петък, 30 септември 2022 г.

От родопското конче до Турската куля през връх Гребенарова чука, хижа Аква тепе, връх Аква тепе, връх Проглед / Солук ейля, връх Равния камък, връх Кошметил кая, Къс кая...

От родопското конче до Турската куля през връх Гребенарова чука, хижа Аква тепе, връх Аква тепе, връх Проглед / Солук ейля, връх Равния камък, връх Кошметил кая, Къс кая...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Трудно е да се опише видяното и преживяното в подобен ден, но ще кача няколко снимки за онагледяване на маршрута... :)
   Панорамното било между върховете от родопското конче до Турската куля (Кошметил кая), преодолява една от най-красивите пътеки, и предлагащо зрелищни панорами в Родопите. Част по пътя от Белица до Загражден е в лошо състояние и автомобилът определено се сърди, но успявам да издрапам до подхода все пак. Тръгнал съм в три часа, за да не се занимавам със задръствания и скоро поемам първата доза свеж планински въздух... Пътеката към замисленото е маркирана и ако човек я следва, няма страшно. Тя следва част от маршрута Е 8 (от Свобода към Сини връх). Наоколо могъщите склонове на Кормисош са приютили цялото богатство от животни и вековни гори. Поех по пътеките по сумрак, за да изкача последователно всички върхове: от родопското конче до Турската куля, което утежни деня и разглобяването беше гарантирано, защото трябваше и да се върна в изходна позиция до автомобила...
   Гребенарова чука (1573 м.н.в.), родопското конче, ловна хижа Акватепе, връх Аква тепе (1599 м.н.в.), връх Проглед / Солук ейля (1576 м.н.в.), връх Равния камък (1448 м.н.в.), връх Кошметил кая / Турската куля (1426 м.н.в.), Къс кая / Момин камък  и още няколко труднодостъпни панорамни места, кацнали върху отвесните скали и даващи наистина невероятни гледки... След Турската куля, пътеката се превръща в широк черен път, преминава покрай Къс кая (Момин камък) и ловната хижа Ин кая, за да излезе на пътя от село Врата за Три могили (Тополовградски проход). Голям, наистина голям дял от планината, където човек може да усети значението на думата Родопи...

   Би било прекрасно да се сдобия с изгрев от родопското конче, но не би...

   Падналите дървета от предпоследната снимка в публикацията са възлов момент, за да подсека родопското конче на тръгване, но да сляза по него навръщане... Залутвам се и тръгвам бързо по пътеката. Денят - дълъг, вълнуващ и човек трябва да е във форма, за да успее тук, с връщане в изходна позиция...

   Далеч са целите ми за деня и ако наистина бях проходил само пътеката, без да се кълча без пътеки през обраслите и труднодостъпни горски масиви, щях да сляза още по обяд при колата, но гледките са от високо и в последствие не съжалявам за миг, от видяното и преживяното...

   Утрините вече са студени и това се усеща по цветовете от някои снимки. Ловна хижа Аква тепе се намира между върховете Аква Тепе и Гребенарова чука, на равните поляни... Една от стаите е оставена отключена за аварийно преспиване и вътре е чисто, подредено, уютно...


   Сърнели и пърхутки са пораснали по поляните наоколо...

   Между Сини връх и хижа Свобода има цял ден ходене и това се преминава от участниците в похода Е 8.

   На връх Аква тепе няма какво да се види, пътеки няма, а нападалите дървета затрудняват движението ми достатъчно, за да разбера, че днес ще е наистина трудно и изморително...

   Дивните, вековни родопски гори...

   Слизам на човешката пътека и гледките заприиждат... Натам съм поел...

   Пътят ме среща с още и още нападали дървета, бръмчащи по обяд стършели, от които косата ми побелява...

   Пасторалните цветове на вече есенното слънце багрят околните хребети и си струва човек по-често да се обръща...


   Зеленото родопско море се е ширнало в безкрая...

   Пореден връх, който изкачвам.

   Всеки връх разкрива нови и нови панорами и е истински късмет с времето - да е ясно и почти безоблачно, а и прохладно, за да има бързина в подходите...


   Насреща (назад), като ушички се забелязват два от големите родопски великани - върховете Преспа и Свобода, които съм изкачвал в подобни и щури приключения...




   Равният камък разкрива новите върхове - скалистото възвишение, по което трудно ще се кача след малко, а леко в сянка, под зеленото и равно било, е скалистият връх Кошметил кая / Турската куля, където също ще отида и съм бил в минали посещения на района... Всъщност, преди време се разходих от Тополовградския проход, през Кошметил кая (Турската куля) - Куз кая (Момин камък) - Ин кая (Синята скала) и проучвайки картите на района, разбрах каква голяма дупка трябва да запълня, с днешното посещение, което отложих точно две години... Тогава денят не протече гладко и шофирах над 400 километра, заради затворени пътища, но все пак видях не малко от скалните и причудливи скални светилища там...

   Ревът на елените цял ден разтърсва склоновете на Родопите и резерват Кормисош. Хубаво е, че ги има. Бранят територии, чифтосват се, а малките им красят и озвучават вековните родопски гори... 


   Вижда се и село Мостово, както и други села. Изминал съм голяма част от пътя за деня...

   Назад...

   Напред към следващите великани... Кошметил кая все повече се набива на око и доминира страховито над бездънните дерета...

   Връхче без има, предлагащо 360 градусова панорама, но трудно се изкачва, а още по-трудно се слиза по тънки и кални тревни корнизи...

   Качвам се сравнително лесно, за да зърна Кошметил кая, но слизането ме изпотява и за малко да гушна букета...


   Трудни и хлъзгави пасажи, но се справям и слизам невредим, изпокалян и изподран на човешката пътека...

   На връх Кошметил кая / Турската куля. Знам подхода от предното идване и бързо издрапвам по скалите. Последен участък представлява скално катерене в ниска категория по характерен улей с добри хватки, по които е лесно изкачването, но не е зле да се внимава повечко. :)

   Отворите на последната скала на масивната Кошметил кая / Турската куля. Ясно се вижда какъв дял от планината пресича тази прекрасна пътека и колко път ме чака, за да сляза по светло все пак... Адска умора ме е налазила, куп километри с леки изкачвания и неяснота при подхода към Гребенарова чука и слизането по родопското конче...

   На Кошметил кая / Турската куля. Адски пейзажи!


   Отново на Равния камък, където хапвам малко домашен кекс със сладко от къпини, ябълки и боровинки, събирани цяло лято... За миг се отнасям и умората ме мачка, но съм се мобилизирал за връщането и бързо излизам в изходна позиция при хижа Аква тепе...



   На връх Гребенарова чука. Ръбът, слизащ надолу може и да не е проходим, но е интересно да се опита... :) Все пак моята цел е в обратна посока...

   Родопското конче. Имаме си рилско, пиринско, старопланинско, че е и родопско... :)

   Няколко участъка се подсичат, но нали съм магаре и се набивам в най-големите трошляци, с риск да се изпотрепя, а и умората е засилила чувството за проходимост на терена, иска внимание малко...


   Слизам цялото ръбче, за да не подсичам и е наистина ефектно, погледнато наобратно...

   Долината с пътя, по който излизам сутринта с автомобила и едно жълто дърво... Есента всячески напира по високото, а е рано още май... :)


   Частица от родопското конче и трошляците...


   Затлачването в долната част...

   И като за финал. Бързо и спретнато се запътвам към колата, за да избягам задръстванията, които обикновено стават в 17 часа и успявам дори... Динамиката в планината не е добре дошла, но така се получава в еднодневните изтезания, с път от и до изходна позиция... :)))

Няма коментари:

Публикуване на коментар