неделя, 29 май 2011 г.

Пролет в резерват 'Стара река' 2011 - ден 2

   Ден втори предстоеше да ни срещне с нови изпитания, по пътя към връх голям Купен, извисяващ стръмно мощните си скално - алпийски  маси. Върха е като в детските рисунки, наподобяващ остър триъгълник. Пътеката над хижа Левски ни изведе от гората, над резервата, откъдето предстоеше здрав "джумбиш" по камъните до върха.

Времето беше благоприятно, въпреки облачността над върха,...

...а слънцето озаряваше скалите измамно.

Свежестта на тревичките компенсираше донякъде суровия камънак.

За мащаба и тук думите не стигат, снимките също трудно го докосват.

В обратна посока хижа Левски се гушеше в зеленото море.

Очакваше ни изпитание, решихме да оставим пътеката, която обикаля за да излезе на билото, с цел да скъсим пътя и закатерихме като бесни.

Отново в обратна посока - вятъра започна да ни позанася, а тревните туфи засвириха като по ноти.



Без малко да настъпя тази хубавица (усойница) , която наказахме със здраво наснимване :) .

Поизнервена нахапа и статива, пускайки отровна течност, която личи по мокрия му крак. Съскането и заглуши и вятъра, което беше знак, че е време да я пуснем.

И поглед назад към зеленото море.


Малък Купен с локвата, на която пият вода полудиви коне.

Голям Купен.

И пак малкия.


Заслужена почивка на 2169 метра и запис в книгата за гости :))).

За миг се изясни и в посока старопланинското било.

На връщане отидохме  до локвата, която се вписа приятно с малкия Купен насреща.

В горния край на резерват Стара река.

Отпочинали заслизахме към Карлово, а Стара река отново ни запримамва, с изумрудените си вирове.

И дяволското си сияние


Месец май се оказа много пълноценен  във фотографски план и в откривателски такъв, с издирването на водопади като Черното пръскало и  Пенчовското пръскало, за което си се радвам тайно, с хубавото за сезона време и буйните води, които хванахме. Понаправихме хубави планински преходи, които не бях планувал дори за миг и с които закривам пролетния сезон за тази година. Вече се настройвам за лятото, пък каквото поднесе :) . До нови срещи.

събота, 28 май 2011 г.

Пролет в резерват 'Стара река' 2011 - ден 1

  Миналогодишното есенно посещение на резерват Старата река и емоциите породени от него, бяха достатъчни  за да реша да ги затвърдя в разгара на пролетта. Както казват - "Повторението е майка на знанието".
Есента се очаровах от този приказен кът, въпреки контузиите от липса на екипировка, но сега с необходимите обувки, раница, челник и десетина други джиджавки :) предстоеше да открия още от красотите на парка. След подготовка в търсене на координати за водопад Черното пръскало, което беше като табу за мен, за които искрено благодаря на Евгени Йонков и товарене на раниците с връх, с моя спътник Ники поехме натам. Редовното или 'нередовното' :) ни поредно ранно пътуване ни отведе в началото на стръмната карловска пътека, по която ни очакваха пролетните красоти на резерват 'Старата река'. Предстоеше  да преминем цялата пътека, покрай фееричните завои на Стара река, с посещение на два водопада, три хижи и изкачване на стражът на Стара планина - големия Купен с алпийския си характер и кота 2169 метра. Компания по пътеката ни направиха смокът и усойницата, които срещнахме, но всичко по реда!

Незнам дали годинките ми натежават вече, но стръмните стартове по пътеките ме поизтерзават на моменти, въпреки отказването на цигарките преди две години.
Скалисто - мъгливата пътека ни изведе до баража над Карлово, ...



...а просветляването в далечината обещаваше слънчев и топъл пролетен ден.

Вирчето с име 'Волгата' се представи фотогенично със зеленинката, около него.

Дори мъглата създаде настроение със здравеца в приказната гора.


Очакванията за слизане и качване по реката се сбъднаха от самото начало. Фотоматериал и гледки вървяха ръка за ръка.


Пролетта бе в разгара си, съдейки по пълноводието.

Абстракции също не липсваха, тези тревички изглеждаха все едно оцеляват по ръба на скалата и бушуващите води.
Местен обитател също се наслаждаваше на спокойствието и  хармонията, докато не го обезспокоихме с фото присъствието си.

Поиграхме си, а той взе да се сърди, че ни понахапа. Пуснахме го и продължихме към още красоти.

Приятни изненади се криеха, около всяко вирче, а ние ги откривахме слизайки до реката десетки пъти.

Пълноводието е факт, тръпката от предстоящите водопади се засилваше след всеки завой.

Приток на Стара река  ни отведе и до така наречения водопад Черното пръскало или пръскалото на малкия Башит. Красив и затънтен, въпреки близостта си до пътеката. Очарованието дойде от девствеността на разположението му, достигайки го, прокарвайки пътека, около елхичките и пресичането и на няколко пъти. Вдигнахме голяма валянка със свирката, която носихме. Нямах желание да изненадам големият мъжки мечок, който обитава това място в негова територия, а поснимвайки, катерейки стръмните сипеи, около самия пад, се озъртах като бита лисица. Скуката липсваше както винаги :) .




Вирчето, около местността "Kазаните" се представи пълноводно.

Карловското пръскало също заслужи да бъде видяно, преди да се настаним в хижа Левски.

И тук останах приятно изненадан за разлика от есента, когато водата бе кът. А и тази свежест, която присъстваше, с шумния пад, ни дозареди да се доберем до хижата. С многото снимки  вместо за 4 часа взехме прехода за 10.

Синьото небе добави чуден завършек на пролетния ден, а връх голям Купен се извисяваше гордо на 2169 метра н.в., в очакване да го покорим на другия ден.

следва ден 2

неделя, 15 май 2011 г.

Централен Балкан пролет 2011 - ден 2

   С настъпването на новия ден се показаха и първите слънчеви лъчи, а испитото кафе ни накара да наберем бързо височина към целта си за деня - водопад Пенчовско пръскало, скрито зад малката Козя стена, в така нареченото Тъжанско ждрело.

Обръщаме се към хижа Тъжа, а синьото небе обещаваше приятна разходка.

Час по-късно се разкри и връх малка Козя стена, под която ни очакваха приятни изненади.

Вятъра подухваше през тревните туфи издавайки мелодични звуци, а снегът се топеше образувайки ромолящи потоци.

Всички поляни бяха покрити с минзухари. И тук пролетта е настъпила.

В подсилване и съзерцание - природата завладя и нас.



Скоро подминаваме връх Русалии и се спускаме до Пенчовска река. В далечината се разкрива връх голям Кадемлия - втори по височина след Ботев, с кота 2276 метра н.в. Дори военната постройка личеше.


И Ботев връх не направи изключение. Такава видимост в тази част на Стара планина си е рядкост.



Пенчовска река се вие феерично, разкривайки началото на пролетта.

Водопада ни очаква!

Малката Козя стена, под която се криеше и той.

Пенчовското пръскало - буен, кипящ 52 метров пад се сгромолясва от скалния венец, а шумът му заглушава всичко.




Поналожи се да прекосим ледените води, гледните точки са буквално хиляди.




Дъгата  придава идеален завършек на това природно творение.



Опасна гледна точка.

И поглед на обратно към Тъжанското ждрело.

Надниквайки ме побиха тръпки, деляха ме сантиметри от 'връщане назад няма'  :).

И за спомен с хлъзгавите треви.

На връщане не пропуснах да впиша страховитите клонки с пръскалото. Определено изглеждаха добре. Не всяка красива гледна точка е опасна. :)

Движейки се покрай Пенчовска река към хижата пропуснахме 2, 3 стръмни изкачвания.


Водата ни отдавна беше привършила.

С последни издихания приближихме Тъжа, а върховете ни припомниха вчерашното изкачване.

И за спомен с малък и голям Кадемлии.

Почивайки си по камъните към Острец се зазяпвах нагоре, че се наложи да вадя апарата  :).


Нямаше как, зеленото ми дойде в повече.

Хубав преход с много умора, умора която на моменти ме събаряше на колене. Емоционален, приключенски, изпълнен с много красоти. До нови срещи и не ходете по горите сами ;).