Петкановите водопади и Пенчовското пръскало са ми фаворити сред труднодостъпните водопади в България. Всичко като информация за тях и моментите изпитани през годините в Тъжанското ждрело е оставило силни и незабравими емоции. Положението с достъпа до тях е по-деликатен, тъй като са извън очертанията на маркираните туристически маршрути, а всяка среща със служителите на парковата охрана там крие успешен риск от попълване на бланките, с които разполагат. :)
Този път решихме да се изкачим по Заногата, над местността Паниците, да пресечем някое и друго дере, и случайно да се озовем над Петкановите водопади с по-различен ракурс, а оттам да отскочим към Пенчовското пръскало в съседното дере на палатки. Набирайки височина, ненадейно се насадихме при служебната кола на парковата охрана. Като ни видяха така пъплещи с въжетата, шалтета, палатки и щеки по склона веднага включиха на задна скорост и се върнаха да се допитат къде обикаляме. Всичко мина тихо, но ни изгледаха по-странно след като единодушно им се зарекохме, че отиваме на хижа Тъжа. И аз не бих повярвал. :) Не давахме вид на хора отиващи на хижа Тъжа.
Хладината на утрото ни завари на приятно и обзорно място, с изглед към полегатия на вид връх малка Козя Стена и спотайващото се под нея Пенчовско пръскало-52м. Долу в дясно на снимката, в Русалийският проход тече и Кадемлийското пръскало-77м., от тук изглеждаше като малко поточе. От тук се виждаше и 30-е метровия водопад на притока Петканова вада, за който ще стане дума при посещението му на другият ден.
Остатъците от сняг още красяха снагата на връх голям Кадемлия. Вече се явяваме нарушители.:) Тук под нас е дерето на Петкановите водопади. Имаше разногласия относно раниците, които натежаваха прилично. Все пак идеята после беше, след Петкановите водопади да се установим на палатки под водопад Пенчовското пръскало. Вариантите за подход позволиха някои от хората да си оставят раниците тук, после да се върнат да си ги вземат и да се срещнем някъде по средата между двете дерета (на Пенчовското пръскало и Петкановите водопади). Аз разбира се нямах вариант за това (категорично), идеята ми беше да се кача над Петкановите водопади, с по-екстремен подход по реката над тях, която както знаех от предишно посещение има какво да предложи.
Малко по-късно се озовахме и по скалите над тях. Терена и мащабите на мястото с грохота на водопада всяваха респект. Под нас са шеметни бездни.
Големият Петканов водопад.
Помъчих няколко ракурса, но слънцето вкарваше и сянката ми в кадър, което в последствие май ми хареса. Петкановите водопади в цялата им пролетна и пълноводна красота. От тук до мястото, от което политат водите им няма много варианти за подход. Теренът е кошмарен, скалите са напълно непристъпни, бездната под мен завършва с 200 метров отвес.
Долната част на красивата водна каскада. Веднъж съм слизал до долу в ураганен вятър, мястото на което водата и земята се срещат - още не мога да си го избия от главата. :)
Катя и Петкановите водопади.
Стръмничко е, но не е нещо особено. Повечето добрали се до тук ще си и останат само с тази гледка, ние с Николай и Катя обаче не сме като хората и започнахме подход на нивото към горната част на водопада. Пресичат се два къдрави участъка (улеи), при преминаването на които човек не трябва да има страх от високо. Катя мина с психическата подкрепа на въжето, с което я осигурих за едно от дърветата преди втория улей.
Следващият един час премина в предвижване, снимки и разхлада в дебрите на непристъпната река.
Свежестта ни дойде добре.
Надолу по реката в посока ждрелото, което образува.
И нагоре по нея с приказните воали на пролетната вода.
Често се налагаха и подобни моменти, бреговете на рекичката се стесняват многократно и е необходимо непрекъснатото и пресичане.
След това пресичане се разбрахме да обядваме, тук някъде беше и срещата ни с останалите от групата, които се върнаха за раниците си. Не вярвах на очите си, когато Николай извади газов котлон и посуда. Топлата супа по поречието на хладната клисура се вмъкна добре. :) Хапнахме, посмяхме се, че аромата на топлата храна може да ни докара мечките и в оглед на местността установихме, че няма нито едно не толкова гладко дърво, подходящо за катерене при евентуална среща с горепосочените животни. :)
След като се измъкнахме от дерето на Петкановите водопади ни оставаше половин час спокойно ходене до съседното, в което се намира водопад Пенчовското пръскало. Скоро излязохме на погледно място.
Забързахме крачка, защото по прогноза даваха валежи (което не се сбъдна), а трябваше да разпънем палатките.
Любимо място.
Водопада от близо.
Както и малко над него.
Тук вече си беше и опасно.
Имахме достатъчно време да се покатерим и по стръмният връх - малка Козя Стена, от който както знаех се открива приятна панорама към Кадемлийското пръскало и връх голям Кадемлия.....
Отново към Кадемлийско пръскало...
Ждрелото на река Тъжа с вековните гори, село Тъжа и част от Розовата долина....
И тук трябва да се внимава, напълно отвесно е, една грешка може да вкара човек във фатален сценарий. Отдолу са пропасти, при надничане се виждат 300-400 метрови отвеси.
Заслизахме надолу към лагера, а там какво да видим - още двама нарушители и то не какви да е, а със стативи. :)
Вековните буки на резерват Тъжанско ждрело.
Един по-нестандартен поглед към водопада Пенчовско пръскало - 52 м.
Замазах и последния кадър на Пенчовското пръскало, после се заехме със смеха и цър-пъра на мръвки. Веселихме се до полунощ, времето беше тихо и ясно, което опроверга първоначалните прогнози. Речните корита концентрират много хладина. Направо си стана студено. Навлякохме къде що дреха има и след полунощ се скътахме по палатките.
Нощта мина нормално, а на сутринта се отправихме да търсим и подхода към Петканова вада, сезонен приток, на който знаехме, че има 30-а метров водопад. Намерихме го, докато по склоновете притичаха три диви кози. През двата дни прекарани в резервата видяхме три диви кози, три сърни, един заек и две усойници. Природата оживяваше видимо след летаргията на зимния сън.
Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
 |
| Окончателна корица на предстоящото издание |
До скоро! :)
