"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
По познатата и вече отработена схема с късно тръгване в събота след обяд, се озовахме по тъмно на хижа Мальовица, където под обсипаното с милион звезди небе разпънахме палатките. Имаше някаква предстояща драма в небето, през нощта щеше да вали як дъжд, но ние разбира се се радвахме, в предвид това, че все още нищо не се случваше...
На сутринта обаче с излизането от палатката се разбра, че ще има мегдан за преход. Облаците се бяха разнесли! Имаше и постен изгрев без грам облаче! Делчо и Мариана щяха да ходят да се покълчат на връх Зли зъб и после да се фукат във фейсбука с резултата. Ми няма лошо, въпреки, че не ги разбирам аз тези работи. Бях заредил в раницата катерачния инвентар, отдавна точех лиги по огрятите на снимката скали и пътят на железата там - Виа ферата над хижа Мальовица! :)
Хижа Мальовица в ранното утро.
Приготвих набързо нещата, сложих фоточантата в раницата и покрай плантациите с боровинки, които ми дадоха свежо начало, поех по улеят към скалите над хижата.
А ето ги и тях, слънцето скоро щеше да се покаже съвсем и да скапе околния пейзаж!
Поглед напред, запомнете тази позиция, :) наложи се да я оттренирам нагоре-надолу два пъти, защото капачката на обектива падаше! :) По-трудната част от фератата обаче беше това да направя някакви снимки, докато вися от най-екстремната и част без да остана без фотоапарат...:)
Поглед надолу след първите скали.
Модата на "Селфито" взе да преминава, а аз още нямах подобно произведение, ето ти, каква по-добра поза от това! :)
Наскоро някъде тук почина човек, който си разкачил осигуровката преди да се осигури на следващото звено от веригата... Подхлъзнал се и...
Продължих със селфските снимки и на по-интересни места. Всеки един поглед, като че ли плати цената на постоянното слизане и качване по определени пасажи за да връщам скапаната капачка на фотообектива, която постоянно се закачаше за ръбчета на скалите и падаше. Имаше определено количество адреналин, висях на прусеците за седалката и с две ръце държах къде апарата, къде стисках капачката на обектива... :)
Показал съм нагледно как трябва да се преминава парапета. Долният осигурителен прусик не трябва да се разкача, преди да е "щракнат" горния! То е близко до акъла, но все пак! :) Карабинерите ми далеч не са от най-подходящите за преминаване по Виа ферата, но тъй като нямам такива с автоматична муфа, си ползвах тези, през които обикновено спускам рапели, става малко по-бавно, но като цяло се ядва! :) Има едни специални динамични джаджи, наречени "фератници", с които при падане човек има по-голям шанс да не се пребие...
Осигуряването по този начин е правилно с осигуровка за "стъпалата"...
Хижата остана в ниското.
Нагоре към следващия участък. Тук капачката падна още 2 пъти, не че струва кой знае колко, но имаше опасност да потроша скъпите филтри навити върху фотообектива, затова чинно, псувайки и ритайки се разхождах нагоре-надолу (следващия път ще я залепя с тиксо)! :)
Поизморен, с поизтрита кожа на ръцете (ръкавиците ми са с половин пръсти) и схванати ръце излязох в клека по пътеката извеждаща в задния двор на връх Мальовица и връх Орлето (Орлето, лявото остро предвършие на масивния връх Мальовица).
Мальовишки езера и динамиката на времето бълваха кадър след кадър.
Могъщия гръбнак на връх Мальовица.
Невероятно диво и доста по-непосещавано място, извън стандартните туристически пътеки. Срещнах само един човек тук, който се качил на връх Орлето, в ръце държеше туристическите си обувки и ходеше бос! Събра ми очите! :)
Тази ми стои по-добре с лек кроп на предния план. :) Тъкмо мислех да обядвам, но вятърът наклони везните да си променя набързо решението! :)
Циркуса с Мальовишки езера, откъдето и да снима си е фотогеничен. Тук вече драпам по улея между връх Орлето и връх Мальовица.
И улея в близък план, по стената се катериха алпинисти. С Делчо се чухме да раздуем клюката - кой, къде, какво, защо, как? :) На заслон БАК било пълно с палатки, алпинисти щъкат здраво в този алпийски район! :)
Докато пълзях по улея група алпинисти кротко си катереха по стената.
А аз трябваше да изляза във V образната част на ръба.
С излизането от улея се показа и Еленино езеро. Делчо пълзяха в това време по отсрещните ръбове.
Най-накрая се показа и котата на връх Орлето, на който се качих преди да сляза на завет да обядвам.
Последен поглед към Мальовишки езера и скалите в далечината, по които се набирах като глист на буца... :)
Не спирах да пуцам по нищо неподозиращите алпинисти от ръба над тях, долавяйки мащаба на стената! :)
И обичайната гледка от "Втора тераса". Пътеката вреше, стотици хора щъкаха към върха закъсняващи и неспирните им въпроси от рода на - "колко остава до Страшното езеро" (за незнаещите, въпросното езеро далеч не се намира в този край на планината) ме изпратиха до палатките, около хижа Мальовица. :)
Начесах два особено силни сърбежа с изкачването по Виа ферата Мальовица и прехода през дивия циркус на Мальовишки езера. Очакваме с нетърпение началото на есента, когато феерията от цветове ще изригне в топли нюанси и по билата на красивите ни планини.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Рила планина - пешеходни и алпийски преходи
Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Красиво написано, благодаря! =)
ОтговорИзтриване