неделя, 31 август 2014 г.

С парапланер порим небесата :)

    Дойде време да изпълня едно от нещата, които винаги са ме карали минавайки покрай високите части на планините, да вдигна замечтано поглед и да се насладя на порещите небесата парапланери. Чувството е необяснимо, то е невероятно, щом човек веднъж полети! :)
Исках да направя интересни снимки от високо, но това така и не се случи, трудно се снима от летящото крило... Това, което запечатахме и остана завинаги в нас бе чувството за свобода, орловия поглед вперен в хоризонта, вятъра свирещ в косите, ха-ха, добре е да поясня, че почти нямам коса, но така си е лафа! :)

Докато инструкторът подготвяше крилото за полета, изпратихме предните късметлии летящи в тандем.


Скоро последвахме своя път и полетяхме...

Ждрелото на Манастирска река остана в краката ни!

Както и съседното, ждрелото на река Леевица! И в двете съм вършал с въжета и инвентар, сега и полетях над тях. :)

Покривите на къщи и блокове са като глави на карфици.



Ждрелото на река Леевица в близък план, прорязано от уникалните водопади там и блоковете на квартал Сарая! :)

Погледи, погледи.........


За съжаление земята се приближава с всяка изминала минута, паркинга на лифта над град Сопот и поляната, на която кацат парапланеристите.

На Катя и се падна жена инструктор, случили са турболенция със сила 5,5 по скала от 6..... Казаха е било вълнуващо... При мен инструкторът се съгласи да правим лупинги, доста ми се завъртя главата, като изпих няколко бири, още повече..... :)

Парапланеризмът е голяма краста и много скъп екстремен спорт, човек веднъж хване ли се на това хоро, работата става сериозна... Все пак е добре да се опита! До скоро! :)

сряда, 27 август 2014 г.

Бънджи скок

 Бънджи скок - адреналинова инжекция! :)

    Лудостта по бънджи идеята е широко разпространена в цял свят. В зародиш идва от племената на остров Пентекост в Тихият океан, които скачали от бамбукови естакади с въжета от лиани (предполага се е било много болезнено, предвид статичното падане, но така мъжете са доказвали своята зрялост)! На някои места скачането с "ластика" в бездната е законно, на други - не! Първия съвременен бънджи скок завършил с арест на четиримата членове на екстремния клуб. В днешно време идеята е ескалирала дотам, че се скача откъде ли не: мостове, пещерни сводове, естакади, кранове, някои сгради, че и от балони дори, има и скокове от балкони, но това е друга болест... За по-екстремно настроените ентусиасти се организират тандеми, скокове през нощта, а за да бъде адреналиновата инжекция с най-голяма кубатура, се организира бънджи турне (много скокове, за определен период от време на различни места). :) Не бих се наел да пиша за бънджи скоковете (беше отдавна), но в последно време екстремизмите, които правя някак не ме докосват адреналиново и си припомних няколко скока, които направих в годините от различни места в доброто старо време!

Заниманието никак не е евтино ако се приравни към времетраенето му, но е едно от нещата, които съм правил с най-голямо удоволствие... :)

Започвам с Аспаруховия мост. Помня как запалих колата от град Русе и в двете посоки навъртях, около 500км. за няколко часа... То не, че разстоянието е толкова, но се забихме в Макдоналдс после на разбор, че ги навъртяхме едни... Сега ще кажете, че бънджи скокът е бил предлог, а всъщност сме отишли да се натъпчем с вредните хамбургери... :)

Самата мисъл за това, което го чака човек обаче надничайки, бездната под краката, тънкото перило на моста, на което човек стъпил, сетивата му се изострят до неузнаваемост, полъха на вятъра, притеглянето, свободата... Инстинкта за самосъхранение като с оловни тежести бетонира тялото, сърцето пребива околните ребра, а мозъкът буквално завира! :) Секунда след секунда, времето засилва приливът на адреналин, който по време на полета се напомпва до критичните нива. За пияниците надуващи клаксоните си преминавайки по моста ми е беден речника, те си знаят колко шумно ги изпращах на майната им... :)



Удоволствието от свободното падане продължава много кратко! Човек се озовава бързо до земята от земното притегляне и динамичната сила на "ластика" го връща за още толкова кратко, и така няколко пъти. После те вдигат с въже и карабинер за сбруята/седалката посредством лебедка, и всеки кой откъдето е! :) Това, което остава обаче, ми държа влага почти два дни. Помня дори, че вечерта не можех да заспя от еуфория, а на другия ден все едно ми бяха препрограмирали чипа. Толкова изчистен от абсурдното ежедневие се чувствах. Сега ще кажете, че е от адреналиновата ми зависимост, но?


Година по-късно гласчето пошушна отново, така реших да презаредя батериите и със скок от друг мост, този край село Писанец. Първоначалната идея обаче потуши сякаш огъня на тръпката, случваше ми се за втори път и знаех какво да очаквам. Това разбира се не попречи да се напомпя с адреналин. Профучаващите тирове по моста и силния вятър, който присъстваше, допълваха сцената. Този път скочих веднага, за разлика от предишния, в който постоях няколко минути оловно скован върху перилото на моста... Сега се сетих и за рапелните установки в последно време, а с идеи опаковани във финанси има какво да се прави за сто години напред...:)



Остава трети опит за скок или от по-високо (например моста на Витиня-120м.), или по тъмно и да не се каня много, но приключвам с тези опити, ще ми се да се забъркам в нещо случващо се от по-високо, снимане и полет с парапланер! Гъделът ще е голям... :)

понеделник, 25 август 2014 г.

ЦПШ Мальовица - Виа ферата Мальовица - Мальовишки езера - връх Орлето - Еленино езеро


  По познатата и вече отработена схема с късно тръгване в събота след обяд, се озовахме по тъмно на хижа Мальовица, където под обсипаното с милион звезди небе разпънахме палатките. Имаше някаква предстояща драма в небето, през нощта щеше да вали як дъжд, но ние разбира се се радвахме, в предвид това, че все още нищо не се случваше...

На сутринта обаче с излизането от палатката се разбра, че ще има мегдан за преход. Облаците се бяха разнесли! Имаше и постен изгрев без грам облаче! Делчо и Мариана щяха да ходят да се покълчат на връх Зли зъб и после да се фукат във фейсбука с резултата. Ми няма лошо, въпреки, че не ги разбирам аз тези работи. Бях заредил в раницата катерачния инвентар, отдавна точех лиги по огрятите на снимката скали и пътят на железата там - Виа ферата над хижа Мальовица! :)


Хижа Мальовица в ранното утро.

Приготвих набързо нещата, сложих фоточантата в раницата и покрай плантациите с боровинки, които ми дадоха свежо начало, поех по улеят към скалите над хижата.

А ето ги и тях, слънцето скоро щеше да се покаже съвсем и да скапе околния пейзаж!

Поглед напред, запомнете тази позиция, :) наложи се да я оттренирам нагоре-надолу два пъти, защото капачката на обектива падаше! :)  По-трудната част от фератата обаче беше това да направя някакви снимки, докато вися от най-екстремната и част без да остана без фотоапарат...:)

Поглед надолу след първите скали.

Модата на "Селфито" взе да преминава, а аз още нямах подобно произведение, ето ти, каква по-добра поза от това! :)


Наскоро някъде тук почина човек, който си разкачил осигуровката преди да се осигури на следващото звено от веригата... Подхлъзнал се и...

Продължих със селфските снимки и на по-интересни места. Всеки един поглед, като че ли плати цената на постоянното слизане и качване по определени пасажи за да връщам скапаната капачка на фотообектива, която постоянно се закачаше за ръбчета на скалите и падаше. Имаше определено количество адреналин, висях на прусеците за седалката и с две ръце държах къде апарата, къде стисках капачката на обектива... :)

Показал съм нагледно как трябва да се преминава парапета. Долният осигурителен прусик не трябва да се разкача, преди да е "щракнат" горния! То е близко до акъла, но все пак! :) Карабинерите ми далеч не са от най-подходящите за преминаване по Виа ферата, но тъй като нямам такива с автоматична муфа, си ползвах тези, през които обикновено спускам рапели, става малко по-бавно, но като цяло се ядва! :) Има едни специални динамични джаджи, наречени "фератници", с които при падане човек има по-голям шанс да не се пребие... 

Осигуряването по този начин е правилно с осигуровка за "стъпалата"...


Хижата остана в ниското.

Нагоре към следващия участък. Тук капачката падна още 2 пъти, не че струва кой знае колко, но имаше опасност да потроша скъпите филтри навити върху фотообектива, затова чинно, псувайки и ритайки се разхождах нагоре-надолу (следващия път ще я залепя с тиксо)! :)

Поизморен, с поизтрита кожа на ръцете (ръкавиците ми са с половин пръсти) и схванати ръце излязох в клека по пътеката извеждаща в задния двор на връх Мальовица и връх Орлето (Орлето, лявото остро предвършие на масивния връх Мальовица).

Мальовишки езера и динамиката на времето бълваха кадър след кадър.

Могъщия гръбнак на връх Мальовица.

Невероятно диво и доста по-непосещавано място, извън стандартните туристически пътеки. Срещнах само един човек тук, който се качил на връх Орлето, в ръце държеше туристическите си обувки и ходеше бос! Събра ми очите! :)

Тази ми стои по-добре с лек кроп на предния план. :) Тъкмо мислех да обядвам, но вятърът наклони везните да си променя набързо решението! :)



Циркуса с Мальовишки езера, откъдето и да снима си е фотогеничен. Тук вече драпам по улея между връх Орлето и връх Мальовица.


И улеят в близък план, по стената се катереха алпинисти. С Делчо се чухме да раздуем клюката - кой, къде, какво, защо, как? :) На заслон БАК било пълно с палатки, алпинисти щъкат здраво в този алпийски район! :)


Докато пълзях по улея група алпинисти кротко си катереха по стената.

А аз трябваше да изляза във V образната част на ръба.



С излизането от улея се показа и Еленино езеро. Делчо пълзяха в това време по отсрещните ръбове.



Най-накрая се показа и котата на връх Орлето, на който се качих преди да сляза на завет да обядвам.

Последен поглед към Мальовишки езера и скалите в далечината, по които се набирах като глист на буца... :)

Не спирах да пуцам по нищо неподозиращите алпинисти от ръба над тях, долавяйки мащаба на стената! :)


И обичайната гледка от "Втора тераса". Пътеката вреше, стотици хора щъкаха към върха закъсняващи и неспирните им въпроси от рода на - "колко остава до Страшното езеро" (за незнаещите, въпросното езеро далеч не се намира в този край на планината) ме изпратиха до палатките, около хижа Мальовица. :) 

Начесах два особено силни сърбежа с изкачването по Виа ферата Мальовица и прехода през дивия циркус на Мальовишки езера. Очакваме с нетърпение началото на есента, когато феерията от цветове ще изригне в топли нюанси и по билата на красивите ни планини. 

До скоро! :)