вторник, 3 септември 2013 г.

Бетоловото - Хижа Яворов - Окаденски циркус - връх Албутин - връх Суходолски превал - връх Разложки суходол - Бетоловото


    Получи се ползотворно и приятно Пиринско ходене по идея на Ванката и компания. В началото, около колите. Суетим се, пълнят се шишета с разни полезни течности, весело ни е от сутринта.

Над Бетоловото по пътеката за хижа Яворов. Народът лази нагоре.

Пътеката за хижата е в гора и се ходи приятно.

Чешма на хижа Яворов. В общи линии хижата, обстановката около нея и всеки един детайл, включително и луксозните шезлонги я нареждат на челно място сред хижите в България.

Хижа Яворов с изглед към Стъпалата.

Албутин, Суходолски превал, Разложки суходол се протягат над нас. Катерим се към Окаденски циркус, където ще изкараме нощта, а на другият ден ще минем по билото отсреща.

Решихме да нощуваме на около 2300м.н.в., но преди това се очертаваха няколко приятни часа в компанията на сгряващи еликсири, топлина и весели истории сред приятната компания, която сформирахме.

И се почна едно печене на разни неща на плоча...... Малиии....

И така няколко часа. :)

Лагерът ни по залез слънце с първенците на Пирин и естествено оранжевият "дом" на Иван, който в общи линии ми докара кадъра по залез. Какво ли друго не опитвах, явно цветът на палатката му най-добре се вписа за преден план с жълтеещите първенци. :)

И с моята палатка, която въпреки не много високата си цена издигна марката Lafuma на челно място в класацията с екипировка след миналоседмичната буря, на която "устоя". :) 

Стативът на сутринта видимо беше побелял, среднощ температурите разко спаднаха под нулата. По високото есента почуква на вратата.

След сушене на палатки и запой с кафе, което се изля върху раницата ми полазваме по върховете на билото. Изглед към Жандармите.

Жандармите. Изкачването по улеите над клека от север си е сериозно, кафето с добавка шоколад доволно свършиха останалата работа. Ясно се различават Безименен връх, връх Даутов и връх Каменишки.

По билото към връх Албутин.


Мъгли и облаци изменяха непрекъснато и драматично пейзажа в Пирин. Лятото е към своят край.

На връх Албутин.


От Албутин към долината и Разложки суходол.




Към Суходолски превал.

На Суходолски превал.

Мъгли и замечтани погледи...

Сиво-буреносната облачна маса непрестанно рисуваше сюжети.

Дамите слизат по пътеката към хижа Яворов, защото замислихме изкачването на Разложки суходол да стане чрез бягане, нямахме време, а дори неделния ден беше зает до последният час. :) Пламен и Иван имаха работа, аз пък ходих по болници, че се пребих по чудния терен, "неделна идилийка". :)

Изглед към алпийският красавец - връх Разложки суходол 2725м.н.в.

Изкачваме го.

Облаците мазно се опитват да превалят билото, но то ги спира. Фотографски оргазъм.

Групата ни се вписа интересно през моят фотообектив тук. Пламен видимо е извън облака, а останалите се губят в него.

Изглед към изразено острият алпийски гребен - Котешки чал ( Котешки рид ) и мраморният дял на Пирин.

Алпийска красота.


И отново, няколко кадъра по билото с пъплещите фигурки по него.




Слизането от тук претърпява 1600м денивелация, стигнахме до колите в часовете на късният следобед. Получи се приятно двудневно ходене и палаткуване. :)