МАРТИН ПЕТРОВ photography: Седемте Рилски Езера

понеделник, 30 юли 2012 г.

Седемте Рилски Езера

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Седемте Рилски езера.

Кътче в България, за което разказват, че било толкова красиво, че отключвало сърцата на ценителите, forever. Нямаше как да повярвам ако не се хвърля и на там, да разгледам от високо съвършенството на Рилските очи - седемте рилски езера. Може би търпението ми се бе изчерпало след три години, които преминаха в заплашително канене и планове за посещението на тази дестинация. Не че е толкова далеч, но оправданията всячески взимаха превес. Така започна началото на юли. Не бях тръгвал с неясна нагласа какво ще се случи, снима и тъй като нетърпението ме беше полазило до краен предел, тръгнах без никакви конкретни изисквания и очаквания. Реших да запълня тази така чоплеща ме празнина и оставих разходката да протече в лежерен (съботно-неделен) стил. Като 'силово-планинарска' дестинация, която покоряват всички туристи, така и аз лирично се бях вписал в общия и вид. Къси гащи, наилонова чантичка в ръце, само запален фас ми липсваше, но нали ги отказах преди години... Подбрах си другарче от София и потеглихме на там. Бързо разчупихме обстановката с по някой и друг лаф, а час по-късно натоварени като мулета с всякакъв инвентар - палатки, шалтета, чували, ракии, вилици, лъжици налазихме към хижа Седемте езера. Там оставихме тежката артилерия и като волни птички поехме по пътечките покрай Седемте езера.

Общото решение да оставим всичко на хижата се оказа особено разумно, а не да се качваме по езерата с всички воденични камъни и после да търсим място за нощуване. Поне такъв бе първоначално начертания план. И без това се наказахме прилично, при наличието на 2 хижи, който е виждал патагонски шерпи, е приличахме на това :).

Зяпайки наляво и дясно се радвахме на хубавото време, приятния ветрец и свежите летни цветя, които като че приканваха да се впишат в преден план на поредния кадър.

Обсъждахме крайно неподходящата светлина на обедното слънце, щракахме си безцелно заснети баири, поклюкарствахме дори по адрес на вип звездите от музикалната сцена, като от време на време се наслаждавахме на уханните треви и свежия полъх, долавящ нежно шепота на самотните цветя.

Така ненадейно излизахме и от пътечката, рекичките се вписваха в богатия Рилски релеф на иначе суровата планина, както някои я наричат "великата Рилска пустиня".

Купчинки от подредени камъни доказват стабилно човешкото присъствие,

... а поточетата все така гръмогласно намираха път към долината, изливаха се по камъчетата и създаваха онова странно усещане, за присъствие около някой водопад.

Не се постарах да помня имената на езерата, така силно бях понесен от шумът на бистрата вода. Бъбреци, Очи, Дробчета, Сърца, всякакви изкушения за скара ми се въртяха в главата :))).

Окупираме отново коловоза на пътеката и се молим да не мине някой влак, стоварващ група туристи със семки в ръце, че дори за делничен ден бяха в плюс.

Не е нужно човек да се намира в дискотека за да чуе подвиквания от рода на: еййй, дай една цигара маааа, че съм в никотинова абстиненция. По добре обаче се долавяше омайна реч на патагонска шльокавица. Хна посхледното хезеро схме ва и мхинава обхяд. Чудесно се долавяха и радиосигналите от покорителите на езера. Те се редяха по звучно от последните, като словореда се повтаряше. Ало, ало, покорихме го..... седмото езеро, покорихме го.....

Така доволни и обогатени от омайната реч се озовахме над езерата по билото.

В компанията на хубавият следобед опустошихме част от багажа. Хрупахме разни кръгчета, солети, вафли и се молехме тайно някой ловец да не ни гръмне, оприличавайки звуците, които издавахме с тези на хранещ се елен :).

Доволно заредени повторихме упражнението със звуците на покорителите, доометохме каквото остана от обяда и намирайки място за следобедна дрямка се отнесохме за миг. Спокойствието ни се наруши от сформиращата се облачна маса, познатите облаци от вида - ще завалим за малко, но напоително, а ако и това ви е малко ще погърмим.

Хукнахме обиколно по билото и дим да ни няма, времето отиваше на сериозно разваляне.

Спуснахме под връх Харамията и по зимната маркировка бързо се скрихме в хижата. Успяха да ми избягат всички ангели като гледах как падат светкавиците по отсрещния склон. Напихме се с чай докато изчакаме затишието, нарамихме наказанието на гръб и право към Трилистника да сглобим палатката, и да се отдадем на заслужена почивка.

Час по-късно се случваше това: затишие след буря - чисто, свежо, ни лук яло ни лук мирисало :).
Палатката сивее около скалите до езерото, а вечерта щеше и да свети от огромната порция, която ни чакаше. Вечерта до някаква степен протече кротко, опитните покорители се бяха изпокрили, като че спокойствието възцари. Тиха вечеря, чисто небе, цялата тази схема обаче не предвещаваше нещо добро. Лека-полека светкавиците в далечината започнаха да влизат в опасна фаза и след успешното ни скриване от проливния дъжд, който се изсипа, щурмуваха лагера. Особено паметна вечер: силен вятър, електричество по пода и гарнитурата на събитието - непрестанен гърмеж. Съдейки по разликата във времето от светване-гърмеж, не бяхме в безопасна близост, но и резервните варианти бяха кът. Така паметно изкарахме, около езерата, озвучени и осветени от силата на Рилската мощ.

Не знам дали молитвите помогнаха, но сутринта не плувахме в езеро от вода, нямаше изгорели, оглушали, полудяли :) ...... Утрото ни се представи блестящо, в цялата си лятна красота. Премяната на природата посрещаше първите утринни лъчи, а полъха на планински цветя долови меденото изкушение на новия ден.

Много хубаво не е на хубаво, затова отнякъде изскочи една черна нинджа,

но ние се изнизахме набързо с плануване на следващата цел...
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

А ето какво казва автора:

„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

Издателство: Gayana book@art studio

Дата на издаване: 26.10.2016

ISBN: 9786197354003

Брой страници: 300

Корична цена: 27 лв.

За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

Следва: Част 2 - Водопадите около Костенец.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Рила планина - пешеходни и алпийски преходи

Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...

- Седемте Рилски Езера