Кирилова поляна - Тиха Рила - Смрадливото езеро - връх Рилец - връх Теодосиеви караули - връх Дъбрава - връх Баба - връх Чаушка чука - връх Бричебор - Рилски манастир - Кирилова поляна
 |
| Рилецкото било |
Преминаването на Рилецкото било с тръгване от Кирилова поляна към Тиха Рила, за да се изкачи връх Рилец, а връщането да се случи с кръг, през връх Бричебор и Рилския манастир в рамките на горещ летен ден, е добра заигравка... Не бях минавал въпросната отсечка, но малкото информация показваше, че е обещаваща и че обикновено се прави с нощувка на хижа Рибни езера... И като гледки и като натоварване, и като емоции, трасето по билото изкачва невероятни върхове...
Денят ще слънчев и преходът дава прекрасни панорами, докъдето погледът стига... Вижда се всичко, всичко, всичко, което може да се нарече Рила... Няма да изпадам в подробности за пътя до Рилския манастир и Кирилова поляна, освен че се откарва сериозен километраж... Това налага почивка след него, а и в деня след преходи в района, също е добре да се отмори. В отминали седмици завъртях огромен дял от планината над Тиха Рила за ден (Кирилова поляна - кантон Тиха Рила - хижа Рибни езера - връх Йосифица - връх Венеца - връх Шишковица - връх Възела - връх Драганица - връх Голям Скакавец - връх Малък Скакавец - връх Скакавец- Сакън дупка - Кирилова поляна) и сякаш сърцето ми остана там... Не бях идвал от години... Заглеждах и далечните била към отсечката: хижа Рибни езера-хижа Македония, през върховете Павлев връх, Карааланица, Аладжа слап, Ангелов връх, Голям Мечи връх, но и тя все още е непосетена (докато пишех тази публикация, дори не подозирах как след едва няколко дни ще мина и там...)... "Серията Рила" се развихря и в това приключение! За двата летни месеца видяхме много красоти, изгреви, залези, водопади, изкачихме върхове и била, хижи, панорамни площадки... С подготовка от тъмно и слизане по светло, за едва десет часа, виждам този невероятен планински дял, панорамите, езерните циркуси, билата, долините им, изкачвайки върхове, с парещи крака и бушуващи мисли... Върховете Рилец през Тиха Рила, изкачване към Смрадливото езеро, връх Рилец, връх Теодосиеви караули, връх Дъбрава, връх Баба, връх Чаушка чука, връх Бричебор и стремглаво и палаво слизане от връх Бричебор с хиляда метра денивелация до долината, както и оставащите километри по напечения асфалт към Кирилова поляна, с миражите наоколо, дълго време оставят следа... А аз трябва да се захващам сериозно с подготовката, за да е вечерта след прехода дълга, прохладна и с награди, охладени в ледените води на пълноводната Манастирска река, черпеща водите си от множество ледени притоци, извори (огромните била, езерни циркуси и прилежащите им дерета, раждат стотици притоци, които я захранват)... В следващите няколко седмици не подозирахме, че ще проучим и посетим много пътеки и рилски била, като се отбихме до: Семково - хижа Семково - Вапски езера - връх Вапа - връх Канарата - Рилското конче - Павлев връх - връх Карааланица - връх Аладжа слап - Кадиин гроб - Ангелов връх - Голям Мечи връх - хижа Македония - Динков дол - Семково; Самораново - хижа Отовица- заслон Юрта - Ашикларски връх - връх Сейменски камък - Отовишки връх - връх Кабул - долината на река Отовица; Падала - Самарджийски рид - връх Караула - Поличите - връх Малък Полич - връх Голям Полич - Воденичарски езера - Язовир Калин - село Пастра - село Падала; Летовище Долна баня - хижа Венетица - заслон Ечемиците - резерват Ибър - рид Топоклия - връх Ибър - седловина Ушите - връх Каменити чал - връх Сиври чал - връх Равни чал - хижа Белмекен - летовище Долна баня... :)
Преди изгрев с гледката към околните зъбери, кацнали
високо над Кирилова поляна... В захапка на пътя към Тиха Рила, с преглъщане, че пеш трябва да се изминат 8-9 км до там... Багажът е редуциран, но все пак натежава с разни екстри и повечко вода, която ще заредя преди билото, което е особено безводно...
Джендемските езера.
Смрадливото езето от връх Рилец. Изкачвам връх Рилец през всички жандарми и камъни, и губя доста време към върховата му кота. Оказва се, че слизането към премката между Кьоравица и Теодосиеви караули, също ще ме забави подобаващо. Там са разхвърляни малки и големи, стабилни и нестабилни камъни и трябва да се внимава при преодоляването им...
Към
Мальовишкото било...
На връх Рилец (2713 м.н.в.).
Отново към Смрадливото езеро и китните долини... След което вече влизам в ритъм, след трудния старт и придвижването до тук. Тръгвайки малко по-късно от обичайното за мен, и наближавайки обяд, ще трябва да се постарая, за да сляза по светло, ако стигна връх Бричебор... А колкото повече откарвам по билото, толкова повече преглъщам мисълта, че именно от там ще трябва да се слиза, защото връщането вече е доста повече...
И наближавам Дяволските езера, познати още като Джендемски езера. Те представляват езерна група от седем езера с ледников произход, разположени в средните части на Рила планина. Образували са се в т.нар. дяволски циркус на надморска височина между 2294 метра и 2445 метра. Езерата се оттичат едно в друго и така дават началото на Дяволска река, която е ляв приток на Рилска река и се влива далеч надолу, в губещата се от поглед долина... Джендемските езера се намират на юг от главното Рилецко било, като най-високо разположеното е кацнало на западния склон на връх Рилец (2713 м. н. в.) на 2445 метра. Най-голямото по площ се намира на изток от връх Теодосиеви караули, с размер от 14,6 декара. Дъната на две от Дяволските езера са покрити с мраморни плочи, което дава името и цветът който виждаме... Дълго време се виждат от Рилецкото било и чак след Теодосиеви караули навлизам в друга част на планината...
Джендемските езера и Мальовишкото било... Уау...
Подухва ветрец, който спасява положението. В долината съм закусил обилно с няколко праскови, много малини и куп боровинки, които са ме хидратирали и дали витамини, и свежест... И така съм хидратиран, не пия много вода, а жегата вече започва да напомня за себе си...
Тичайки, откарвам голяма част от дългото Рилецко било. Върховете все пак щадят след Теодосиеви караули и освен, че предлагат заслужени панорами, се изкачват и слизат плавно един след друг... А връх Бричебор, за който съм подготвен, че не е предпочитан за подход, е все така далеч...
Изминатото...
Мальовишкото било...
И слизането към връх Бричебор... 500 метра надолу до връх Бричебор от връх Чаушка чука по плавни поляни, по които човек рядко ходи, и още 1000 метра до асфалта през Бричеборско дере... Спирачките прегряват и изгарят... От връх Бричебор може да се слезе и към водослива на Илийна с Манастирска реки, като и там изолиниите на картата подсказват, че няма да е "ей така"... :))) В дълбоката долина се забелязва пътя към кантон Илийна, който е достъпен за високопроходими машини и спестява много, защото от края му бързо се излиза към околни била... Оттам, сравнително бързо се излиза към Мермерите или
Кадиин гроб...
Заслужена почивка...
Ледените води бързо дават качествен завършек на вечерта (студен душ и зареждане/хидратиране/настроение)... Небето показва спектакъл (звезди, кристален въздух, прохлада) и палатката отново се явява сладък дом...
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (
Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...
Няма коментари:
Публикуване на коментар