Зимно изкачване на връх Вихрен по тур Северен гребен

  Зимно изкачване на връх Вихрен по тур Северен гребен

   След тежък път в двете посоки (в рамките на деня), до Банско и обратно, успях да се докосна до първенеца на Пирин планина - връх Вихрен с изкачване през Казана по техничния му и опасен северен ръб. Тур Северен гребен е ръбът, който очертава Северната стена на връх Вихрен от дясната и страна. Пасажите по него са въздушни, гладки мрамори и при липса на подходящи условия - изключително опасни. В отминаващата 2021-а година имаше сякаш условия, но ме бяха налазили разни лоши мисли, сам да ходя на това място. В края на 2022-а сякаш отново имаше условия и се пробвах. Предложих на няколко човека да се включат, но не им се ходеше там без осигуровка и разбираемо... Маршрутът далеч не е обезопасен, а за осигуряване трудно може да се говори... Осигуряването по този ръб по-скоро би било съмнително и неефективно! От автомобила, който паркирах в местност Шилигарника до върха ми отне 3:20 часа. Слизане 3 часа. До заслон Казана снегът е бетон. В гората под Казана нямаше сняг, по-скоро места с лед, доколкото да се внимава много къде и как се стъпва... Вятър имаше, доколкото да ми замръзнат сълзи и сополи, но и перфектен завършек на 2022-а година с този подход. Снегът след заслон Казана е бетониран и се наложи да изгубя нокът, копаейки стъпки, като на места котките изобщо не "работеха" и разчитах на пикелите. Подобни подходи не са туристически и не е добре да се копират, сякаш... Слизайки по лятната пътека се нагледах на "чудеса". "Зимна култура", хора без котки, подценяване и опасни ситуации, които може да се случат в слънчев и хубав ден, като този... В отминалата година, отново към края и, имаше добри условия, но не успях да се добера до подобен подход и това дълго време ме човърка... В тази година не пропуснах и реших да пробвам... 

   Склонът към връх Кутело дава добра линия към Северния гребен на връх Вихрен, която от Казана не изглежда чак толкова сурова. Лятото и в суха скала, каквато сякаш трудно става, с еспадрили и магнезий, бързо може да се мине тази линия, с много по-добро усещане на релефа, каквото днес на места нямаше. В горната третина, снегът беше в дебела кора, неспоена добре с мрамора и пикелите реално бяха ненужни, както и котките. Усещането е изключително неприятно и човек разбира, че е по ръба на прецакването, като приплъзва по мраморните плочи...

   Ориентировъчна е линията на подхода в червено, горните снимки.

   Северната стена на връх Вихрен, изглед от заслон Казана. Кулоара се вижда и други турове по Стената...

   Бързо се обличам, че зее яко тоз хладилник и подпуквам Кутело. На места склонът е почти стъклен и блъскам с котките по него... Насреща е Северния гребен на връх Вихрен. Той дава свиреп и зрелищен завършек на Северната стена на този мраморен гигант и всява респект. Линията на траверса е насреща - откатерих каквото можах, но не беше лесно... Места за осигуровки няма и разчитах на преценка, която в горната третина ме подведе... Стената вдясно беше обледенена в тънък слой, споен все пак здраво с гладките скали под него.

   Шофирането в транс със стария автомобил не ме е изморило, въпреки мъгливата долина, но денят е прогнозиран за ясен и знам, че трябва много да бързам, горе вече е напекло... И доста бързо го "прилазвам"...

   Нямаше да мине без премеждия. Въздушността на ръба преминава в заключване, а тук много много няма накъде да се бяга... Не напразно категоризацията може да се определи и като AD-.

В идеални условия PD+ и е нужна много добра психическа устойчивост...

   На връх Вихрен. Изпотяващо занимание днес, а и не подозирам че цял свят ще се изнася към курортите в този ден, та прибирането ще е...

   Ориентир е това, като цяло, към маршрута (снимката долу). А точно тази снимка е при излизането от Джамджиев ръб, при качването ми преди години на връх Вихрен. По по-късата линия има перфектно, но много стръмно излизане от Казана, но за подход към нея и в последствие - по нея, се изисква изключителна преценка за състоянието на снега. Сега снегът беше малко, не минах оттам, заради евентуална навявка, каквато изглеждаше, че има... Погледнат отгоре обаче, този малък и стръмен кулоар не изглеждаше зле (лява линия). С късо движение, избих почти хоризонтално от заслона (дясна линия), с леко подсичане към Премката и бързо излязох над Кулоара вляво. И двете линии са потенциални лавинарници и това е причината там да съм минавал много рядко и с опит за добра преценка на място...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк