понеделник, 25 август 2014 г.

ЦПШ Мальовица - Виа ферата Мальовица - Мальовишки езера - връх Орлето - Еленино езеро


  По познатата и вече отработена схема с късно тръгване в събота след обяд, се озовахме по тъмно на хижа Мальовица, където под обсипаното с милион звезди небе разпънахме палатките. Имаше някаква предстояща драма в небето, през нощта щеше да вали як дъжд, но ние разбира се се радвахме, в предвид това, че все още нищо не се случваше...

На сутринта обаче с излизането от палатката се разбра, че ще има мегдан за преход. Облаците се бяха разнесли! Имаше и постен изгрев без грам облаче! Делчо и Мариана щяха да ходят да се покълчат на връх Зли зъб и после да се фукат във фейсбука с резултата. Ми няма лошо, въпреки, че не ги разбирам аз тези работи. Бях заредил в раницата катерачния инвентар, отдавна точех лиги по огрятите на снимката скали и пътят на железата там - Виа ферата над хижа Мальовица! :)


Хижа Мальовица в ранното утро.

Приготвих набързо нещата, сложих фоточантата в раницата и покрай плантациите с боровинки, които ми дадоха свежо начало, поех по улеят към скалите над хижата.

А ето ги и тях, слънцето скоро щеше да се покаже съвсем и да скапе околния пейзаж!

Поглед напред, запомнете тази позиция, :) наложи се да я оттренирам нагоре-надолу два пъти, защото капачката на обектива падаше! :)  По-трудната част от фератата обаче беше това да направя някакви снимки, докато вися от най-екстремната и част без да остана без фотоапарат...:)

Поглед надолу след първите скали.

Модата на "Селфито" взе да преминава, а аз още нямах подобно произведение, ето ти, каква по-добра поза от това! :)


Наскоро някъде тук почина човек, който си разкачил осигуровката преди да се осигури на следващото звено от веригата... Подхлъзнал се и...

Продължих със селфските снимки и на по-интересни места. Всеки един поглед, като че ли плати цената на постоянното слизане и качване по определени пасажи за да връщам скапаната капачка на фотообектива, която постоянно се закачаше за ръбчета на скалите и падаше. Имаше определено количество адреналин, висях на прусеците за седалката и с две ръце държах къде апарата, къде стисках капачката на обектива... :)

Показал съм нагледно как трябва да се преминава парапета. Долният осигурителен прусик не трябва да се разкача, преди да е "щракнат" горния! То е близко до акъла, но все пак! :) Карабинерите ми далеч не са от най-подходящите за преминаване по Виа ферата, но тъй като нямам такива с автоматична муфа, си ползвах тези, през които обикновено спускам рапели, става малко по-бавно, но като цяло се ядва! :) Има едни специални динамични джаджи, наречени "фератници", с които при падане човек има по-голям шанс да не се пребие... 

Осигуряването по този начин е правилно с осигуровка за "стъпалата"...


Хижата остана в ниското.

Нагоре към следващия участък. Тук капачката падна още 2 пъти, не че струва кой знае колко, но имаше опасност да потроша скъпите филтри навити върху фотообектива, затова чинно, псувайки и ритайки се разхождах нагоре-надолу (следващия път ще я залепя с тиксо)! :)

Поизморен, с поизтрита кожа на ръцете (ръкавиците ми са с половин пръсти) и схванати ръце излязох в клека по пътеката извеждаща в задния двор на връх Мальовица и връх Орлето (Орлето, лявото остро предвършие на масивния връх Мальовица).

Мальовишки езера и динамиката на времето бълваха кадър след кадър.

Могъщия гръбнак на връх Мальовица.

Невероятно диво и доста по-непосещавано място, извън стандартните туристически пътеки. Срещнах само един човек тук, който се качил на връх Орлето, в ръце държеше туристическите си обувки и ходеше бос! Събра ми очите! :)

Тази ми стои по-добре с лек кроп на предния план. :) Тъкмо мислех да обядвам, но вятърът наклони везните да си променя набързо решението! :)



Циркуса с Мальовишки езера, откъдето и да снима си е фотогеничен. Тук вече драпам по улея между връх Орлето и връх Мальовица.


И улеят в близък план, по стената се катереха алпинисти. С Делчо се чухме да раздуем клюката - кой, къде, какво, защо, как? :) На заслон БАК било пълно с палатки, алпинисти щъкат здраво в този алпийски район! :)


Докато пълзях по улея група алпинисти кротко си катереха по стената.

А аз трябваше да изляза във V образната част на ръба.



С излизането от улея се показа и Еленино езеро. Делчо пълзяха в това време по отсрещните ръбове.



Най-накрая се показа и котата на връх Орлето, на който се качих преди да сляза на завет да обядвам.

Последен поглед към Мальовишки езера и скалите в далечината, по които се набирах като глист на буца... :)

Не спирах да пуцам по нищо неподозиращите алпинисти от ръба над тях, долавяйки мащаба на стената! :)


И обичайната гледка от "Втора тераса". Пътеката вреше, стотици хора щъкаха към върха закъсняващи и неспирните им въпроси от рода на - "колко остава до Страшното езеро" (за незнаещите, въпросното езеро далеч не се намира в този край на планината) ме изпратиха до палатките, около хижа Мальовица. :) 

Начесах два особено силни сърбежа с изкачването по Виа ферата Мальовица и прехода през дивия циркус на Мальовишки езера. Очакваме с нетърпение началото на есента, когато феерията от цветове ще изригне в топли нюанси и по билата на красивите ни планини. 

До скоро! :)

1 коментара: