неделя, 15 май 2011 г.

Централен Балкан пролет 2011 - ден 2

   С настъпването на новия ден се показаха и първите слънчеви лъчи, а испитото кафе ни накара да наберем бързо височина към целта си за деня - водопад Пенчовско пръскало, скрито зад малката Козя стена, в така нареченото Тъжанско ждрело.

Обръщаме се към хижа Тъжа, а синьото небе обещаваше приятна разходка.

Час по-късно се разкри и връх малка Козя стена, под която ни очакваха приятни изненади.

Вятъра подухваше през тревните туфи издавайки мелодични звуци, а снегът се топеше образувайки ромолящи потоци.

Всички поляни бяха покрити с минзухари. И тук пролетта е настъпила.

В подсилване и съзерцание - природата завладя и нас.



Скоро подминаваме връх Русалии и се спускаме до Пенчовска река. В далечината се разкрива връх голям Кадемлия - втори по височина след Ботев, с кота 2276 метра н.в. Дори военната постройка личеше.


И Ботев връх не направи изключение. Такава видимост в тази част на Стара планина си е рядкост.



Пенчовска река се вие феерично, разкривайки началото на пролетта.

Водопада ни очаква!

Малката Козя стена, под която се криеше и той.

Пенчовското пръскало - буен, кипящ 52 метров пад се сгромолясва от скалния венец, а шумът му заглушава всичко.




Поналожи се да прекосим ледените води, гледните точки са буквално хиляди.




Дъгата  придава идеален завършек на това природно творение.



Опасна гледна точка.

И поглед на обратно към Тъжанското ждрело.

Надниквайки ме побиха тръпки, деляха ме сантиметри от 'връщане назад няма'  :).

И за спомен с хлъзгавите треви.

На връщане не пропуснах да впиша страховитите клонки с пръскалото. Определено изглеждаха добре. Не всяка красива гледна точка е опасна. :)

Движейки се покрай Пенчовска река към хижата пропуснахме 2, 3 стръмни изкачвания.


Водата ни отдавна беше привършила.

С последни издихания приближихме Тъжа, а върховете ни припомниха вчерашното изкачване.

И за спомен с малък и голям Кадемлии.

Почивайки си по камъните към Острец се зазяпвах нагоре, че се наложи да вадя апарата  :).


Нямаше как, зеленото ми дойде в повече.

Хубав преход с много умора, умора която на моменти ме събаряше на колене. Емоционален, приключенски, изпълнен с много красоти. До нови срещи и не ходете по горите сами ;).

1 коментара:

  1. Здравей Мартине,
    Аз се казвам Станимир, казват ми Миро и живея в Манчестър... Идея нямаш с твоя пътепис колко много ми въздейства... толкова много ми липсват планините, че не е истина... Поздравявам те за труда ти и благородно ти завиждам. Ако имаш фейсбук ще се раздам да се намерим.. sta123@abv.bg

    ОтговорИзтриване