Боровец - Черната скала - хижа Марица - хижа Заврачица - заслон Кубадинка - хижа Чакър войвода - Боровец
Заглавието на публикация представлява кръгът, който направих за ден, с тръгване и връщане в Боровец, плюс път с колата в две посоки. Получи се добра и динамична разгрявка в горещия ден...
Хижите Марица и Заврачица, са част от много красива планинска отсечка/път/пътека, която започва, като черен път в Боровец, на широко уширение със синьо/бяла боя и още по тъмно бях паркирал, за да избягам от жегите, които прогнозираха за този ден. Нормално се шофира през нощта и почти не съм изморен, а и май се оказа, че не съм спал, попитайте котките защо... Пътят/маркирана пътека, която бях планирал за ходене, преминава през живописни участъци, като набира височина плавно по долината на река Марица, а монотонното начало и трамбоване по път, могат да докарат човек до дезертьорски идеи в даден момент... Река Марица извира високо в Рила планина и дава началото си от Маричините езера, разположени в дълбок циркус под върховете: Малък Близнак, Голям Близнак, Манчо, Маришки чал (пътеката за тези езера започва от хижа Марица и е над 2 часа на посока, което не беше в плана и не можах да стигна до тях в този ден, а не че и трябваше, но че не можеше)... Билото над тях с изброените върхове, дава/т много красиви изгледи към дълбоките езерни циркуси... Надолу по своя път река Марица е прокопала внушителна клисура и ждрелото подарява невероятни гледки и прохлада, като първата такава е от панорамната площадка "Черната скала", от която след 1944-а година са хвърлени 30000 човека, според история, описания и табели... Подробността обаче е, че за да достигна хижа Заврачица, трябваше пеш да измина 19 км до там, както показваха табелките и навигацията. Брей, демотивиращо е... :) И тъй-като връщането, а и пътят с автомобила, трябваше да са в рамките на деня, отново пресилих програмата... Вързаха ми се малко над 40 пешеходни километра, завъртайки кръг навръщане през заслон Кубадинка (който е полуразрушен и не става за използване, освен в аварийни ситуации) и хижа Чакър войвода... Пътека за хижа Чакър войвода започва от хижа Марица (следвайки кръгът, който аз правя), а има такива и от други места, и се издига високо, за да подсече склоновете на ждрелото и да даде много красиви гледки от панорамните места, на които излиза... И трите хижи (Марица, Заврачица, Чакър войвода), работят, като правят този дял на Рила още по-достъпен и оживен. Не бях се завъртал точно тук, което е странно, предвид че съм бил в дяловете над хижа Грънчар, дори съвсем скоро видях там Ропалишки водопад (изключително красиво място), качвали сме Белмекен, Мусала, Мусаленския траверс... И дали, че точно тази пътека остава под основните била или не, дойде и времето... Река Марица е ледено студена, излива се бързо през красиви прагове, големи камъни, край вековни дървета и така мястото сякаш оживява, носейки необходимата прохлада... А мен ме чака много, наистина много ходене и за десетина часа изминавам малко над 40-е километра, слизайки прегрял и разглобен при колата, където в багажника в малката хладилна чанта, ме очакваше ледено безалкохолно... :) С този пореден рилски преход, серията Рила продължава с пълна сила. Само за месец видяхме много дивни места в тази планина и навъртяхме сериозен километраж, предвид сбитите програми... Отбихме се до Нехтенските водопади, изкачихме връх Белмекен, а подхода до Ропалишкия циркус и Ропалишки водопад, както и билото със Скакавците и Сакън дупка, бяха черешката на тортата... Добра загрявка за следващите почивни дни, в които се качихме на връх Мусала през познати и непознати върхове, за да огледаме и други дялове и Рилецкото било, които пък налазихме малко по-късно, за да ни завладее Рила в преходите: Семково - хижа Семково - Вапски езера - връх Вапа - връх Канарата - Рилското конче - Павлев връх - връх Карааланица - връх Аладжа слап - Кадиин гроб - Ангелов връх - Голям Мечи връх - хижа Македония - Динков дол - Семково; Самораново - хижа Отовица- заслон Юрта - Ашикларски връх - връх Сейменски камък - Отовишки връх - връх Кабул - долината на река Отовица; Падала - Самарджийски рид - връх Караула - Поличите - връх Малък Полич - връх Голям Полич - Воденичарски езера - Язовир Калин - село Пастра - село Падала; Летовище Долна баня - хижа Венетица - заслон Ечемиците - резерват Ибър - рид Топоклия - връх Ибър - седловина Ушите - връх Каменити чал - връх Сиври чал - връх Равни чал - хижа Белмекен - летовище Долна баня... :)
И малко снимки от това ходене...
Заслон Кубадинка отвън изглежда обещаващо, докато човек не надникне вътре...
По река Марица...
Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...
Няма коментари:
Публикуване на коментар