приток, достигането до пада му е почти детска работа. В това се убедих и аз след предишен неуспешен опит. Мястото е доста диво, а следите от мечки засилват адреналина. Маркировка до него няма, защото ходенето там е забранено, тъй като се намира извън очертанията на пътеката, която пък попада в резерват.

Ето го и него падащо от черна гранитна скала, с което моментално заслужи и името си.

И в горната си част с пролетно зелените клонки.

Тук помня, че самоснимачката сработи по рано, което доведе до следващия резултат. За пореден път се убеждавам, че непринудените елементи правят снимките винаги интересни :).Дори кръстих кадъра - 'гонка с мечока' :).

Не вярвам да има хора посетили хижа Левски, които да не са се докоснали и до освежаващите копринени води на водопад Карловското пръскало, но все пак.
Ето го и него, този път в пролетна премяна, за разлика от есенното посещение тук.


Три вертикални кадъра.

Отиват си му, спор няма.

И фрагмент от горната му част.

Доволно се заиграваше със заобикалящата го растителност, в предвид дебита си, затова ще продължа с два по - високи и буйни негови събратя, в Тъжанското ждрело на Стара планина.

Кадемлийското пръскало по пътя на Русалийския проход.
За него мога да твърдя, че се раздаваше стихийно, за разлика от горните два. Водите не позволяваха снимане от близо, а оглушителния рев разбиваше тонове вода в бездната. Определено пролетта и топящите се снегове, му помагаха да радва погледите на минувачите, а те не бяха малко, в предвид разположението му, на метри от пътя.


В обратна посока се намира връх малка Козя стена,...

...зад която се крият други тайни.

Пенчовското пръскало е една от тях, с 52 метровия си кристално-буен пад.

И тръпките с които ни дари, в предвид местата, от които го снимахме.

Петкановите водопади се намират в близост, а девствеността на местноста ни примами да повторим посещението си тук, откривайки и тях.
Те също попадат в графата забранени, в предвид отдалечеността им от пътеки и трудното разположение, но любопитството ни отново ни изкуши :).

Това засега от мен, за да не разводнявам темата :). Надявам се да съм ви разхладил в юлските горещини. До скоро и не ходете извън пътеките сами ;).

2 коментара:

  1. Предлага ли се някъде вашата книга? Мога ли да я намеря в някоя от по-големите книжарници?

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте! В книжарница, Не, но може да звъннете на Иво Николов, той ще ви я прати с включена доставка! :) Влезте в сайта му: http://waterfallsbg.info/
    Там в графата Книга ще я поръчате. Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване