Храм клaденецът край село Гърло - древно съоръжение с над 3000 годишна история

  Храм кладенецът край село Гърло - древно съоръжение с над 3000 годишна история

   Изключителните и древни места, с които разполага България, ни повеждат непрекъснато към нови и нови дестинации. Храм-кладенецът край село Гърло остави мистична следа у нас, след посещението му. В района над село Гърло има интересни забележителности, живописен язовир, старо келтско гробище, храм кладенец, останки от крепост и римска баня. В това пътешествие, се запътихме към Краището с еднодневна цел. Пътуването комбинирахме със задачки в съседен град и после поехме, за да разгледаме тази дестинация. В динамичния ден, дори успяхме да рапънем маса и столчета и да обядваме с хубава гледка към Краището... Бях прочел тук-там, че други хора са подхождали към кладенеца през самото село и край язовирната стена на язовир Красава, който е вододайна зона, но ние решихме да направим вторият вариант, който е със следване на кафявите табели по черен път, който извежда точно до мястото. Ако автомобилите са с хубави гуми, спокойно може да се стигне до самия обект. Пътят се прави в момента по някакъв проект и е проходим...
   Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземно сводесто помещение (толос), изградено над кладенец, към който води стълбище (дромос). Откривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на остров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец при Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр.н.е. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания.
   Гърленският храм кладенец се различава коренно от всички подобни сардински обекти по своето теренно разполагане. На остров Сардиния всички свещени кладенци са разположени на съвършено равнинен платовиден терен. Според инж. Любомир Цонев в това се състои неговата уникалност – съоръжението е полувкопано в стръмен планински скат и изграждането му е било от изключителна сложност. Архитектурната реализация на съоръжението не е типична за тракийската култура, която се развива на Балканите след XV в.пр. Хр. Храм-кладенецът няма предшестващи го архитектурни съоръжения от същия тип, нито последващи такива. На Балканите съоръжението е уникален архитектурен паметник...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК