Нощен преход до голям Мечи връх - 2617м.н.в. в Рила и изгрев от билото
- С Радо набързо сглобихме план за нощен преход и часове по-късно пътувахме към летовище Бодрост над Благоевград в малките часове на деня. И тъй като много ми хареса неговото описание, реших да го споделя тук.
Тъкмо преспах децата на обяд и се чудих, дали да не почина с тях или да
продължа да си търся туринг ски в нета. Станах и отидох пред компютъра.
Лампичката на телефона издаваше ново съобщение. Беше Мартин с предложение за
преход до Голям Мечи връх в Рила. И то за утре :-). Нямаше какво да се чудя
много и се съгласих. Уговорката беше нощно качване, за да хванем изгрева.
Маршрутът беше ясен - стартираме на челници от Картала край Благоевград,
минаваме през хижа Македония и по зимната маркировка издрапваме до върха преди изгрева.
Дали е нормално, дали е разумно, дали е смислено - остава въпрос на гледна точка.
Та чакам Мартин на метростанция Витоша около 22:00. До към 1:00 сутринта си лафим в къщи и се подготвяме за предстоящото приключение. Соня ни прави компания.
Тръгваме към изходната ни точка, която достигаме след кратка полицейска проверка в Благоевград. Обличаме якетата, слагаме раниците и в 3:05 тръгваме на път. Единствено челниците осветяваха широката пътека, утъпкана от рактрак. Скоро стигаме първото приключение - свободно разхождащо се куче пазач, което иска да предотврати прехода ни. С насочени към него щеки и зъл поглед преминаваме и продължаваме.
Марто се беше натоварил порядъчно - носеше към 15-16 кг товар, като че ли планираните 20 километра и 1200 м денивелация бяха малко. Вървяхме и си приказвахме, за да не заспим. Макар и студено, времето беше тихо и приятно. А милиони звезди светеха над нас и предвещаваха прекрасен изгрев. Вървяхме и сечахме основната пътека през гората, където имаше следи и маркировка. Умората от ненаспиване беше явна и при двамата. Времето си вървеше, а ние крачехме без да имаме представа какво има около нас.
Към 5:20 стигнахме една къща, където починахме малко, пихме топъл чай и продължихме към хижата. Разбрахме се да щурмуваме върха с минимален багаж, да оставим всичко ненужно в хижата. Имах вече леки съмнения, че ще стигнем за колуминацията - изгрева над Родопите и Рила.
На хижата оставихме багажа, сложихме котките и в 6:00 задрапахме по едно безкрайно изкачване. Деляха ни 400 м. денивелация до върха и около 1:20 мин до изгрева. Неговото начало обаче започна далеч по-рано.
Дали е нормално, дали е разумно, дали е смислено - остава въпрос на гледна точка.
Та чакам Мартин на метростанция Витоша около 22:00. До към 1:00 сутринта си лафим в къщи и се подготвяме за предстоящото приключение. Соня ни прави компания.
Тръгваме към изходната ни точка, която достигаме след кратка полицейска проверка в Благоевград. Обличаме якетата, слагаме раниците и в 3:05 тръгваме на път. Единствено челниците осветяваха широката пътека, утъпкана от рактрак. Скоро стигаме първото приключение - свободно разхождащо се куче пазач, което иска да предотврати прехода ни. С насочени към него щеки и зъл поглед преминаваме и продължаваме.
Марто се беше натоварил порядъчно - носеше към 15-16 кг товар, като че ли планираните 20 километра и 1200 м денивелация бяха малко. Вървяхме и си приказвахме, за да не заспим. Макар и студено, времето беше тихо и приятно. А милиони звезди светеха над нас и предвещаваха прекрасен изгрев. Вървяхме и сечахме основната пътека през гората, където имаше следи и маркировка. Умората от ненаспиване беше явна и при двамата. Времето си вървеше, а ние крачехме без да имаме представа какво има около нас.
Към 5:20 стигнахме една къща, където починахме малко, пихме топъл чай и продължихме към хижата. Разбрахме се да щурмуваме върха с минимален багаж, да оставим всичко ненужно в хижата. Имах вече леки съмнения, че ще стигнем за колуминацията - изгрева над Родопите и Рила.
На хижата оставихме багажа, сложихме котките и в 6:00 задрапахме по едно безкрайно изкачване. Деляха ни 400 м. денивелация до върха и около 1:20 мин до изгрева. Неговото начало обаче започна далеч по-рано.
В дясно от нас, някъде иззад
могъщите Родопи небето с всяка минута ставаше все по-червено. Нощта започна да
отстъпва бавно място на деня и цветове по хоризонта се преплетоха в
розово-лилава-синя игра.
Това ни даваше сили да крачим напред и
нагоре. Радвахме се като деца на театъра от светлини, който се разигравеше пред
нас.
Качихме се точно на време за негово величество Изгрева.
Качихме се точно на време за негово величество Изгрева.
- Гръбнака на Мальовишкото било.
- Голям Мечи връх - 2617 м.н.в. Много се зарадвах на гледката след предни неуспехи в мъгла и вятър през март...
Трудно е да се опише с думи
какво се усеща в такъв момент след около 4:30 мин нощен преход - щастие,
свобода, безвремие. Викахме и се радвахме като деца.
Слънцето огря първо близките,
а скоро и всички била. Замръзналите ми пръсти на краката също, като че ли
усетиха настъпването на този прекрасен ден и се стоплиха.
Постояхме около 40 мин. на Голям Мечи връх, които изминаха като миг. Миг, който скоро няма да мога да забравя.
Постояхме около 40 мин. на Голям Мечи връх, които изминаха като миг. Миг, който скоро няма да мога да забравя.
- Релаксирам в подножието на Голям
Мечи връх от издевателството "марш на скок". 40 часа без сън, 260 км
с автомобил, 8 часа с влакове и метро, 24 км в планината с 1200 м възходяща
денивелация, приятна компания и един заслужен изгрев от 2617м.н.в...
Изгревът...
Мястото
беше идеално за ски туринг и мисловно си представях как се спускам по склона
надолу към хижата, а от там и до колата. Условията бяха перфектни за това.
За сметка на това отворихме крачка надолу и заслизахме. Връщането беше продължително, краката искаха почивка, а ние не преставахме да издевателсваме върху тях. В 10:45 бяхме отново до колата. Не спали последните 30 часа, уморени, но щастливи.
Марто, благодаря за идеята, за нейното осъществяване и за снимките. До скоро до поредния луд преход.
- До скоро и не правете като мен с багажа. :)
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Рила планина - пешеходни и алпийски преходи
Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езерни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Недоумявам за какво са ви котки на Голям Мечи връх...Особено съпоставено с по-горната история за Траверса. Останалото е яко :)
ОтговорИзтриване:)
ОтговорИзтриванеСложихме котките, колкото да не ги носим напразно, а и да видя как стоят на обувките ми модулните котараци на Petzl, които купих преди Коледа... Поздрави!