Кирилова поляна - кантон Тиха Рила - хижа Рибни езера - връх Йосифица - връх Венеца - връх Шишковица - връх Възела - връх Драганица - връх Голям Скакавец - връх Малък Скакавец - връх Скакавец- Сакън дупка - Кирилова поляна
 |
| Циркус Сакън дупка и околните зъбери |
Краят на месец юли ни поведе към хладните поляни над Рилския манастир, където на Кирилова поляна да отпочинем от пътя и да се настроя за прехода от заглавието... А той, преходът, беше от онези обещаващите, запомнящите се и оставящи следа... Жегите в град набързо ни изстреляха в хладните и свежи гори над Кирилова поляна, а пътят до кантон Тиха Рила е тежък за ниски автомобили и не ми се рискуваше да шофирам по него, затова в плюс трябваше да повървя още 16 км в двете посоки, до изходна позиция при атомобила. Години наред гледам върховете от заглавието и то по-точно Скакавците (Малък Скакавец, Голям Скакавец, Скакавец и Сакън дупка). От не най-читавите идеи... Но им дойде времето... Според някои източници, форуми и други коментари, е невъзможно върховете голям и малък Скакавец, както и следващите коти по билото над Сакън дупка, да се проходят в рамките на деня, така че да се върне човек в изходна позиция, ако това се случи с тръгване от Кирилова поляна, но пък съм срещал пътеписи за успешни такива подходи. И с повечко завиране в клека се получава. Знаех за това и предвид дългия ден и други фактори, реших да пробвам с тръгване по тъмно сутринта... Понеже подлагам на съмнение някои фактори (продължителност, трудност, атмосферни условия), смелостта ми прерастна в нахалство, затова желанието ми се превърна в още по-капризна цел, а именно не просто да обходя билото до Скакавците през връх Възела, а да се изкача от Кирилова поляна през Тиха Рила до хижа Рибни езера, да изкача връх Йосифица, кацнал високо над нея, даващ наистина прекрасни панорами, след което да завъртя кръг с изкачване на върховете: Венеца, Шишковица, Възела и там тепърва да продължа със Скакавците в съседния дял, от който трябва да се върне човек, за да стигне в изходна позиция... Този дял (от връх Йосифица), завърта голям и обзорен кръг, по забити на места пътеки, скални ръбчета и клек, за да стигне човек до връх Възела. Последната част е забавна и наистина интересна, ако не се подсичат последните жандарми на масива... :) А за да е още по-палав преходът, вода по билото няма и краят на юли закачливо предизвиква човек да се откаже... Връх Възела се явява пресечна точка в тази част на планината и потоци в дълбоките циркуси изкушават и трябва да се вземат бързи решения... Бях там по обяд (на връх Възела), след цели седем часа бъхтене и притичване... А жегата тепърва започваше да се усеща... От него (Възела) започва пътеката за връх Погледец (от който може да се слезе до езерото Йозола), както и пътека за билото към върховете Драганица, Голям Скакавец, Малък Скакавец, връх Скакавец, Сакън дупка... Преди години обходихме билото към връх Погледец и слязохме дълбоко към езеро Йозола... Заглеждах дълго билото към Скакавците - истинско и дивно място... Връх след връх, а насреща Мусала напомня за присъствието си, макар и далечно... Запомнящ се и див преход в тази част на Рила се заформи. Сега и след пътя в предния ден, плюс случйно прелялите на няколко пъти чаши с мастика (гледката от Кирилова поляна към околните зъбери предразполагаше и за малко да посегна на улеите, виждащи се натам, но имаше вода все още...), щях да разбера, че обезводняването ще е сигурен спътник в този ден... Силно и лошо обезводняване, придружено от аритмия, обелени устни, горчивина при преглъщане и други екстри, като крампи и залитане... Вода няма никъде по билото и за да се снабди човек с животворната течност, е необходимо или да слиза в циркусите, или да си носи много... А билата качват и слизат непрекъснато и денивелацията се натрупва на плещите... В общи линии бях силно обезводнен в часовете следобяд, въпреки изпитите няколко литра, но завъртях целия кръг от заглавието за 16 часа, слизайки веднъж за зареждане с вода в едни малки поточета, заради които изгубих време и много енергия... Пих дълго с филтър, но горчеше, сигурен признак за нарушен солеви баланс... 