петък, 1 април 2011 г.

Средновековен град Червен в сияние на звездна светлина

   Броени минути след описването на предишния блог за град Червен Цък,  поствайки една от снимките ми се зароди гениалната идея, че това е мястото, на което ще опитам първите си по сериозни опити в нощната фотография и се надъхах толкова сериозно, че чак въздухът не ми стигна :). Проблемът е, че като си наумя нещо, то трябва да стане на мига, но в този случай, нощно снимане би било осъществимо само ако има чисто небе обсипано със звезди и липса на вятър. Къде на шега, къде на истина нещата се случиха като по сценарий. Очертаваше се приятна макар и студена нощ с чисто звездно небе и лек едва доловим ветрец, който в повечето ми посещения на това място се е мъчил да ме събаря. Събрах багажа в новата раница, натоварих апарата в колата и по тъмно поех натам. Като това 'по тъмно поех натам' беше първата ми грешка за нощна фотография, която ще се постарая да не повтарям! Чувал съм, че е хубаво човек да се установи от по рано на мястото, където е решил да снима, за да си намери подходяща композиция, а не в тъмното като мен да се чуди дали е хванал повече от земята или дали обекта му не излиза от кадър. Бях се надъхал сериозно да поснимам дълги експонации, но оскъдното осветление ми направи пришки на нервите. Добре че спътника ми носеше допълнителна светкавица, която използвахме за осветяване на основния обект, а именно триетажната бойна кула на крепостта. Движейки се покрай руините на средновековния град, чудейки се къде да стъпим тайно благославяхме мощните челни ламби, с които разполагахме. Ламби, без които разходката ни би се превърнала в провал. В търсене на композиции и гледни точки установихме, че ще видим много зор за успешното откриване на фокусна точка по тъмната крепост. Дойде ни наум една хитринка, която се оказа сполучлива. Светнахме с фенерче от крепоста към фотоапаратите и по светлинката установихме фокусните точки. Голямо моткане беше.

Първата снимка която сметнах за банална, като че ли би изглеждала добре на половин часова експонация, но и това е нещо.

Последва и втората, на която двама младежи (ние) размахваха по странен начин фенерчета и лампи правейки се на джедаи, докато апаратите снимаха, а ето го и фото резултата :).

Целия настръхнах от воя на чакали и вълци, който прониза тишината, а сенките от стените на крепостта подсилваха ефекта. На моменти дори ни се привиждаха разни неща.
Идеите ми за палаткуване на това място бързо се изпариха,...

... а с тях започна да се изпарява и заряда на батерията, която правеше поредната снимка.



Понаправихме някоя и друга снимка слушайки вълците и се прибрахме. Определено мисля в скоро време да повторя първата снимка, само че с по дълго време на експонация. Тръпката по такива места е винаги на макс :).
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

2 коментара:

  1. Мдам, забавно е посред нощ, всякакви звуци изскачат. Иначе това място на лунна светлина ми се струва, че ще заспи :)

    ОтговорИзтриване
  2. Дам, наистина като всичко наоколо е тъмно и чуеш някой звук и примираш от страх, особено пък ако си сам... вие поне сте били двама, пак по-добре :) Иначе най-доброто осветление е много ниска луна в гръб.

    ОтговорИзтриване