До връх Свети дух в Рила планина...
Рила планина отново ни прие и завладя в заформящите се почивни дни... А те определено бяха обещаващи, без дори да подозираме през колко дивни, диви и образно казано приказни места ще преминем, ще ги преборим по на места закачливи просеки и горски пътеки, и ще им се насладим... В другите дни заложих на импровизация, и така допълнихме програмата добре... Както се предполага от заглавието на публикацията, тук ще разгледам местностите в Рила планина над село Мала църква, като повод за посещението му, е отдавна отлагания връх Свети дух, който е кацнал над землището му, врязал се е навътре в планината и с множеството си коти, възвишения и стръмно слизащи гори, а и отвеси, се явява като вододелен рид между огромните и дълбоки речни долини на реките Леви Искър (с. Мала църква) и
Бели Искър (с. Бели Искър)... Бях подценявал, по-скоро пренебрегвал тези места, а именно, планинските части над село Мала църква, село Бели Искър и
село Радуил... Преди година се очаровах от
дълбоката долина на река Марица, когато се качих до хижа Марица, хижа Заврачица и хижа Чакър войвода, и с подходите през
долините на Бели Искър и Леви Искър, да попълня богатата рилска колекция в тези дни - горещи в низините и прохладни по високото... Открих и нова, и невероятна река, с изкачването на
връх Червените скали, за който отделихме време на третия ден от рилското ни приключение, при изкачването му...
До връх Свети дух, както и до заслон Алиница, не водят маркирани туристически пътеки от землището на село Мала църква... Районът е вододайна зона и туристическа маркировка няма. Въртеше ми се идея в главата да се кача и на връх Пчелина (Пчелино), който е прекрасен завършек на Скакавците, или до връх Чемберлия, но в този ден направих кръг, с изкачване до заслон Алиница, през невероятно красивата речна долина на река Леви Искър, качвайки се до заслон Алиница и после без пътека, през стръмните, вековни гори, да опитам да достигна Свети дух през каменните реки и стръмни склонове на планината... Не очаквах и преяждането с малини, къпини и боровинки в тези дни - богат и пречещ на моменти, сладък бонус... 🍓 Както написах в началото - връх Свети дух се издига над село Мала Църква и по продължението му, си заслужава да се премине през всички коти и панорамни места на този планински рид. Гледките към околните била, към
билото на връх Мусала, към
Скакавците, Сакън дупка, връх Пчелина, е нестандартна и определено интересна, въздушна, на места внушаваща за съвършено диво... С връщане в Мала църква, през цялото протежение на билото на Свети дух, лабиринтът от черни пътища, стръмно и без жал, спуска оставащата денивелация до населеното място, с което да завърша този красив летен преход... В някои снимки съм описал какво и до къде се вижда... А разглеждайки картата, видях пък
връх Соколец, с който да запълним следващия ден, който също бегло бях срещал, като информация или снимки, но гледките в последствие от там, ми завъртяха тотално главата и представите за тази планина и огромните пропуски...
Нахвърляйки тези редове, може смело да си призная, че не очакванията ми се превъртяха, направо нищо не знам за Рила планина... Връх Свети дух не е налазен все още от комерсиалните тълпи... Може би, защото остава в сянката на първенците и е по-скоро колекционерски, тук-там платени групи, или ентусиасти, а може би заради неясноти при подхода към него, ниска надморска височина... С качването от заслон Алиница, теренът е неподходящ особено (както направих на качване, оставяйки колата на ВЕЦ Мала църква), а от село Мала църква, при нормалния подход, се преодоляват стръмни и скапани черни пътища, разорани от дърводобив и просеки (ако се подходи на качване от там). Оставащите 500 линейни метра, изпълзяват стръмно през финалното разстояние на рида, както се качих, правейки преходът не от най-леките... В тези дни открихме и невероятни за бивак места, с което да отпочинем, да се изкъпем в реките, да охладим ледени напитки и да направим разбор под звездите... Престоеше преминаване на екопътека Бели Искър на следващия ден, изкачването на връх Соколец и изкачването на връх Червените скали (над село Радуил) в последния ден, но за да не разводнявам прекалено публикацията, качвам малко снимки тук... :) :) :)... 🐻🌲❤️
Няма коментари:
Публикуване на коментар