ЧАСТ 3
След наводнително - дъждовната нощ, по време на която се въртях доста и си мислех как заради лошото време ще ни се размине чипровската екопътека, обратно на очакванията сутринта времето се промени в наша посока. Тайничко благодарих на някого и с показването от палатката защраках като за последно. Все пак този ден щеше да бъде последния от разходката и се стараех да не пропусна хубавите моменти.
След сутрешното кафе запрашихме към екопътека Дамяница, която щеше да ни отведе до призрачно мъгливата гора и фееричните падове по Чипровска река.
Гледката към раззеленените гори на Чипровския дял на Стара планина ми напомни за миналогодишното посещение на местността Копрен, намираща се в близост и красивите падове на 'Дуршин' и 'Ланжин' скок по Копренската екопътека.
Скоро се показа хижа Явор, а надигащата се мъгла прибави приятен вид на следващата фотка. Оттук се отклонихме в посока пътеката и скоро ни очакваха приятни изненади.
Един от горските обитатели ни поведе към свежестта по зелената пътека.
Първото речно вирче се вписа добре през буковите клонки.
А старите мостчета добавиха мистична нотка към приказката.
Не пропуснах да запечатам спомена с любимия си пуловер, който нося пролетта по тези места.
Виждайки тези вирове след всеки завой на рекичката спътника ми каза:
Е нее... - почна се. И наистина се започна. Защракахме по апаратите като невидели, а буфера на паметта едвам смогваше да запише файловете ;).
Приятен вир преди основния водопад, който заслужи обърнатото му внимание.
След поредното хлъзгаво мостче се откри и Чипрака.
Красив и буен, с кристален пад - мистична красота.
Мяркал съм в интернет пролетни снимки, когато тук е пълна лудница, но явно тази година ще си остане така. Водата беше кът.
Тази пролетна феерия от цветове и чистота е като илюстрация за приказка.Тя пленява завинаги.
Не пропуснах и абстракциите, а тук определено си бяха в излишък.
Благодарен съм на времето през тези три дни, защото нямаше пряка слънчева светлина, а само проблясъци. Получиха се приятни контрасти.
Силния дъжд, който се изсипа ни изчака да стигнем до колата. Времето определено работеше за нас.
След здраво подсилване се насочихме към пещера Магура, в която щяхме да прекараме два часа, с маниашкото и богатство от форми и снимков материал.
И снимка с екскурзоводката, заела почетно място сред образуванията :).
Отпътувахме с доза носталгия. Очакваше ни дълъг път. Такова ходене не бяхме правили досега. Динамичмо, пълноценно, с всичките му екстри. Природата и времето бяха с нас. Очакванията ни не се оправдаха. Заредихме се на макс. Пишейки тези редове вече планувам нови 'велики обиколки' ! В родопите е пълно с потайности. На там ме влече, но...
До нови срещи и весели праници. Скоро е гергьовден :))).
Няма коментари:
Публикуване на коментар