петък, 29 април 2011 г.

Великите обиколки на България пролет 2011

ЧАСТ 1

   С това заглавие започвам публикациите си в блога, когато сам или с приятели със сходна на моята 'болест' - фотография и туризъм, организираме грандиозен план и пристъпим към изпълнението му. Обикновенно 'велики обиколки' се получават в пролетния сезон, след дългата зимна летаргия, която ме затваря в къщи поради ред причини. Тогава имам достатъчно време да се зазяпвам в google, разглеждайки интересни обекти ( най вече планински водопади и пещери) :) и да си кроя планове за туристически разходки, съчетани с много километри по родните пътища, в живописната ни родина. Тази година планирах да се разходим по северозападния край на България за три дена, затова ще разделя фото разказа на три части, за да не претоварвам читателя излишно. В тези три дни - етапа от форсираното 950 километрово пътуване, любовта ни към природата и хобито-фотография, ще отведе мен и моят спътник на чудни места, където ще поснимаме и ще се разходим далеч от всичко в шумния град. Начертаната 'схема' водеше към преминаването на следните обекти:

- природен гео парк Искър-Панега
- пещера Проходна
- пещера Свирчовица
- скален феномен Божи мост
- водопад Врачанска скакля
- село Згориград
- екопътека Боров камък с едноименния водопад
- пещерата Леденика
- Лопушански манастир
- Чипровски манастир
- Гушовски манастир
- екопътека Дамяница
- пещера Магура

С подходящото за сезона време, което по прогноза не бе предвидено разходката обещаваше да е перфектна, по подбалканските пътища, лъкатушещи покрай респектиращите планински масиви.

Както винаги натоварихме колата с връх :), като за преход в Камбоджа, с тежката артилерия от фотоапарати, стативи, раници, всякакви туристически екипировки за планина и с ранно пътуване неусетно наближихме първия обект - гео парк Искър-Панега, намиращ се след Луковит по пътя Русе-София.

Пролетта настъпва с пълна сила, време е за снимки :).





По едно от мостчетата навлизаме в парка.

Тук реших да снимам тази 'постройка', която се вписа добре с тревичките на преден план.

Дълбочината и кристалната вода на това мини езерце също изглеждаше прилично, със скалите оглеждащи се в него.

Мостче закрепено към отвесната скала си е тръпка за преминаване, по пукащите дъски над водите на река Искър, а е и доста фотогенично, с надвисналите пролетни клонки.

По него исках да премина, гледайки снимки в нета, заради което посетихме и парка.


До колкото знам пътеката на този парк е доста дълга - над 10 километра, но ние преминахме транзит до тук защото имахме и други планове за раьона на Карлуково, а времето лети неусетно.

Продължавайки към село Карлуково се показа и скалния феномен - пещерата Проходна, която е с най-дългия пещерен тунел в България.

Автомобилите се движат по пътя над нея.

За мащабите на Проходна пещера... коментарите са излишни.


Пещерата е естествено осветена от 'очите на бога' - два отвора, образувани естествено от просмукващите се води през тавана и.

Отново да поговорим за мащаба - респект.

И милион и осмия туристически кадър на 'очите'.


В общи линии през целия ни престой тук някой ни гледаше, не ни беше скучно.

Поглед и от другия вход-изход, където зеленинката се вписваше свежо на фона на сивите скални маси, абе пролетно едно такова :).

Който е посещавал Деветашката пещера, Чудните мостове, Божи мост и ред подобни осветени куполни скални образувания знае, че се снима трудно, заради силната осветеност през входове и сводове. Днес беше облачно, което допринесе за по приличен вид на кадрите. Композициите на подобни места изобилстват, затова не се и чудихме дълго, откъде да снимаме.

Пещерняци в раьона ни осведомиха, че на 7-8 минути път от Проходна има пещера с името 'Свирчовица'. Не се зачудихме нито за миг и скоро бяхме там.





Не е голяма пещера и да е с много образувания, но пък последните две снимки с осветеността на входа и ме изпълниха, и като че ми допаднаха най много, а относно откриването на пещерата - да живее GARMIN навигацията :).


И тук не загубихме много време и скоро колата 'летеше' над стотиците дупки към селата Чирен и Лиляче, към скалния феномен 'Божи мост' или жабокрек. През него преминава река Лиляшка бара.



Харесва ми да минавам по стари мостчета, които и тук бяха в изобилие.



Вертикалната посока на свода също се вписа добре на снимка.



Крепост Градището над 'Жабокрек' също послужи за заснемване, записахме я в мемоарите :).

И в обратна посока към следващата ни цел, а именно масивът на врачански Балкан, откъдето след броени минути ще изкачваме стръмно каменистата и хлъзгава пътека, която ще ни изведе до водопад Врачанската скакля.

Водопад Врачанска скакля е най - високият, но непостоянен водопад в България, с величествения си пад от 141 метра, който както ще се види след малко дори през пролетта е в криза.

Поглед от стръмната пътека, в посока град Враца. Въпреки че не беше валяло, не можахме да избегнем хлъзгавите сипеи от камънаци. Не искам дори за миг да си помисля да се кача тук след, или по време на дъжд. Който се е качвал знае за какво иде реч :).


Прехода не е особено тежък, но на мен ми се увидя, в предвид натоварената програма през деня. На места изнемогвах от умора и със сетни усилия кретах като мравка.

Ето го и него. Не напразно е неофициален най - висок в България, за разлика от Райското пръскало. Просто водата тук си е кът.

В долната му част ромолеше мързеливо поточе.


Като мащабите на природата отново респектираха.


Заслизахме към колата, в посока село Згориград, където щяхме да се отдадем на заслужена почивка, след изморителния пролетен ден.

Там ни посрещна приятна църква, която също отнесе наснимване...

... и след ароматно кафе по 'местному' :) към Боров камък, където разпънахме палатката и откъдето на другия ден щяхме да опълзим до едноименния водопад, по най-стръмната екопътека в България.

Разполагахме с броени минути, за да хванем огретите от последните слънчеви лъчи скали и тичахме като обезумели, в търсене на гледни точки.






Открих едно борово клонче и с това предния план за следващата снимка бе готов.

Седнах до него да се запечатам и аз на фона на скалите, а по изтерзания ми поглед личеше, че наистина е време да се позапрем за почивка и сън. Балкана нямаше къде да избяга, :) а огъня нас чакаше.

СЛЕДВА 2 ДЕН
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

1 коментара:

  1. Чудесен фоторазказ Мартине хареса ми много както и местата които си посетил.

    ОтговорИзтриване