петък, 1 април 2011 г.

Средновековен град Червен в сияние на звездна светлина

   Броени минути след описването на предишния блог за град Червен Цък,  поствайки една от снимките ми се зароди гениалната идея, че това е мястото, на което ще опитам първите си по сериозни опити в нощната фотография и се надъхах толкова сериозно, че чак въздухът не ми стигна :). Проблемът е, че като си наумя нещо, то трябва да стане на мига, но в този случай, нощно снимане би било осъществимо само ако има чисто небе обсипано със звезди и липса на вятър. Къде на шега, къде на истина нещата се случиха като по сценарий. Очертаваше се приятна макар и студена нощ с чисто звездно небе и лек едва доловим ветрец, който в повечето ми посещения на това място се е мъчил да ме събаря. Събрах багажа в новата раница, натоварих апарата в колата и по тъмно поех натам. Като това 'по тъмно поех натам' беше първата ми грешка за нощна фотография, която ще се постарая да не повтарям! Чувал съм, че е хубаво човек да се установи от по рано на мястото, където е решил да снима, за да си намери подходяща композиция, а не в тъмното като мен да се чуди дали е хванал повече от земята или дали обекта му не излиза от кадър. Бях се надъхал сериозно да поснимам дълги експонации, но оскъдното осветление ми направи пришки на нервите. Добре че спътника ми носеше допълнителна светкавица, която използвахме за осветяване на основния обект, а именно триетажната бойна кула на крепостта. Движейки се покрай руините на средновековния град, чудейки се къде да стъпим тайно благославяхме мощните челни ламби, с които разполагахме. Ламби, без които разходката ни би се превърнала в провал. В търсене на композиции и гледни точки установихме, че ще видим много зор за успешното откриване на фокусна точка по тъмната крепост. Дойде ни наум една хитринка, която се оказа сполучлива. Светнахме с фенерче от крепоста към фотоапаратите и по светлинката установихме фокусните точки. Голямо моткане беше.

Първата снимка която сметнах за банална, като че ли би изглеждала добре на половин часова експонация, но и това е нещо.

Последва и втората, на която двама младежи (ние) размахваха по странен начин фенерчета и лампи правейки се на джедаи, докато апаратите снимаха, а ето го и фото резултата :).

Целия настръхнах от воя на чакали и вълци, който прониза тишината, а сенките от стените на крепостта подсилваха ефекта. На моменти дори ни се привиждаха разни неща.
Идеите ми за палаткуване на това място бързо се изпариха,...

... а с тях започна да се изпарява и заряда на батерията, която правеше поредната снимка.



Понаправихме някоя и друга снимка слушайки вълците и се прибрахме. Определено мисля в скоро време да повторя първата снимка, само че с по дълго време на експонация. Тръпката по такива места е винаги на макс :).

3 коментара:

  1. Greetings from USA! Your blog is really cool.
    Are you living in Bulgaria?
    You are welcomed to visit me at:
    http://blog.sina.com.cn/usstamps
    Thanks!

    ОтговорИзтриване
  2. Мдам, забавно е посред нощ, всякакви звуци изскачат. Иначе това място на лунна светлина ми се струва, че ще заспи :)

    ОтговорИзтриване
  3. Дам, наистина като всичко наоколо е тъмно и чуеш някой звук и примираш от страх, особено пък ако си сам... вие поне сте били двама, пак по-добре :) Иначе най-доброто осветление е много ниска луна в гръб.

    ОтговорИзтриване