понеделник, 11 ноември 2013 г.

Заслон Страшното езеро, Купените, вр. Ловница, вр. Злия зъб, заслон Орловец, ( БАК ) Прекоречки циркус, Йончево езеро


   След подобаващото размотаване в и извън заслон Страшното езеро, се нагласихме за преход по билото. Цялото било опасващо долината с езерата от Прекоречкия циркус и долината на Мальовишка река, представлява поредица от алпийски върхове, скални прагове и корнизи, улеи покрити с големи и малки каменни полета водещи в ниските части на върховете, и безкарай на брой пропастни участъци. 

Изгревът в посока алпийските красоти. Като за безоблачен беше духовно беден, но все пак трябваше да оправдая ранното ставане и да го отчета в картата на фотоапарата. Тъй като не носех статива, а монопода на Николай (изтарикатих се, защото е 2 пъти по-лек, а на фона на общия багаж си беше скатавка) се оказах прецакан.  Почна се едно подпиране по скалите и т.н. , което в комбинация с терена ми изигра лоша шега и екстремно събуждане. И без това минутите в пика на цветовете бяха кът, само ми трябваше и да се чудя къде да го подпирам и фиксирам.

В общи линии изцедих изгрева в тези два кадъра, които избрах, после си допих кафето, закусих на две на три, обърнах раницата наопъки за да не би г-н Мишок да се е вмъкнал вътре през нощта и да ми нагризе екипировката, и поехме към връх Попова Капа по ветровитият и заледен склон.

А ето и какво ни очакваше за старт след изкачването на билото. Купените (малък, среден и голям).

Делчо се катереше умело, на места заобикаляхме разни опасно заледени скали, по които човек няма работа, особено ако е без подходящото за целта оборудване.

И излязохме на билото, а то едно слънце озарило долината..... И езерата от Прекоречкия циркус със заслончето, около тях. Изглед от връх Попова Капа - 2704м.н.в.

Малко по-късно терена представляваше това. Тесен ръб, по който пътеката пресича отвесните на места скали. Неогрятият от слънце северен склон се зъбеше ледено, докато от юг си беше здраво лято. И Николай по пътеката. Да му се чуди човек на физическите възможности. Тича ли тичаа, а аз снимам ли снимам. :)

Я, Делчо и той се задава, по-скоро се опитва да се зададе, имаше доста къдрави участъци, нищо че наглед ги пресичаше ясно изявена пътечка. На места откатервахме, на места се плъзгахме...

А пък на моменти се чудех защо спътниците ми се навеждаха толкова над пропаста.

Скоро изгледа към Мальовица ни откри истинското величие на тази част на планината. Като прешлени на гръбнак се виеха тоновете скална маса и описваха невероятни скални форми.

Изглед към изминатото разстояние. Да бързам да ги изпреваря и снимам, щях да се изпопребия. :)


Неусетно изникна и връх Ловница - 2695 м.н.в., който се различаваше с по-голямата си и равна площадка. Както и с пирамидите построени там. Най-лесният връх от цялата поредица алпийски зъбери до тук и нататък по траверса.

Николай взема проби от "Марс". :) Гледката не може да се опише, тя трябва да се изпита.

Делчо, малко по-късно в обятието на връх Злия зъб и връх Орловец, които застрашително се извисяваха пред нас.

Изглед към връх Злия зъб.

Шеметните скални маси, водещи до отвесни пропасти - връх Злия зъб.

Хората и планината - Делчо и Николай обсъждат подхода по връх Злия зъб - 2678 м.н.в. В общи линии нямаше богат избор.... Отвесен улей пълен със сняг водещ до ръба на билото.


Улеят на Злия зъб пълен с лед и фирнован от студа сняг. Връх Орловец - 2686 м.н.в. наднича с острите зъбери.

Заслон Орловец или БАК, (Български алпийски клуб) както още е известен.

Заслон БАК и връх Орловец - 2686 м.н.в.

По улея към връх Злия зъб. Изглежда страховито, но определено не е чак толкова, в тези условия.

Слизането към Страшното езеро беше далеч по изправящо косите, по "съседен" улей с нестабилни, обледенени камъни, с разстояние между тях скрито от снега помежду им. Е, все пак се справихме. А ето и изгледа към слизането и въпросният улей с червената линия на подхода.

Пристигнахме по светло в заслон Страшното езеро. За осем часов преход натоварването се оказа достатъчно, за да се нахвърлим на къде що ядене и пиене имаше. Към нас се присъединиха и компанията, с която се засякохме на заслон БАК, нагласихме клек за печката и се телепортирахме в дебрите на друго измерение. Николай хвърли на земята огромна филия хляб, за да не би г-н Мишок да ни се рови из чантите, докато спим и да нагризе храната. Интересно, на сутринта нямаше и следа от филията. Въпреки, че масата беше на разстояние от наровете, на сутринта с почуда установихме мишето присъствие лазило в тъмните часове там.

Събудих се от светлинка в зачервените прозорци, отразяващи интересният облачен изгрев, но спалният чувал шепнеше друго и се натисках в него до към осем. На сутринта пътеката минаваше от тук. С малко другарска помощ и котки преминаването не беше под въпрос, което не пречи да е страховито.

Ето и леда  по възловия участък, опитвахме и отстрани, но скалите свършваха със скални прагове.

Завъртяхме през Йончево езеро, на което направихме доста дълга почивка. Слънцето печеше силно, вятъра в ниското беше утихнал, да му се чуди човек - юли ли е, ноември ли?

Даже успях да изгася и спирачките. Не се подлъгвайте, водата е болезнено студена. :)

Обикновено правим кръгови маршрути с цел разнообразието на подхода и повече гледки. Сега като гледам, ами то се получило не кръг а цяла осморка. Да ни се чуди човек - къде и как сме се въртяли... :) Има няма 23,55км за трите дни, но с алпийският терен и обледенените на места скали се получи доволно  натоварващо.

4 коментара:

  1. И за пореден път прекрасни снимки!

    ОтговорИзтриване
  2. Красота Марто, красота!!! Прекрасни кадри от прекрасни планини!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте!
    Бихте ли публикували GPX трак за маршрута. Благодаря!

    Поздрави,
    Александър Стоянов

    ОтговорИзтриване