Заглавието е доста общо, предвид факта, че родината ни е с изключително богата природа. С този фотоблог ще се опитам да разнообразя публикациите си, в предвид творческия застой, в който съм попаднал, синтезирайки на едно място посетените в последните две години водопади. Водопади в различни и отдалечени краища на България, до които съм достигал с цената на търсене, ранни пътувания, планински преходи и най вече огромно желание, породено от пленителната красота, с която завладяват. Далеч съм от мисълта, че ще събера дори малка част от водното ни богатство в една статия, но живот, здраве и желание за по напред ще опиша и втора, с която да продължа темата. Ще се постарая към описанието да приложа и кадри, които ще извадя от архивите по дискове , кадри непоказвани досега в предни публикации. С тази водна магия се надявам да докосна и вас.
Ще започна с Крушунските каскадни водопади, откъдето започна цялото заболяване, с един портретно ориентиран кадър на една от каскадите.
Андъка - приятен вир около Дряновския манастир, по изградена екопътека, с който пък запечатах първите си кадри от статив. За стативите не ми се говори (задължителна добавка за пейзажи и вирове, водопади, заснети с ниска скорост на затвора ).
Оттам ще насоча вниманието си към еменския 'Момин скок', намиращ се по поречието на река Негованка...
... и хотнишкия Кая Бунар, с изумрудените му падове. Падове служещи за заснемване и разхлада в горещините на летните дни.
За Райското пръскало и живописната природа в национален парк Централен Балкан бях чувал, докато не се убедих лично, посещавайки това прекрасно място - Джендема с отвесните му скали и водопади, падащи от шеметни височини. Тук вече манията ме обзе тотално, породена от величието на природата и в бъдещ план разходките по подобни места се превърнаха в ежедневие. Водопад Райско пръскало води с първо място челната класация за най- висок постоянен водопад на Балканския полуостров - 124 метра, черпещ водите си от снежна пряспа под връх Ботев.
В тетевенския край се криеше доста материал по екопътека 'Под пръските на водопада', извеждаща до тетевенския скок.
Вировете са неизменна част от пейзажа.
Пролетното пълноводие тук ни изненада приятно.
Видимското пръскало е водопад намиращ се в северен Джендем, с височина на пада над 80 метра, което го нарежда на второ място след Райското пръскало. Добавя изящен завършек на сивите алпийски, скални маси в резервата. Понякога природата ни стряска със суровия си вид.
Друг път ни предразполага към спокойствие, с нереалната си чистота и приятното ромолене на нежни падове по феерични пътеки, покрити с неотъпкани листа.С такива елементи на разсъждение се придвижвах по Копренския край на Стара планина, откривайки потайностите на Дуршин скок и Ланжин скок. Спокойни планински вирове, заобградени от камъни и мъх. На такива места се чувствам като в друго измерение, каквото и да означава това :).
Дуршин скок.
И красивите вирове преди Ланжин скок.
Ако имаше и горски феи ... купона щеше да е пълен.
След падовете по Копренската екопътека се пренасям към гиганта Бовска Скакля в Искърското дефиле. Пътеката минава на милиметри от падащите води, което допринася тръпката да е на макс.
Етрополски водопад Варовитец също се представи добре като за пълноводен, за което допринесе пролетното посещение там.
По шарените дръвчета на преден план може да се предположи, че е есен, но не е!
Освен известните Райско и Видимско пръскала, в централните части на Стара планина е пълно с по малко известни водопади, които също не са за подценяване в предвид дебита и разположението си.
Бабското и Сувчарското пръскала са сред тях:
Бабското, намиращо се в Русалийския проход в непосредствена близост до хижа Русалка
и Сувачарското което е леко затънтено, но с повече желание се намира.
Около родното село на Желю Желев - Веселиново е изградена пътека на няколко километра от главния път по която се стига до 2 пада: голям и малък скок, които хванах в сухия летен период и останах разочарован.
Малкия мързелуваше в жегата,...
... а от големия нямаше и следа.
Тези последните им е времето през пролетта и след проливни дъждове, дано успея да ги повторя в подходящото време.
Около село Медвен край Жеравна по приятна пътека се намира воден пад, с име Сини вир. Не е много висок, но местността е приятна, а водите му падат във вир с дълбочина около седем-осем метра.
Емоционално бях изпълнен и от Карловското пръскало, и Чипровския водопад. Два планински водопада, заобградени от много красота.
Карловското пръскало
И бесния пролетен Чипрак на фона на мъглата :).
Като бонус от Врачански балкан ще вмъкна - Боров камък и Врачанска Скакля, с незабравимо хлъзгавите преходи до тях :).
Със село Згориград в далечината.
И сухата пролетно Врачанска Скакля.
Готина публикация!
ОтговорИзтриванеАз също изпитвам афинитет към водопадите,но ти биеш отвсякъде:)