събота, 28 май 2011 г.

Пролет в резерват 'Стара река' 2011 - ден 1

  Миналогодишното есенно посещение на резерват Старата река и емоциите породени от него, бяха достатъчни  за да реша да ги затвърдя в разгара на пролетта. Както казват - "Повторението е майка на знанието".
Есента се очаровах от този приказен кът, въпреки контузиите от липса на екипировка, но сега с необходимите обувки, раница, челник и десетина други джиджавки :) предстоеше да открия още от красотите на парка. След подготовка в търсене на координати за водопад Черното пръскало, което беше като табу за мен, за които искрено благодаря на Евгени Йонков и товарене на раниците с връх, с моя спътник Ники поехме натам. Редовното или 'нередовното' :) ни поредно ранно пътуване ни отведе в началото на стръмната карловска пътека, по която ни очакваха пролетните красоти на резерват 'Старата река'. Предстоеше  да преминем цялата пътека, покрай фееричните завои на Стара река, с посещение на два водопада, три хижи и изкачване на стражът на Стара планина - големия Купен с алпийския си характер и кота 2169 метра. Компания по пътеката ни направиха смокът и усойницата, които срещнахме, но всичко по реда!

Незнам дали годинките ми натежават вече, но стръмните стартове по пътеките ме поизтерзават на моменти, въпреки отказването на цигарките преди две години.
Скалисто - мъгливата пътека ни изведе до баража над Карлово, ...



...а просветляването в далечината обещаваше слънчев и топъл пролетен ден.

Вирчето с име 'Волгата' се представи фотогенично със зеленинката, около него.

Дори мъглата създаде настроение със здравеца в приказната гора.


Очакванията за слизане и качване по реката се сбъднаха от самото начало. Фотоматериал и гледки вървяха ръка за ръка.


Пролетта бе в разгара си, съдейки по пълноводието.

Абстракции също не липсваха, тези тревички изглеждаха все едно оцеляват по ръба на скалата и бушуващите води.
Местен обитател също се наслаждаваше на спокойствието и  хармонията, докато не го обезспокоихме с фото присъствието си.

Поиграхме си, а той взе да се сърди, че ни понахапа. Пуснахме го и продължихме към още красоти.

Приятни изненади се криеха, около всяко вирче, а ние ги откривахме слизайки до реката десетки пъти.

Пълноводието е факт, тръпката от предстоящите водопади се засилваше след всеки завой.

Приток на Стара река  ни отведе и до така наречения водопад Черното пръскало или пръскалото на малкия Башит. Красив и затънтен, въпреки близостта си до пътеката. Очарованието дойде от девствеността на разположението му, достигайки го, прокарвайки пътека, около елхичките и пресичането и на няколко пъти. Вдигнахме голяма валянка със свирката, която носихме. Нямах желание да изненадам големият мъжки мечок, който обитава това място в негова територия, а поснимвайки, катерейки стръмните сипеи, около самия пад, се озъртах като бита лисица. Скуката липсваше както винаги :) .




Вирчето, около местността "Kазаните" се представи пълноводно.

Карловското пръскало също заслужи да бъде видяно, преди да се настаним в хижа Левски.

И тук останах приятно изненадан за разлика от есента, когато водата бе кът. А и тази свежест, която присъстваше, с шумния пад, ни дозареди да се доберем до хижата. С многото снимки  вместо за 4 часа взехме прехода за 10.

Синьото небе добави чуден завършек на пролетния ден, а връх голям Купен се извисяваше гордо на 2169 метра н.в., в очакване да го покорим на другия ден.

следва ден 2

Няма коментари:

Публикуване на коментар