събота, 14 май 2011 г.

Централен Балкан пролет 2011 - ден 1

   Заглавието Централен Балкан с добавка 'пролет' предвещава за здрав двудневен 49 километров пешеходен тур - 'джумбиш' или 'джендемория', кой как му хареса ! В превод думичките са планинарски жаргон за здраво ходене и умора по безкрайните пътеки на Стара планина.
Споменавал съм, че понякога за да организираме ходене, където и да се е стигало до вадене на вода от 9 кладенеца, с безкрайни уговорки, нагласи, следене на прогнози и ред други неща, допринасящи за изнервяне на ситуацията. След бързо кафе и уговорка се разбра, че на следващия ден ще се пътува за Острец (Априлци) , откъдето ще се обходят маркирани и немаркирани маршрути. Идеята на плана беше да се стигне до хижа Тъжа и оттам да се наобиколи по околните върхове и водопади. Спътника ми Ники сподели набързо какво е наумил, а именно да потърсим един позатънтен водопад - 'Пенчовското пръскало'. Еуфорията ме завладя тотално, не бях ходил по неутъпкани пътеки, а водопади с имена Пенчови, Петканови, Хайдушки и т.н. само красяха мислите ми в годините. Предстоеше да срещнем едни от най - девствените кътчета по Старата ни планина, но всичко по реда :).
С обичайното ранно пътуване в 6ч. бяхме на линия за прехода до хижа Тъжа. Форсираните обиколки, които направих преди 2 седмици не ми помогнаха особено. Пътя е доста стръмен, правещ леки завои, покрай респектиращия масив на връх Марагидик (Русалка).
Очертаваше се да хванем прекрасно време в тези два дни, от което живо се нуждаехме по хлъзгавите пътеки.

Кратка почивка...

... и подпиране на снега в очакване на прилив от сила :).

Минути преди хижа Тъжа и чудното време неприсъщо за тези земи.

Една клиширана композиция и право в хижата за подсилване с планински чай.

Отпочинахме и се насочихме за преход към Кадемлийското пръскало. Времето определено ни послуша.

Час след чая бях зареден за нови тръпки, а вида на това бясно чудо сипещо води, разбиващо се с милиони пръски, ме докара до пълна еуфория.

Снимахме го отвсякъде,...

...като записахме и малката Козя стена, с 'пътя' наречен Русалийски проход.

Не пропуснах да се покетря по камъните и до самия пад, иначе трябваше да съм луд :) . А за измокрената до неузнаваемост техника...

Както споменах оттук, оттам покатерих се навсякъде, позадоволих интереса! А той беше голям!

След почивка и чай, се изкатерихме и до връх Марагидик 1889 метра, от който се откриват страховити гледки към скалните маси на резерват Северен джендем.

Връх Марагидик...

...и хижа Тъжа в ниското, денивелация около 500 метра. Не че се оплаквам, но рязкото изкачване от 60 метра в Русе до 1889 метра тук за един ден не ми повлия много добре. Подхвана ме един задух и чудо.

А Ботев връх се откри. Там времето е благоприятно в 50-60 дни от годината.

В посока върховете малък и голям Кадемлия. По информация е чудо да се видят непокрити от облаци и мъгла. Е ние имахме късмет.

Седнах и се загледах :) по огромните масиви. Големината им  личи от последните две снимки. За пресъздаването на мащаба използвах човека  на скалите!


В хижата ни чакаше истудената ракия, а свежия сън ни зареди за 12 часовия преход, с който ще стартираме утрешния ден :).

Следва ден 2

3 коментара:

  1. Ако прехода е бил май месец, защо дърветата са още оголени?

    ОтговорИзтриване
  2. Защото по високото винаги е така. Предната седмица имаше зелени дръвчета по ниското в Чипровци, но тук където сме, е на височина около 1500-2000метра.

    ОтговорИзтриване
  3. Все едно е да ме попиташ - защо има сняг щом е май месец? :)

    ОтговорИзтриване