16 вълнуващи часа в дивна Рила, където всеки следващ връх разкрива внушителни панорами, навред и спомените наистина докарват човек до еуфория... Натоварих по-тежка раница, знаейки че може да се наложи да бивакувам и поех по тъмните пътеки на Рила... Появяващата се по обяд облачност даде тласък за успешен преход, както и дъждовна нотка, която не беше желателен елемент по тези билни части на Рила... Малко снимки качвам тук от този вълнуващ ден, в който Рила планина беше гореща и почти пареща, доволно клекова и закачлива, но раздаваща гледки и емоции... Винаги, когато ми е трудно в планината, бих се сещал за този ден и трудностите, с които ме срещна, както и с възможностите на човек да се бори със себе си, когато не му е до това и просто мозъкът изключва и иска да поспи (преходът спокойно може да се разбие на три части, с две нощувки на хижа Рибни езера и човек да се наслади и отпусне. Ден първи от Кирилова поляна до хижа Рибни езера. Ден втори билото от Йосифица, през Венеца и слизане пак на Рибни езера. И ден трети да се завъртят Скакавците със слизане през долината на Маринковица към Кирилова поляна... Наоколо гледките наистина са впечатляващи и дивни...)... Ниските части на планината изливат реки, езера, водоскоци, водопади и тъкмо човек се разхлади, и бясните рояци с комари се включват в купона, за да нарушат идилията и да напомнят за репелентите, които отлежават в колата... :) Към края качвам кратко клипче с едно приятно водопадче, десерт към жегата на юлска Рила... А това трето посещение на Рила планина, съчетано с Пирин и две Стари планини, в този месец, се яви прекрасният му завършек! Труден, парещ и динамичен месец, в който работни седмици и дълги уикенди препускаха бясно, за да видим толкова прекрасни места... Очакванията съвсем се превъртяха, след като серията Рила ни поведе към следващите приключения и дълги пътеки в дните на август... Налазихме пътеки и била към: Боровец - Черната скала - хижа Марица - хижа Заврачица - заслон Кубадинка - хижа Чакър войвода - Боровец ; Облачното море над връх Мусала... Кантон Нехтеница - хижа Грънчар - Грънчарско езеро - връх Юрушки чал - връх Маришки чал - връх Голям Близнак - връх Малък Близнак - връх Мусала и назад... ; Панорамното Рилецко било (Кирилова поляна - Тиха Рила - Смрадливото езеро - връх Рилец - връх Теодосиеви караули - връх Дъбрава - връх Баба - връх Чаушка чука - връх Бричебор - Рилски манастир - Кирилова поляна); Семково - хижа Семково - Вапски езера - връх Вапа - връх Канарата - Рилското конче - Павлев връх - връх Карааланица - връх Аладжа слап - Кадиин гроб - Ангелов връх - Голям Мечи връх - хижа Македония - Динков дол - Семково; Самораново - хижа Отовица- заслон Юрта - Ашикларски връх - връх Сейменски камък - Отовишки връх - връх Кабул - долината на река Отовица; Падала - Самарджийски рид - връх Караула - Поличите - връх Малък Полич - връх Голям Полич - Воденичарски езера - Язовир Калин - село Пастра - село Падала; Летовище Долна баня - хижа Венетица - заслон Ечемиците - резерват Ибър - рид Топоклия - връх Ибър - седловина Ушите - връх Каменити чал - връх Сиври чал - връх Равни чал - хижа Белмекен - летовище Долна баня... :)
Хижа Рибни езера и връх Йосифица.
А забивките, с леко движение извън някои пътеки, показват красотата на Рила...
Всички прекрасни рилски пътешествия и линкове към всяко едно пътуване. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук към всяко заглавие, което е линк към дадената публикация, има по една снимка от съответното пътуване. Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината...
Няма коментари:
Публикуване на коментар