петък, 14 април 2017 г.

Стената на Вихрен - тур Кулоара, соло

   Кулоара на връх Вихрен - 2914м.н.в., е един от многото катерачни маршрути по северната му стена. Той е и най-лесния за изкачване тур. С Делчо отдавна умувахме, тренирахме и се подготвяхме да се пробваме там и дебнехме времето, за да е що-годе добро и стената да ни допусне. Кулоарът отделя лявата част на Северната стена (Триъгълника) от дясната - (Фунията). Преминаването му през зимата е сравнително лесно, когато снегът е подходящ - фирнован и камъните във фунията са покрити с много сняг. Има два проблемни участъка, които знаехме, че ще ни затруднят, защото през април снегът там липсва. В единия (горния) преди излизане от Кулоара, както предполагахме, сняг почти липсваше и се наложи рисковано откатерване, което без осигуровка можеше да доведе до неприятни последици и за двама ни. Така че не копирайте как ние го правим, а го правете, както вие си знаете! :)

   И се запътихме към неизвестното. Цяла нощ прекарана в път до Банско, преход до заслон Казана на челници и лунна светлина, и трескава подготовка за Кулоара. Дремнахме половин час, колкото да оправдаем носенето на тежките спални чували. 

   Казана на сутринта с малкия, но уютен заслон и величествената стена на връх Вихрен.

   Стената на Вихрен.

   И ние по нея. Снимки Катя.


   Въпреки сериозната подготовка, решихме да катерим соло. И това в последния участък се оказа грешка, защото неосигурени в проблемния участък, Делчо не успя да продължи и се наложи да слиза обратно. Твърде опасно и рисковано... Аз се изкатерих през мек сняг и мокри скали със сечива забити неясно къде над скалата... Котките се пързаляха и по едно време усетих, че се държа на две забити сечива и коляно на скалата. Хубави алпийски котки, динамичното въже, осигурителни ремъци, клеми, примки, други джаджи, и сечива са задължителни за успеха тук... Със свалени ръкавици, за да имаме допир до скалите, ръцете измръзнаха и станаха безчувствени. Въпреки прогноза за слънце, Кулоарът изливаше с вятър сух сняг, който пълнеше лицата и дрехите ни.

   Началото на Кулоара от Казана. Преодоляхме скалния оголен пасаж над Фунията, който изкатерихме. Фунията е също опасна от гледна точка на козирките надвиснали над нея от билния ръб на връх Вихрен. Времето беше студено и сравнително безопасно в този участък.

   И скоро подхванахме Кулоара.


   Кулоара на стената на Вихрен.

   Изпитвах и винаги ще изпитвам респект към величието на северната стена на Вихрен. За пръв път катеря по нея и се движа соло към небесата и. Състояние на транс. И мислите забушуваха като малка лодка в откритото море, въпреки че се опитвах да се абстрахирам от абсолютно всичко и да дам максимума от себе си. Мечта да бъда допуснат, която не ми даваше покой в последните дни. Сутринта щеката ми сякаш от магична сила полетя между малкия и големия Казан, докато се качвахме към заслона. Катя си изгуби слънчевите очила, а преди минута Делчо извади фотоапарата си и го изтърва по улея. Всъщност, аз гледах как вадейки апарата, го хвърли на около половин метър нагоре. Дали от преумора, емоции, адреналин, сякаш някаква сила му го отне и прати в бездната. Витаеше едно чувство на страх и несигурност в този ден. Пирин събра от всички по нещо и сякаш постоянно ни предупреждаваше.




   Кулоара в средата. Снегът беше калпав и сечивата се забиваха като нож в масло. Котките също не слушаха...

   Краят на Кулоара. Доста изморително начинание. Делчо се върна с изключително труден подход и аз останах сам в останалата част.

   Вече съм излязъл от тук. Чувство на свобода и притеснение за другаря. Завъртях се до края на Джамджиев ръб и връх Вихрен, и слязох през Премката на заслон Казана.

   Кулоара преди излизане над Джамджиев ръб (Джамджиеви скали).


   Няколко минути пред паметната плоча.

   Връх Вихрен. Час преди да отпътуваме за Банско качих "Притури се планината" на Стефка Съботинова в телефона и си бях обещал да я пусна точно тук.


   Вихрен от Премката. Ръбът от връх Вихрен към "Премката" беше навят с нестабилни козирки и заслизах по фирнования склон към нея.

   Пирински козици ме изненадаха със завидно спокойствие, докато не чуха подрънкващите железа. :)


   Срещата с Делчо. В този ден повече бях щастлив, че го срещнах жив и здрав тук, отколкото че Кулоарът ме допусна. Делчо е стабилен и сякаш има повече опит от мен в подобни подходи, и се притеснявах за него, но знаех че ще се справи.

   Пред заслон Казана.


   Катя. :)

И може би трябваше да започна с това - НЕ ПРАВЕТЕ ТОВА ВКЪЩИ!

До скоро. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар