петък, 29 април 2011 г.

Великите обиколки на България пролет 2011

ЧАСТ 1

   С това заглавие започвам публикациите си в блога, когато сам или с приятели със сходна на моята 'болест' - фотография и туризъм, организираме грандиозен план и пристъпим към изпълнението му. Обикновенно 'велики обиколки' се получават в пролетния сезон, след дългата зимна летаргия, която ме затваря в къщи поради ред причини. Тогава имам достатъчно време да се зазяпвам в google, разглеждайки интересни обекти ( най вече планински водопади и пещери) :) и да си кроя планове за туристически разходки, съчетани с много километри по родните пътища, в живописната ни родина. Тази година планирах да се разходим по северозападния край на България за три дена, затова ще разделя фото разказа на три части, за да не претоварвам читателя излишно. В тези три дни - етапа от форсираното 950 километрово пътуване, любовта ни към природата и хобито-фотография, ще отведе мен и моят спътник на чудни места, където ще поснимаме и ще се разходим далеч от всичко в шумния град. Начертаната 'схема' водеше към преминаването на следните обекти:

- природен гео парк Искър-Панега
- пещера Проходна
- пещера Свирчовица
- скален феномен Божи мост
- водопад Врачанска скакля
- село Згориград
- екопътека Боров камък с едноименния водопад
- пещерата Леденика
- Лопушански манастир
- Чипровски манастир
- Гушовски манастир
- екопътека Дамяница
- пещера Магура

С подходящото за сезона време, което по прогноза не бе предвидено разходката обещаваше да е перфектна, по подбалканските пътища, лъкатушещи покрай респектиращите планински масиви.

Както винаги натоварихме колата с връх :), като за преход в Камбоджа, с тежката артилерия от фотоапарати, стативи, раници, всякакви туристически екипировки за планина и с ранно пътуване неусетно наближихме първия обект - гео парк Искър-Панега, намиращ се след Луковит по пътя Русе-София.

Пролетта настъпва с пълна сила, време е за снимки :).





По едно от мостчетата навлизаме в парка.

Тук реших да снимам тази 'постройка', която се вписа добре с тревичките на преден план.

Дълбочината и кристалната вода на това мини езерце също изглеждаше прилично, със скалите оглеждащи се в него.

Мостче закрепено към отвесната скала си е тръпка за преминаване, по пукащите дъски над водите на река Искър, а е и доста фотогенично, с надвисналите пролетни клонки.

По него исках да премина, гледайки снимки в нета, заради което посетихме и парка.


До колкото знам пътеката на този парк е доста дълга - над 10 километра, но ние преминахме транзит до тук защото имахме и други планове за раьона на Карлуково, а времето лети неусетно.

Продължавайки към село Карлуково се показа и скалния феномен - пещерата Проходна, която е с най-дългия пещерен тунел в България.

Автомобилите се движат по пътя над нея.

За мащабите на Проходна пещера... коментарите са излишни.


Пещерата е естествено осветена от 'очите на бога' - два отвора, образувани естествено от просмукващите се води през тавана и.

Отново да поговорим за мащаба - респект.

И милион и осмия туристически кадър на 'очите'.


В общи линии през целия ни престой тук някой ни гледаше, не ни беше скучно.

Поглед и от другия вход-изход, където зеленинката се вписваше свежо на фона на сивите скални маси, абе пролетно едно такова :).

Който е посещавал Деветашката пещера, Чудните мостове, Божи мост и ред подобни осветени куполни скални образувания знае, че се снима трудно, заради силната осветеност през входове и сводове. Днес беше облачно, което допринесе за по приличен вид на кадрите. Композициите на подобни места изобилстват, затова не се и чудихме дълго, откъде да снимаме.

Пещерняци в раьона ни осведомиха, че на 7-8 минути път от Проходна има пещера с името 'Свирчовица'. Не се зачудихме нито за миг и скоро бяхме там.





Не е голяма пещера и да е с много образувания, но пък последните две снимки с осветеността на входа и ме изпълниха, и като че ми допаднаха най много, а относно откриването на пещерата - да живее GARMIN навигацията :).


И тук не загубихме много време и скоро колата 'летеше' над стотиците дупки към селата Чирен и Лиляче, към скалния феномен 'Божи мост' или жабокрек. През него преминава река Лиляшка бара.



Харесва ми да минавам по стари мостчета, които и тук бяха в изобилие.



Вертикалната посока на свода също се вписа добре на снимка.



Крепост Градището над 'Жабокрек' също послужи за заснемване, записахме я в мемоарите :).

И в обратна посока към следващата ни цел, а именно масивът на врачански Балкан, откъдето след броени минути ще изкачваме стръмно каменистата и хлъзгава пътека, която ще ни изведе до водопад Врачанската скакля.

Водопад Врачанска скакля е най - високият, но непостоянен водопад в България, с величествения си пад от 141 метра, който както ще се види след малко дори през пролетта е в криза.

Поглед от стръмната пътека, в посока град Враца. Въпреки че не беше валяло, не можахме да избегнем хлъзгавите сипеи от камънаци. Не искам дори за миг да си помисля да се кача тук след, или по време на дъжд. Който се е качвал знае за какво иде реч :).


Прехода не е особено тежък, но на мен ми се увидя, в предвид натоварената програма през деня. На места изнемогвах от умора и със сетни усилия кретах като мравка.

Ето го и него. Не напразно е неофициален най - висок в България, за разлика от Райското пръскало. Просто водата тук си е кът.

В долната му част ромолеше мързеливо поточе.


Като мащабите на природата отново респектираха.


Заслизахме към колата, в посока село Згориград, където щяхме да се отдадем на заслужена почивка, след изморителния пролетен ден.

Там ни посрещна приятна църква, която също отнесе наснимване...

... и след ароматно кафе по 'местному' :) към Боров камък, където разпънахме палатката и откъдето на другия ден щяхме да опълзим до едноименния водопад, по най-стръмната екопътека в България.

Разполагахме с броени минути, за да хванем огретите от последните слънчеви лъчи скали и тичахме като обезумели, в търсене на гледни точки.






Открих едно борово клонче и с това предния план за следващата снимка бе готов.

Седнах до него да се запечатам и аз на фона на скалите, а по изтерзания ми поглед личеше, че наистина е време да се позапрем за почивка и сън. Балкана нямаше къде да избяга, :) а огъня нас чакаше.

СЛЕДВА 2 ДЕН

1 коментара:

  1. Чудесен фоторазказ Мартине хареса ми много както и местата които си посетил.

    ОтговорИзтриване