събота, 24 юни 2017 г.

ЦПШ Мальовица - заслон БАК - връх Злия Зъб - връх Орловец - връх Двуглав - ЦПШ Мальовица

    Заредиха се хубави и слънчеви дни. Панорамите в Рила бяха шеметни.

 След Паниците-Рай-Ботев-Паниците за ден, изпълних нещо, което отлежаваше в графата "близко бъдеще" и се поразходих сам над ЦПШ Мальовица за ден, посещавайки върховете от заглавието. Интензивен ден - 500 км по шосе, 16 км по морени, улеи, сипеи и сняг, с над 1000 метра положителна денивелация и двупосочен билет за Рая. :) Не сбърках да взема голямата техника и няколко обектива. Оказа се много трудно да ги пазя и прибирам постоянно в раницата, защото обемната и тежка фото чанта не слушаше, гледките обаче компенсираха. Взех си каска, седалката, въже, разни джаджи, котки и ледена ръка. Безалкохоно? Да! :) Проклинах тежката раница, но всичко в последствие се оказа нужно. Кулоарът между Орловец и Зъба беше пълен с много сняг и излизането там се оказа проблемно. Връщане по съседен, почти безснежен улей, който беше толкова мокър и кален, че и там не беше здравословно начинание. Рила в момента е като гъба. Отвсякъде тече вода, свежо е, диви кози се разхождат необезпокоявани...

   Гледка, която никога не омръзва. :)

   Слънцето жулеше отрано, но скоро съм на втора тераса.



   Ненадейно дойдоха две диви кози, животните бяха на 30 метра от мен, от другата страна на реката.

БАК. :)




   И околните панорами.



   Орлето и Мальовица.


   И пред заслон БАК.

   Посочвам целта и връщане назад няма. :)


   Злия Зъб и връх Орловец.

   Връх Орловец.



   По улея между Злия зъб и връх Орловец.



   Излизането в основата на Зъба не беше много гладко. Отвсякъде течеше вода, скалите бяха мокри и за капак на всичко снегът в горната част свърши. :)

   Връх Орловец.


   Гледка от връх Злия зъб към връх Двуглав и шеметната долина. В мъгла, тук положението ще е повече от весело и най-вероятно объркващо при подход, ако човек не е минавал и не е запознат. 


   Не че не може и без него, но реших да си ползвам въжето на слизане, така и така го качих до тук. Рисковано би било падането, надолу са стотици метри отвес.

   Връх Двуглав от връх Злия зъб.

   Панорами и прекрасно време днес.

   От котата на връх Злия зъб към връх Ловница и билото в посока Купените.

   Прекрасна визия.

   Към заслон БАК.



   Събирам въжето и продължавам напред. Времето си вървеше. В плановете ми за деня бяха връх Двуглав и връх Орловец. Не се бях качвал. Докато се подготвях на БАК, хвърлих едно око и към връх Камилата, но там най-вероятно ще се пробва зимно, а и бях прегрял в жегата. За сметка на това навсякъде в долината течаха реки, водопади се изливаха от всички улеи и езера.

   Последен поглед. Фотоапаратът беше проблем тук. Постоянно вадене, прибиране, откопчаване и закопчаване на фото чантата, прибиране в голямата раница... Може би само с тези действия изгубих над два часа в този ден.

   На връх Орловец. Оставих голямата раница в основата на Зъба. Слизане-качване на Орловец от посока Мальовица и Еленин връх, е с проблемен скален праг и е хубаво да се внимава с тежки раници там. Изглед към Зъба и рилските панорами.

   Към Мальовица. Времето никога не стига. :)


   Пътеката към връх Двуглав подсича стръмно поредица от жандарми. Изкачих ги, но зимно би било интересно с осигуровка и преминаването върху тях. Зъбът не излизаше от полезрението ми. Изключително красив и фотогеничен връх.




   Време е да изстудявам в пряспата безалкохолното, което качих тук, но ми предстоеше лошо пързаляне по улея надолу в кал, течаща вода и свличащи се камъни. Реших да не слизам през кулоара, снегът не беше подходящ, трябваше да ползвам въже, не бях с модулните котки, а с дефолтните си стари китайци, имах само едно сечиво. И без това излизането на качване ми изправи косите, щях да изгубя много време там. На втора тераса обядвах, беше късен следобед. По обратен ред през хижа Мальовица и по сумрак бях у дома. :)

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

До скоро! :)

2 коментара:

  1. приятно ми беше да разгледам снимките от любимо място и за мен
    едно ме изненада - специален акцент на -за един ден от..до Ботев обратно , или 500км ,16 км ...и т.н. някакъв личен рекорд ли се търси или друг ефект?Иначе снимките са хубави ,времето ви е подарило една чудесна Мальовица и много хубави емоции

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря. Радвам се, че ти харесват снимките.
    Относно акцента... Няма такъв! :) Тренирам за нещо по-специално, трудно, технично и продължително. Районът на Мальовица винаги има какво да предложи. Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване